Тит 1.15-2.10 (Апостол)

15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: 2старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, 4за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, 5да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. 6Увещавай също младежите да бъдат целомъдри, 7като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, 8слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас. 9Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат, 10не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.

Лука 20.19-26 (Евангелие)

19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. 20И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. 21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; 22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? 23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? 24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. 25Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

Нашият преподобни отец Даниил Стълпник (490)

Той бил от Самосата в Месопотамия и станал монах на дванадесетгодишна възраст. Като млад монах посетил Свети Симеон Стълпник (1 септември), за да получи неговото благословение. Години по-късно се преместил в околностите на Константинопол по молба на свети патриарх Анатолий (3 юли), когото излекувал от смъртоносна болест чрез молитвите си. Известно време Даниил живял в църквата „Архангел Михаил“ в Анапл, но девет години по-късно Свети Симеон Стълпник му се явил във видение и му казал да подражава на аскезата на Симеон - да живее на стълб. През останалите тридесет и три години от живота си светецът правил точно това. Стоял неподвижно в молитва, независимо от времето: веднъж след буря учениците му го намерили покрит с лед. Той бил много обичан от няколко императори (включително Лъв Велики), които го потърсили за съвет. Починал на осемдесет и четири години, след като преживял царуването на трима императори.

Свети Никон Сухопещърски от Киевските пещери (1101)

Той бил монах в Киев, отведен в робство от банда половци (тюркски нашественици, които тревожели страната по това време) заедно със свети мъченик Евстратий (памятник на 28 март). Смирено отказал да бъде откупен от семейството си и затова претърпял тежък плен в продължение на три години. Въпреки това, той непрестанно се молил за похитителите си, правил чудеса заради тях и веднъж изцелил водача им от смъртоносна болест. Един ден свети Евстратий му се явил във видение и му казал, че ще бъде освободен след три дни. Когато казал на похитителите си, те прерязали сухожилията на коленете и глезените му и го държали под стража. Но в определеното време той бил по чудо пренесен в Киев, където внезапно се появил в църква сред смаяните си братя. Светецът не искал да му свалят веригите, докато игуменът му не казал: „Братко, ако Господ искаше да те види в тези вериги, нямаше да те избави от плен!“ Той бил толкова изтощен от трудностите си, че станал известен като Никон Сухия. По-късно похитителят, когото той беше излекувал, дошъл в Пещерния манастир и станал ученик на бившия си роб.

Нашият преподобни отец Лука Новият столпник (979)

Той бил анадолец и в младостта си служил във византийската армия във войната срещу българския цар Симеон. След войната напуснал армията, за да стане монах и с времето бил ръкоположен за свещеник. Известно време служил като армейски капелан, живеейки дори по-аскетично, отколкото като монах, и раздавал всичките си притежания на нуждаещи се войници.

Той постъпил в манастира „Свети Захария“ на планината Олимп във Витиния, където бил назначен за управител. Там неговите аскетични трудове достигнали нови нива. Той държал голям камък в устата си, за да не може да говори, и прекарвал всяка нощ на дърво. Когато подвизите му заплашвали да привлекат възхищение, Лука избягал в родината си и живял няколко години в уединена пещера. След това, следвайки стъпките на Симеон Стари (1 септември), Симеон Млади (24 май), Даниил (днес) и Алипий (26 ноември), той започнал да живее като стилит, обитавайки висок стълб близо до Константинопол. Тук той станал мощен ходатай за онези, които се стичали при него за изцеление или съвет, и безброй чудеса били извършени чрез неговите молитви.

Свети Лука живял на своя стълб повече от четиридесет години без прекъсване и починал в мир, на повече от сто години. Погребан е в манастира „Свети Басиан“.