Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)

1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Лука 24.12-35 (5-то утринно Евангелие)

12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото. 13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим, 14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило. 15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; 16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят. 17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни? 18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни? 19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ; 20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха; 21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това; 22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба, 23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив; 24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели. 25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците! 26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си? 27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание. 28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък; 29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях. 30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; 31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях. 32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието? 33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях, 34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. 35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

Ефесяни 6.10-17 (Апостол)

10Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; 11облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, 12защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. 13Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите. 14И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, 15и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; 16а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; 17вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово;

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Николай)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Лука 13.10-17 (Евангелие)

10В една от синагогите Той поучаваше в събота; 11и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. 12Като я видя Иисус, повика я и рече й: жено, освобождаваш се от недъга си! 13И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. 14При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден. 15Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? 16А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден? 17И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Николай)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Отче наш сред светиите Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски (345)

Нашият обичан свети отец Николай, заедно със Свети Георги (и втори след Пресвета Богородица), е може би най-обичаният светец на Църквата. Неизброимите му чудеса през вековете, извършени от безбройните християни, които са го призовавали, не могат да бъдат изброени.

Той е роден в Ликия (в Мала Азия) около края на трети век, от благочестиви християнски родители. Любовта му към добродетелта и ревността му за спазване на каноните на Църквата са очевидни още от ранното му детство, когато се въздържал от майчината си гръд всяка сряда и петък до вечерта. От ранна младост той бил склонен към уединение и мълчание; всъщност, нито една писмена или изречена дума за светеца не е достигнала до нас. Въпреки че е ръкоположен за свещеник от чичо си, архиепископ Николай, той се опитва да се оттегли към отшелнически живот в Светата земя; но му е казано чрез откровение, че трябва да се върне у дома, за да служи публично на Църквата и да бъде спасение на много души.

Когато родителите му починали, той раздал цялото си наследство на нуждаещите се и оттогава милостинята станала най-голямата му слава. Той винаги се грижел особено благотворителността му да се извършва тайно. Може би най-известната STORY за неговата щедрост е свързана с един задлъжнял мъж, който нямал пари да осигури зестра за дъщерите си, нито дори да ги издържа, и в отчаяние решил да ги даде на проституция. В три последователни нощи светецът хвърлял торба със злато в прозореца на къщата на мъжа, спасявайки него и дъщерите му от грях и безнадеждност. Мъжът търсил безмилостно, за да намери и благодари на своя благодетел; когато най-накрая открил, че това е Николай, светецът го накарал да обещае да не разкрива доброто дело, докато не умре. (Тази STORY може би е тънката нишка, която свързва светеца със съвременния Дядо Коледа).

Бог почете неговата вярност, като му дари несравними дарове на изцеление и чудотворство. Няколко пъти той успокояваше бури с молитвите си и спасяваше кораба, с който плаваше. През вековете той често е правил същото за моряците, които го призовават, и е смятан за покровител на моряците и всички, които плават в морето.

Той е избран за епископ на Мира не след дълго преди големите гонения при Диоклециан и Максимиан (ок. 305 г.) и е хвърлен в затвора, откъдето продължава да насърчава паството си във вярата. Когато арианската ерес разтърсва Църквата не след дълго след като Константин се възкачва на престола, Свети Николай е един от 318-те епископи, събрали се в Никея през 325 г. Там той е толкова разгневен от богохулствата на Арий, че го ударил по лицето. Това поставило останалите епископи в затруднено положение, тъй като каноните изискват всеки йерарх, който удари някого, да бъде низвергнат. За съжаление, те се приготвили да свалят Свети Николай; но през нощта им се явили Господ Иисус и Пресвета Богородица, казвайки им, че Светецът е действал единствено от любов към Истината, а не от омраза или страст, и че не трябва да действат срещу него.

Докато бил още жив, той понякога по чудо се появявал на далечни места, за да спасява живота на верните. Веднъж спасил град Мира от глад, като се явил на капитана на кораб, пълен със зърно, казвайки му да занесе товара си в града. Явил се насън на Константин, за да се застъпи за живота на трима римски офицери, които били несправедливо осъдени; тримата благодарни войници по-късно станали монаси.

Светият епископ починал в мир около 345 г. Светите му мощи били поставени в църква, построена в негова чест в Мира, където всяка година били почитани от тълпи поклонници. През 1087 г., след като Мира била завладяна от сарацините, мощите на светеца били пренесени в Бари в Южна Италия, където се почитат и днес. Всяка година от ковчега, съдържащ светите му мощи, се събират количества благоуханно миро.

Новомъченик Николай Карамос от Смирна (1657 г.)

Той бил християнин, живеещ в Смирна под османско владичество. Един ден той изгубил самообладание по време на спор и възкликнал, че преди да отстъпи, той ще „се потурчи“. Веднага няколко турци, наблюдаващи спора, хванали Николай и го довели пред съдията, за да изпълни обещанието си. Николай, който се бил опомнил, заявил: „Ако е угодно на Бог, никога няма да се отрека от моя Господ Иисус Христос, истинския Бог, Който ще дойде да съди живите и мъртвите.“ Съдията наредил смирения изповедник да бъде бит с камшик и измъчван в продължение на тридесет и шест дни, но той останал твърд в изповедта си за Христос, въпреки дори сълзите на майка си и съпругата си. Накрая съдията го обесил на 19 март 1657 г. Неговите мъки и вярност били видени от някои западни посетители; те били толкова развълнувани, че извадили тялото му от морето (където било хвърлено след обесването) и го отнесли в Европа.

Свети Максим, митрополит Киевски и Владимирски (1305)

Той е един от смелите изповедници, които се противопоставят на фалшивата Лионска уния, извършена от император Михаил VIII през 1274 г. През 1283 г. става митрополит на Киев (и по този начин на цялата Руска църква). По това време Киевското княжество е сринато от татарските нашественици. Свети Максим получава откровение от Бога, че трябва да премести митрополията от Киев във Владимир. В нощта след преместването във Владимир, Пресвета Богородица се явява на светеца и казва: „Добре постъпи, Максиме, слуго мой, като дойде да живееш в моя град!“ След това тя му слага мантия на раменете, която той намира, когато се събужда.

Свети Максим починал в мир през 1305 г. Тялото му, погребано в катедралата на Владимир, е намерено нетленно през деветнадесети век.