1 Солунци 2.20-3.8 (Апостол)

20Да, вие сте нашата слава и радост.

1Поради това, като не можехме вече да търпим, намерихме за добре да останем сами в Атина, 2и изпроводихме Тимотея, наш брат и Божий служител и наш сътрудник в Христовото благовестие, за да ви укрепи и утеши във вярата ви, 3та да се не смущава никой в тия скърби; защото сами знаете, че за това сме отредени. 4Защото ние, и когато бяхме при вас, предсказвахме ви, че ще страдаме, както се и случи, и вие знаете. 5Поради това и аз, като не можех вече да търпя, пратих да узная за вярата ви, да не би някак да ви е изкусил изкусителят, та да отиде напразно нашият труд. 6Но сега, след като от вас дойде Тимотей при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, и че винаги имате добър спомен за нас и копнеете да ни видите, както и ние вас, - 7ние, при всичката ни скръб и нужда, се утешихме за вас, братя, с вашата вяра; 8защото ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа.

Лука 11.29-33 (Евангелие)

29Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона; 30защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род. 31Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона. 32Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона. 33Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.

Нашият отец сред светиите Нектарий (Нектариос), епископ на Пентаполис, чудотворец и основател на манастира „Света Троица“ на остров Егина (1920).

„Свети Нектарий е роден в Селиврия, Тракия, на 11 октомври 1846 г. След като с много труд е завършил училище в Константинопол, през 1876 г. става монах на остров Хиос, приемайки монашеското име Лазар; благодарение на добродетелите си, година по-късно е ръкоположен за дякон, като получава новото име Нектарий. Под покровителството на патриарх Софроний Александрийски, Нектарий заминава за Атина да учи през 1882 г.; след като завършва богословските си студии през 1885 г., той отива в Александрия, където патриарх Софроний го ръкополага за свещеник на 23 март 1886 г. в катедралата „Свети Сава“, а през август същата година, в църквата „Свети Николай“ в Кайро, го направи архимандрит. Архимандрит Нектарий прояви голям ентусиазъм както за проповядване на Божието слово, така и за красотата на Божия дом. Той значително разкраси църквата „Свети Николай“ в Кайро, а години по-късно, когато Нектарий беше в Атина, Свети Николай му се яви в сън, прегърна го и му каза, че ще го възвиси много високо.

„На 15 януари 1889 г., в същата църква „Свети Николай“, Нектарий беше ръкоположен за митрополит на Пентаполис в източна Либия, която беше под юрисдикцията на Александрия. Въпреки че бързото изкачване на Нектарий по стъпалата на църковната йерархия не се отрази на неговата скромност и детска невинност, то предизвика завистта на по-малките хора, които убедиха възрастния Софроний, че Нектарий имаше в сърцето си желание да стане патриарх. Тъй като хората обичаха Нектарий, патриархът беше разтревожен от клеветите. На 3 май 1890 г. Софроний освободи митрополит Нектарий от задълженията му; през юли същата година той заповяда на Нектарий да напусне Египет.

„Без да търси отмъщение или дори да се защитава, невиненият митрополит замина за Атина, където откри, че обвиненията в аморалност са го изпреварили. Тъй като доброто му име беше опетнено, той не можа да намери длъжност, достойна за епископ, и през февруари 1891 г. прие длъжността на провинциален проповедник в Еубея; след това, през 1894 г., беше назначен за декан на Църковното училище „Ризариос“ в Атина. Благодарение на красноречивите си проповеди, неуморните си усилия да възпитава подходящи мъже за свещеничеството, щедрите си милостини въпреки собствената си бедност, както и святостта, кротостта и бащинската любов, които се проявяваха в него, той стана блестяща светлина и духовен водач за мнозина. По молба на някои благочестиви жени през 1904 г. той започна строителството на манастира „Света Троица“ на остров Егина, докато все още беше декан на училище „Ризариос“; като по-късно установи, че присъствието му там е необходимо, през 1908 г. се премести да живее на Егина, където прекара последните години от живота си, посвещавайки се на ръководството на манастира си и на много интензивна молитва; понякога го виждали да се издига над земята, докато е погълнат от молитва. Той стана покровител на цяла Егина, като чрез молитвите си избави острова от суша, изцели болните и изгони демоните. Тук той понасял и зли клевети с необикновено търпение, прощавайки на лъжесвидетелите си и не търсейки отмъщение. Въпреки че вече беше извършил чудеса приживе, след погребението му през 1920 г. чрез светите му мощи, които дълги години останаха нетленни, са извършени безброй чудеса. Няма почти болест, която да не е излекувана чрез молитвите му; но Свети Нектарий е особено известен с изцеленията си на рак за страдащите във всички части на света.” (Велики Хорологион)

Нашият Почитаем Отец Йоан Кърпачът (Йоан Късият) (4-ти в.)

