2 Тимотей 1.1-2, 8-18 (Апостол)

1Павел, апостол Иисус Христов по воля Божия, за възвестяване обещания живот в Христа Иисуса, 2до Тимотея, възлюбено чедо: благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Иисуса, Господа нашего. 8И тъй, не се срамувай от страданията на Господа нашего Иисуса Христа, нито от мене, Негов окованик, а стани участник в страданията за благовестието Христово по силата на Бога, 9Който ни спаси и повика към свето звание, не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Христа Иисуса преди вечни времена, 10а открита сега с явяването на нашия Спасител Иисуса Христа, Който унищожи смъртта и извади наяве живот и нетление чрез благовестието, 11за което съм поставен аз проповедник, апостол и учител на езичниците. 12Затова и така страдам; ала не се срамувам, понеже зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е мощен да запази моя залог за оня ден. 13Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса. 14Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 15Знаеш това, че ме изоставиха всички от Асия, между които и Фигел и Ермоген. 16Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, 17но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. 18Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Св. Александър)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Лука 19.12-28 (Евангелие)

12и рече: някой си благороден човек заминаваше за далечна страна, да получи за себе си царство и да се върне; 13и като повика десет свои слуги, даде им десет мини * и им рече: търгувайте, докле се завърна. 14Но гражданите му го мразеха, и изпратиха след него пратеници, като казаха: не искаме той да царува над нас. 15И когато се той завърна, след като прие царството, каза да му повикат ония слуги, на които бе дал парите, за да узнае, кой какво е припечелил. 16Дойде първият и рече: господарю, твоята мина припечели десет мини. 17И му рече: хубаво, добри рабе; задето ти беше верен в твърде малко, бъди властник на десет града. 18Дойде вторият и рече: господарю, твоята мина принесе пет мини. 19Рече и на тогова: и ти бъде над пет града. 20Дойде и друг и рече: господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа, 21понеже се боях от тебе, защото ти си жесток човек: взимаш, което не си турил, и жънеш, което не си посеял. 22Господарят му рече: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе: ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм турил, и жъна, което не съм посеял; 23тогава, защо не даде парите ми в банката, та аз, като дойда, да ги получа с лихва? 24И рече на присъствуващите: вземете от него мината и я дайте на тогова, който има десет мини. 25(И му рекоха: господарю, той има десет мини!) 26Защото, казвам ви, всекиму, който има, ще се даде, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; 27а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен. 28Като каза това, Той тръгна по-нататък, възлизайки за Иерусалим.

Лука 12.32-40 (Евангелие, Св. Александър)

32Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството. 33Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да се не изчерпя, където крадец не приближава, и което молец не поврежда; 34защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35Да бъде кръстът ви препасан, и светилниците ви запалени; 36и вие ще приличате на ония човеци, които очакват господаря си, кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука. 37Блазе на ония слуги, чийто господар ги намери будни, кога си дойде; истина ви казвам, той ще се препаше, и ще ги тури да седнат, и като пристъпи, ще им служи. 38И ако дойде на втора стража, и на трета стража дойде, и ги намери тъй, блазе на тия слуги. 39Знайте и това, че, ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата. 40Бъдете, прочее, и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.

Света великомъченица Варвара (290)

„Света Варвара била от Хелиопол Финикийски и живяла по време на царуването на Максимиан. Тя била дъщеря на един идолопоклонник на име Диоскор. Когато Варвара навършила пълнолетие, тя била просветена в чистото си сърце и тайно повярвала в Светата Троица. Приблизително по това време Диоскор започнал да строи баня; преди да бъде завършена, той трябвало да замине, за да се погрижи за определени неща, и в негово отсъствие Варвара наредила на работниците да построят трети прозорец в допълнение към двата, които баща ѝ бил заповядал. Тя също така издълбала знака на кръста с пръст върху мрамора на банята, оставяйки спасителния знак издълбан толкова дълбоко в мрамора, сякаш е бил направен с железен инструмент. Когато бил написан Синаксарът на Света Варвара, мраморът на банята и кръстът, издълбан от Света Варвара, все още били запазени и там били извършени много изцеления. Когато Диоскор се върнал, той попитал защо е бил добавен третият прозорец; Варвара започнала да му разказва тайната на Троицата.“ Тъй като тя отказала да се отрече от вярата си, Диоскор измъчвал Варвара нечовешки и след като я подложил на много страдания, я обезглавил със собствените си ръце през 290 г. (Великият часовник)

Нашият праведни отец Йоан Дамаскин (760)

Тази божествено просветена Арфа на Духа беше едновременно един от най-великите химнографи на Църквата и един от най-великите ѝ богослови и защитници на вярата.

