Евреи 4.1-13 (Апостол)

1Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял. 2Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра. 3А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира. 4Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела". 5И пак там: "не ще влязат в покоището Ми". 6И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство, 7пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си". 8Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден. 9Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. 10Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите. 11И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство. 12Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни. 13И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.

Лука 21.12-19 (Евангелие)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Свети свещеномъченик Елевтерий, епископ Илирийски, и онези, които са с него (126)

Името му е форма на гръцката дума за „свобода“. Той е родом от Рим, чийто баща умира в ранна възраст, оставяйки го на отглеждането на майка му Антия, християнка, която го отглежда в страх Божий и любов към святостта. Неговата добродетел и способности са толкова очевидни, че е ръкоположен за свещеник на седемнадесет години, а на двадесет е назначен за епископ на Илирия, голяма епархия, обхващаща приблизително днешна Сърбия.

Пастирската и евангелистка дейност на младия епископ била толкова успешна, че много езичници били обърнати към вярата чрез него. Нарастващата му репутация привлякла вниманието на император Адриан, който изпратил един от висшите си офицери на име Феликс да арестува светия епископ. Но когато Феликс видял и чул Елевтерий, той бил пленен от неговото учение, повярвал в Христос и бил кръстен. Той и свети Елевтерий се върнали и се представили заедно пред императора, безстрашно изповядвайки вярата си.

Елевтерий е подложен на жестоки мъчения, по време на които градският префект Коремон, който е предложил някои от мъченията, е просветен чрез молитвите на светеца за враговете му и провъзгласява за Христос. Той е кръстен от Елевтерий и по-късно обезглавен. След време, когато става ясно, че огънят и мъченията няма да трогнат светия епископ, той е отведен в амфитеатъра и обезглавен. В момента на смъртта му майка му Антия се втурва напред и взема тялото му в ръцете си. Там и тя е обезглавена от палачите.

Бременните жени призовават Свети Елевтерий за безопасно раждане.

Свети мъченик Елевтерий Кубикулярий (4 в.)

Той произхождал от благородно семейство в Константинопол и се издигнал до ранга на Кубикуларий (камергер). Той бил не само съветник, но и близък приятел на императора (вероятно Юлиан Отстъпник). Но Елевтерий бил все по-развито желание да стане християнин; затова, получавайки разрешение от императорския двор, се преместил в провинцията на Витиния, където бил кръстен. Там построил къща, която криела подземен параклис.

Когато Елевтерий се завърнал в двора, някои завистливи придворни го издали на императора, който посетил вилата на Елевтерий и бил бесен, когато открил подземната църква. Когато светецът не се отрекъл от вярата си в Христос, императорът, пренебрегвайки всички предишни приятелски връзки, го обезглавил.

Свети мъченик Вакх Нови (787)

По време на управлението на Константин VI и Ирина, реставратори на светите икони, Светата земя е под контрола на мюсюлманските араби. Много християни там отстъпват от вярата, поставяйки почестите и сигурността в този свят над вечната си радост. Един от тях е бащата на този светец, който отглежда седем деца като мюсюлмани. Съпругата му обаче никога не се отказва от вярата си и се моли постоянно за обръщането на съпруга и децата си във вярата. След смъртта на бащата, третият ѝ син Дачак заявява, че желае да стане християнин. Той е кръстен в манастира „Свети Сава“ близо до Йерусалим, получавайки името Вакхус, и е решен да стане монах. Но игуменът, страхувайки се от репресии срещу манастира, го изпраща обратно в дома му в Йерусалим. Братята му, виждайки радостта и смелостта му в изповядването на вярата, решават да приемат свето кръщение, с изключение на един, който донася Вакхус на властите. Той е арестуван и изправен пред съдията и когато се оказва твърд в изповядването на Христос, е обезглавен.

Нашият преподобни отец Трифон Колски, апостол на Лапония (1583), и неговият ученик Свети мъченик Йона (1590)

Свети Трифон е син на свещеник от Новгород. Синаксарът записва, че в момента на раждането му, по време на утренската служба, се пеел стихът „Блажен е животът на ония, които живеят в пустинята“. През 1525 г. той бил подтикнат от божествено откровение да избяга в далечния север на Русия и да живее като отшелник. Той се установил близо до река Кола, където посвещавал нощите си на молитва, а дните си на провъзгласяване на Христовото Евангелие на местните народи. Езичниците в началото били враждебни, но търпението и смирението му ги спечелили и той покръстил мнозина. Той им построил църква със собствените си ръце на брега на Ладожкото езеро, а по-късно основал там манастир. Свети Трифон починал през 1583 г. Той предсказал собствената си смърт и предстоящото разрушение на манастира от шведите, което се случило през 1590 г. Всички монаси били избити. Първата жертва, старецът Йона, извършил много чудеса в манастира след възстановяването му.