Исаия 10.12-20 (6-ти час)

12И тогава, кога Господ извърши всичкото Си дело на планина Сион и в Иерусалим, ще каже: ще погледна плода от горделивото сърце на царя асирийски и пустославието на високо дигнатите му очи. 13Той казва: със силата на моята ръка и с моята мъдрост извърших това, защото съм умен: разместям границите на народите, разграбвам съкровищата им и свалям от престоли като исполин, 14и ръката ми ограби богатството на народите като гнезда; и както вземат оставените в тях яйца, тъй заграбих аз цялата земя, и никой с крило не шавна, ни уста отвори, нито писна. 15Големее ли се брадвата пред оногова, който с нея сече? Гордее ли се трионът пред оногова, който го движи? Като че тояга въстава против оногова, който я дига! Като че пръчка се вдига против оногова, който не е дърво! 16Затова Господ, Господ Саваот, ще прати немощ на неговите здравеняци и между първенците му ще разпали пламък, като пламък от огън. 17Светлината на Израиля ще бъде огън, и неговият Светия - пламък, който ще изгори и пояде тръните му и бодилите му в един ден; 18и ще изтреби славната му гора и градината му, от душа до плът, и той ще бъде като немощен, който умира. 19И останалите дървета от гората му ще бъдат толкова малобройни, че едно дете ще може да им направи опис. 20И ето, в него ден Израилевият остатък и спасилите се от дома на Иакова не ще се вече осланят на оногова, който ги порази, но чистосърдечно ще възложат упование на Господа, Светия Израилев.

Битие 7.6-9 (Вечерня)

6А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп на земята. 7И поради водата от потопа влезе в ковчега Ной и синовете му, и с него жена му и жените на синовете му. 8И (от чистите птици и от нечистите птици, и) от чистия добитък и от нечистия добитък (и от зверовете) и от всички влечуги по земята 9влязоха при Ноя в ковчега по две, от мъжки и женски пол, както (Господ) Бог бе заповядал на Ноя.

Притчи 9.12-18 (LXX) (Вечерня)

12(Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.) 13Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира, 14сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града, 15за да вика минувачите, които си вървят право по пътя: 16"който е глупав, да свърне тука", и на малоумния казва: 17"крадена вода е сладка, и укрит хляб - приятен". 18И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.) Притчи Соломонови.

Свети Софроний, патриарх на Йерусалим (638)

Роден е в Дамаск в знатно семейство и получава добро образование в младостта си. Недоволен от светската мъдрост, той постъпва в манастира „Св. Теодосий“, където става приятел и ученик на Йоан Мосхос. Заедно посещават манастирите и скитовете в Египет; по-късно записват своите открития сред светите монаси в класическото произведение „Духовна ливада“. След смъртта на своя учител Св. Софроний заминава за Йерусалим, който току-що е бил освободен от персите. Той е там, за да види Светия Кръст, върнат от Персия от император Ираклий, който го е пренесъл в Йерусалим на гърба си. Няколко години по-късно, през 634 г., Св. Софроний е избран за патриарх на Йерусалим, където служи на паството си мъдро в продължение на три години и три месеца. Той е бил ревностен в защитата на Православието срещу монотелитската ерес: свикал е Събор в Йерусалим, който я е осъдил, преди тя да бъде осъдена на Шестия Вселенски Събор. Светият патриарх дори е пътувал до Константинопол, за да изобличи патриарх Сергий и император Ираклий, които са приели монотелитската заблуда.

Годините на мир за Светите земи бяха малко; защото точно когато Персийската империя беше решително разгромена от Ираклий, последователите на исляма избухнаха от Арабия, завладявайки по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток за няколко години. Светецът беше толкова наскърбен от превземането на Йерусалим през 637 г. от халифа Омар, че умоляваше Бога да го прибере при Себе Си, за да не доживее да види оскверняването на светите места. Молитвата му беше чута и той почина в мир по-малко от година по-късно.

Свети Софроний е автор на „Житието на Света Мария Египетска“, определено да се чете в църквите по време на всеки Велики пост. Той е написал и службата за Великото освещаване на водите. Някои приписват на него вечерния химн „Радостна светлина“, но знаем, че той датира отпреди времето на Свети Василий Велики, който го споменава в своите писания. Изглежда обаче, че Свети Софроний е допълнил химна и че сегашната му форма се дължи на него.

Св. Йоан Мосхос, автор на „Духовната поляна“ (622)

Днес се почита паметта му заедно с тази на неговия ученик и приятел Св. Софроний (виж по-горе).

Свети мъченик Пионий (250)

„Свещеник от Смирна, той пострада там по времето на гоненията на Деций. Те го осъдиха на разпъване на кръст, което за него беше голяма радост. И веднага щом войниците сглобиха кръста и го положиха на земята, Пионий се простря върху него и разпери ръце, призовавайки войниците да забият пироните в ръцете му. Кръстът беше забит в земята с главата надолу, а под главата на мъченика беше запален огън. Имало много зрители. Пионий затворил очи и се помолил на Бога в себе си. Пламъците не успели да запалят дори косата му, и когато огънят най-накрая угаснал и всички помислили, че е мъртъв, Пионий отворил очи и извикал радостно: „О, Господи, приеми духа ми!“, и издъхнал. Този светец написа житието на свети Поликарп Смирненски, с когото сега се радва в Царството Христово. Той пострада и бе прославен през 250 г.“ (Пролог)

Св. Софроний Врачански, епископ и народен будител (1813)

Свети Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Той е една от най-светлите фигури на Българското възраждане: епископ, книжовник, просветител и общественик. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г.

Автор е на Неделник (1806) - първата новобългарска печатна книга, и на автобиографичното Житие и страдания грешнаго Софрония. Участва активно в политическия живот, като съдейства за основаването на българска държава под руска закрила. Почива на 22 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Българската православна църква.