Той е живял в пустинята Скетис (Scetis) в Египет през четвърти век, златната епоха на пустинните отци. Нищо не се знае за живота му в света. Той е прекарал много години като ученик на Аба Амос, който е бил много строг с него. Веднъж старецът взел една суха пръчка, забил я в пясъка и заповядал на Йоан да я полива всеки ден, докато даде плод. Въпреки че това било очевидно невъзможно, Йоан изпълнявал задачата без да се оплаква, изминавайки голямо разстояние, за да донесе вода, в продължение на три години. В края на това време пръчката дала плод. Аба Амос я донесъл в църквата следващата неделя и извикал към братята: „ Елате и яжте плода на послушанието!“ Въпреки че никога не беше хвалил или благодарил на своя ученик, преди да умре Аба Амос каза за Йоан: „Той е ангел, а не човек.“ След почиването на своя старец Аба Йоан се оттегли още по-далеч в пустинята, посвещавайки цялото си време на бдение и молитва. Докато се молеше, той плетеше кошници, които продаваше, за да задоволи скромните си нужди. Понякога той беше толкова погълнат от молитвата, че продължаваше да плете, докато кошницата достигнеше абсурдни размери, запълвайки килията му.

Когато, след много години, Аба Йоан беше освободен от всички зли мисли, Аба Поимен (почитан на 27 август) му каза да се моли на Бога за още едно изкушение, с което да се бори, защото само по този начин душата напредва. Той се радваше, когато го обиждаха, никога не се ядосваше на никого и бягаше колкото можеше по-бързо, ако видяше хора да се карат. Почина в мир.

„Молете се усърдно с разкаяние и бдителност. Не обръщайте внимание на грешките на другите. Не се сравнявайте с другите хора, защото сте по-нисши от всяко създание.“ — Аба Йоан Джуджето

Светите мъченици Онесифор и Порфирий (284)

По време на царуването на Диоклетиан и Максимиан тези благочестиви християни бяха арестувани и изведени пред съдията, където смело провъзгласиха Христос за единствения истински Цар и Бог. Заради това бяха жестоко измъчвани, но дори когато бяха прострени на разпалено решетъчно желязо, те благодариха на Бога. Радостта на светиите радост разярила мъчителите им, които накрая ги вързали зад диви коне, които били пуснати да галопират по неравна местност, разкъсвайки на парчета двамата невинни мъченици. Благочестиви християни събрали мощите им и ги погребали в град, наречен Панцеанон.

В един ранен разказ Онесифор се идентифицира с спътника, когото св. Павел споменава в 2 Тимотей 4:19; това не е невъзможно, но повечето разкази не споменават този детайл.

Светата ни майка Матрона (492)

Тя била от Перга в Памфилия и се омъжила много млада за младеж на име Домициан, от когото родила дъщеря. Двойката се заселила в Константинопол. Матрона станала толкова редовна посетителка на нощните бдения в многото църкви на града, че съпругът ѝ заподозрял невярност и ѝ забранил да излиза. Това било непоносимо за Матрона, която избягала от дома с дъщеря си. Решена да приеме монашеския живот, тя повери дъщеря си на грижите на монахиня на име Сусана, преоблече се като евнух и влезе в манастира на Св. Басиан (10 октомври) под името Вавилас. Въпреки че тя учудваше всички с ревността и аскетичните си подвизи, един ден Басиан разбра, че тя е жена. Въпреки че я смъмри строго, той не пожела да я изгони от монашеския живот заради ревността ѝ; затова я насочи да отиде в Емеса в Сирия, за да влезе в женски манастир там.

Матрона продължила да напредва в добродетелите и веднъж изцелила един слепец, като помазала очите му с мирра от главата на Св. Йоан Кръстител (която била чудотворно открита по това време). Чудото стана широко известно и благодарение на него съпругът на Матрона разбра къде се намира тя. Когато той дойде в манастира й, тя избяга в Йерусалим, но той я преследваше и там. Тя бягаше от място на място, дори живееше няколко години в изоставен езически храм в Бейрут, където постоянно беше нападана от демоните, обитаващи мястото. С времето няколко езически жени, виждайки нейните борби, помолили да станат нейни ученички и в езическия храм възникнала малка монашеска общност. След няколко години тя и нейните ученички се върнали в Константинопол, където Свети Басиан я приел с радост и й помогнал да основе манастир. Там я посетила императрица Верина, съпруга на Лъв Велики, и много други благородни жени от града, някои от които оставиха всичко, за да се присъединят към Матрона в монашеския живот. Света Матрона доживя до почти сто години и почина в мир, като беше предсказала деня на смъртта си.

Свети Симеон Метафраст (960)

Роден е в Константинопол и благодарение на изключителния си интелект и ерудиция се издига до ранг на логотет (императорски съветник), служейки при трима последователни императори. Той е толкова успешен в преговорите с арабите, които са окупирали Крит, че император Василий II го моли да си избере сам награда. Симеон моли само да му бъде позволено да се оттегли от държавната служба и да стане монах. Императорът, макар и натъжен, че губи такъв ценен съветник, го пусна, като го помоли да се моли за греховете му.

В монашеския живот Симеон продължи да прилага дарбите си на ученост: от разпръснати ръкописи и по-ранни антологии той състави сборник с жития на почти 150 светии, дело, което съставлява основата на Синаксарите, използвани днес. Той също така състави Всеобща хроника и редактира трактатите на няколко Отци на Църквата. Поради умелата си и усърдна работа той е наречен Метафраст, което означава „преводач“ или „редактор“. Той е автор на много красиви молитви, които се използват редовно и днес (една от тях се намира в Молитвите за подготовка за причастие). При погребението му от тялото му изтече благоуханна и лечебна смирна.