1 Тимотей 6.11-16 (Апостол, Събота след Рождество)

11Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост. 12Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели. 13Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата, 14да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа, 15което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите, 16Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.

Ефесяни 5.1-8 (Апостол)

1И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени, 2и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание. 3А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, 4нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. 5Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. 6Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; 7и тъй, не ставайте техни съучастници. 8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,

Евреи 2.11-18 (Апостол, Богородица)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Матей 12.15-21 (Евангелие, Събота след Рождество)

15И тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, 16и запрети им да разгласяват за Него, 17за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: 18"ето Моя Отрок, Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него, и на народите ще възвести съд; 19няма да се кара, нито ще вика, и никой няма да чуе гласа Му по кръстопътищата; 20преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси, докле не изведе съда към победа; 21и народите ще се уповават на Неговото име."

Лука 14.1-11 (Евангелие)

1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; 2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. 3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? 4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. 5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: 8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, 9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; 11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Матей 2.13-23 (Евангелие, Богородица)

13А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. 14Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; 15и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си". 16Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. 17Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: 18"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма". 19А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет 20и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. 21Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. 22Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски 23и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

Събор на Пресвета Богородица.

„Вчера, заедно с ангелите, влъхвите и пастирите, ние отдадохме поклонението си на Бога, станал човек, и родихме малко дете за нашето спасение; и днес с право отдаваме почит на Неговата Майка, Пресвета Дева Мария. Църквата я представя пред нас в пещерата до Сина си като новата Ева, първият и превъзходен представител на обновения човешки род, избран и подготвен от Бога през всички поколения, за изпълнението на Великата Тайна на Неговото Въплъщение.“ (Синаксарий)

Тук следваме модела на повечето големи празници: на следващия ден отдаваме почит на онези, които също са участвали в осъществяването на Божия план.

Бягството на Светото семейство в Египет

Вижте Матей, гл. 2. Въпреки че разказът на Свети Матей може да остави впечатлението, че бягството в Египет е било почти незабавно, то би трябвало да е било поне четиридесет дни след раждането на Христос, след Неговото представяне в храма (Лука, гл. 2). Христос, неговата свята Майка и неговият осиновител Свети Йосиф вероятно са останали в Египет няколко години, до смъртта на Ирод Велики.

Свети Николай Велимирович (в Пролога) разказва следната STORY: светото семейство, бягащо в Египет, било нападнато от разбойници, един от които, виждайки Младенеца Христос, бил изумен от свръхестествената му красота и казал: „Ако Бог би приел човешка плът, няма да бъде по-красив от това дете!“. Разбойникът казал на спътниците си да не вземат нищо от семейството. В знак на благодарност Божията майка му казала: „Това Дете ще те възнагради богато, задето Го пощади днес“. Тридесет години по-късно именно този разбойник бил разпнат отдясно на Христос и му било дадено да чуе думите: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“.

Свети наш отец Евтимий Изповедник, епископ Сардийски (840)

Епископ Евтимий е един от събралите се на Седмия Вселенски събор в Никея през 787 г.; именно той формулира официалната декларация на събора относно почитането на светите икони. По време на управлението на Никифор I (802-811), враговете на Евтимий отправят лъжливи обвинения срещу него, което води до свалянето му от власт и заточение в продължение на няколко години. Той е повикан обратно в Константинопол от иконоборческия император Лъв Арменец (813-820), който търси подкрепата му в атаката срещу иконите; но Евтимий отказва и е заточен отново. След смъртта на Лъв той е призован пред друг иконоборчески император, Михаил II (820-829), който от своя страна моли светеца за подкрепа в богохулната му кампания срещу иконите. Светият епископ не само отказва, но и извиква: „Нека всеки, който не се покланя на нашия Господ Иисус Христос, изобразен в образ според Неговата човечност, бъде анатема!“ Разгневеният император го изгонил отново (третото му изгнание), затваряйки го в мръсна тъмница в далечния изток на Черно море в продължение на три години. След това бил призован да се яви пред третия си поред император, иконобореца Теофил (829-42). Заради това, че твърдо се придържал към вярата, веднъж предадена на светците, светият епископ бил безмилостно бит с тояги, а след това с волски сухожилия, докато тялото му се подуло „като мех за вино“. След това бил хвърлен в тъмница, където след осем дни в ужасни мъки предал душата си на Бога.

Скъпоценните мощи на светеца извършили много чудеса и били почитани в Константинопол до падането на града през 1453 г., когато били отнесени в Херсон в Крим, а след това в Чилея близо до Халкидон. Когато повечето гърци били прогонени от Мала Азия през 1922 г., жителите на Чилея донесли черепа на светеца в Гърция, където в Пирея била построена църква в негова чест; светите мощи могат да бъдат почитани там и днес.

Свети отец Константин от Синад (7 век)

Родителите му били евреи, живеещи в Синада във Фригия. Един ден, когато бил на девет години, видял християнски търговец да прави кръстен знак на пазара; и имитирайки го, без да разбира значението му, започнал да прави знака. Това му станало навик и той започнал да имитира други практики на християните около себе си, все още без никакво разбиране за християнската вяра. Но чрез силата на Кръста, Христовата благодат започнала тайно да расте в него. Той започнал да чува глас в себе си, който му разкривал някои от тайните на християнството, и започнал да се изпълва с пламенна любов към Спасителя.

След смъртта на майка си, той бяга от родния си град, за да избегне уреден брак, и навреме отива в манастир в Никея. Разказва STORYта си на игумена, който го кръщава, давайки му името Константин. Когато при кръщението му се кръства, на челото му видимо се появява кръст, който остава до края на живота му.

Свети Константин посветил остатъка от дните си на аскетичен живот, превъзхождайки се във всяка добродетел. Казват, че всяко място, където отивал, изпълвало възхитително ухание и че църковните врати се отваряли спонтанно при приближаването му. Той утешавал мнозина, като изцелявал болестите им чрез молитвите си, и бил удостоен с дарбата да разпознава тайните на сърцата. След като живял известно време в Никея, той пътувал до планината Олимп във Витиния, където живял като отшелник. Виждайки, че в тази област живеели много евреи, той се стремил известно време да им проповядва Евангелието, но не успял да спечели много от бившите си братя и сестри за вяра в Христос. Той предсказал датата на смъртта си осем години предварително. Последните му думи към учениците му били: „Господ идва да ме покани на празника на радостта“. След това той починал и благоуханна миризма изпълнила килията му. Мощите му излъчвали лечебно миро в продължение на много години.