Град Дамаск в Сирия пада под мюсюлманите през 635 г. По времето на халифа Абдул-Малик, отговорността за управлението на християнското население е поверена на Сергий Мансур, виден християнин на града. Този Сергий се стремял да управлява по благочестив начин въпреки многото ограничения, наложени от халифа, и посвещавал богатството си на милостиня и откупване на християнски затворници. Синът му Йоан е роден през 675 г. и заедно с осиновения си брат Козма (14 октомври) е възпитан да обича и служи на Христос.

Йоан, чието изключително образование включваше перфектно познаване както на гръцки, така и на арабски език, влезе в гражданската администрация и в крайна сметка наследи поста на баща си при халифа. Когато император Лъв Исавр започва да атакува светите икони, свети Йоан предприема енергична защита на Вярата чрез писма до кореспонденти из цялата империя. Обикновено императорът би убил или изгнал директно светеца, но тъй като той живееше в мюсюлмански земи, императорът не можеше да го докосне (интересен пример за това как ислямът неволно допринася за защитата на християнската вяра). Затова нечестивият император разпространява фалшиво писмо, което създава впечатлението, че Йоан крои заговор срещу халифа. Когато това писмо попада (както е планирано) в ръцете на халифа, той се разгневява и нарежда да отсекат дясната ръка на светеца. Същата вечер Йоан поставя отрязаната си ръка пред иконата на Божията майка и се моли със сълзи тя да бъде възстановена. Събуждайки се, той установява, че ръката му е била възстановена по чудо. Чудото убеждава халифа в невинността на неговия съветник и Йоан получава възстановяване на благоволението си; но сега Йоан не искал нищо повече от светски почести и желаел само да бъде монах. Отказвайки се от поста си, той раздал богатството си на бедните и заминал за Йерусалим, за да стане монах в манастира „Свети Сава“.

Игуменът на манастира поставил Йоан под ръководството на старейшина, който му заповядал да няма нищо общо с философия, наука, поезия, песнопения или четене, а безропотно да се отдава на обикновени задачи, за да напредва в смирение. Това и направил светецът. Няколко години по-късно обаче един монах, скърбящ за смъртта на брат си, убедил Йоан да напише погребален химн за негова утеха. От състрадание Йоан написал химна, който се използва и до днес в погребалната служба. Заради непослушанието си на Йоан била възложена задачата да почисти на ръка всички тоалетни на манастира, което той отново направил без оплаквания. Няколко дни по-късно Богородица се явила на стареца и му казала да позволи на Йоан да композира химни и стихотворения, които, както му казала тя, ще надминат Давидовите псалми по красота и изящество.

Така монахът Йоан започнал да пише големия набор от вдъхновени химни, които красят църковните служби. Сред тях са Канонът, пеен на Пасхалната служба, както и повечето от възкресните химни на Октоиха.

Поетичните дарби на Свети Йоан са били съчетани с даровете му за изразяване на църковното богословие: той е написал мощна защита на иконите (отпечатана под TITLEто „За светите образи“), пълно изложение на православната вяра („За православната вяра“) и първото писмено опровержение на исляма, което е разбрал добре, докато е служил в двора на халифа.

В напреднала възраст Йоан е ръкоположен за свещеник от Йерусалимския патриарх. Той починал в мир през 760 г. на осемдесет и четири години.

Свети Генадий, архиепископ Новгородски (1505)

Той бил от благороден произход, но започнал монашески живот във Валаам. Живял като отшелник на остров Соловки от 1430 до 1447 г., когато бил назначен за игумен на Чудовския манастир в Москва. През 1484 г. става епископ на Новгород. Той открил, че татарските нашествия са разрушили Църквата до такава степен, че пълен текст на Светото писание едва ли можел да се намери в цяла Русия. Той наредил и ръководил публикуването на първото печатно славянско издание на Светото писание, основал училища за обучение на духовенството, възстановил реда в богослуженията и се борил с различни ереси. Неговата преданост му спечелила врагове и той се отказал от епископския си сан, за да се оттегли отново в манастир. Починал в мир през 1505 г.