1 Йоаново 3.10-20 (Апостол)

10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си. 11Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго, 12не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни. 13Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази. 14Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт. 15Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него. 16Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята. 17А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов? 18Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! 19И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си; 20защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

Марк 14.10-42 (Евангелие)

10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". 28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. 30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. 39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

Свещеномъченик Хараламбос (Харалампус), епископ на Магнезия (202)

„Този велик светец е бил епископ в Магнезия и е пострадал за Христа на 113-годишна възраст. Когато под император Септимий Север избухна жестоко преследване, възрастният Харалампус не се скри от преследвачите си, а свободно и открито проповядваше християнската вяра. Той издържал всички мъчения, сякаш не били върху тялото му, и когато му откъснали живата плът, благочестивият светец казал на императорските войници: „Благодаря ви, братя мои, че отстранихте старото тяло и обновихте душата ми за нов и вечен живот.“ Той извършил много чудеса и довел мнозина към вярата. Дори дъщерята на императора, Галина, се отрекла от езичеството на баща си и станала християнка. Осъден на смърт и отведен на мястото на екзекуцията, свети Харалампий вдигнал ръце към небето и се помолил за всички хора, Бог да им даде телесно здраве и спасение на душата, и да им дари плодовете на земята в изобилие: „Господи, Ти знаеш, че хората са от плът и кръв; прости им греховете и излей благословението Си върху всички.“ След като се помоли така, светият старец предаде душата си на Бога, преди палачът да е сложил меча си на врата му. Той пострада през 202 г. Галина взе тялото му и го погреба.“ (Пролог)

„Великият Часослов“ посочва, че е бил на 103 години.

Света Схоластика от Италия, сестра на Свети Бенедикт (543)

Тя е близначка на Свети Бенедикт, патриарх на монашеството в Запада (14 март), и негова постоянна съработничка в лозето на Христос. Те живеели в съседни манастири; въпреки че се обичали искрено, се срещали само веднъж годишно, прекарвайки деня в молитва и духовни разговори, след което се разделяли, след като споделили скромна трапеза. При срещата им през 543 г. тя убедила брат си (и монаха, който го придружавал) да наруши собствения си монашески правилник и да остане с нея в бдение през нощта. Три дни по-късно, когато Бенедикт погледнал през прозореца на килията си, видял душата на сестра си под формата на гълъб, издигащ се към небето.

Препоръчва се: „Светите близнаци: Бенедикт и Схоластика“, красиво илюстрирана детска книга за двамата светци; от Катлийн Норис, илюстрирана от Томи деПаола.

Нашият почитаем отец Прохор от Киевските пещери (1107)

„Чудотворец от Киевския пещерни манастир, той бил наричан „ядецът на орах“, защото през целия си живот в манастира никога не беше опитвал хляб, а се хранеше с орах [вид див спанак], приготвен по негов собствен специален метод като нещо като хляб. Когато давал на някого от този хляб с благословията си, той бил сладък като мед, но ако някой откраднел от него, ставал горчив като пелин.

„Веднъж, когато в Русия имало недостиг на сол, Прохор раздавал на хората пепел вместо сол. Пепелта, която раздавал с благословията си, се превръщала в сол; пепелта обаче, която някой вземал за себе си, оставала обикновена пепел. Княз Святполк наредил цялата пепел от килията на Прохор да бъде донесена в двора без негово разрешение, да не говорим за благословията му. Когато пепелта беше донесена там, за всички беше очевидно, че това е пепел, а не сол. Тогава Прохор каза на всички хора, които бяха дошли при него за сол, да отидат в двора на княза и, когато князът изхвърли пепелта, да я вземат и да я използват като сол. Те направиха това и пепелта отново се превърна в сол. Самият княз, като научил за това, се изпълнил с дълбоко уважение и любов към него и, когато Прохор починал през 1107 г., с ръцете си го положил в гроб до великите руски светии Антоний и Теодосий.” (Пролог).