Библейски четива (Синодален превод)
1 Тимотей 3.1-13 (Апостол)
1Верни са тия думи: желае ли някой епископство, добро нещо желае.
2Но епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, страннолюбив, поучлив;
3не пияница, не побойник, не свадлив, не алчен за гнусна печалба, а кротък, миролюбив и не сребролюбив;
4да управлява добре къщата си и да има деца послушни със съвършена почтителност;
5защото, който не умее да управлява собствената си къща, как ще се грижи за църквата Божия?
6Да не е новопокръстен, за да се не възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола.
7Трябва още той да има и добро свидетелство от външните, за да не бъде укоряван и да не падне в примката на дявола.
8Дяконите също трябва да бъдат почтени, недвуезични, да не са пристрастени към вино, нито алчни за гнусна печалба,
9да пазят тайнството на вярата с чиста съвест.
10И те трябва първом да бъдат изпитвани, та после, ако са безпорочни, да стават дякони.
11Също и жените им трябва да бъдат почтени, не клеветници, трезвени и верни във всичко.
12Всеки от дяконите трябва да бъде мъж на една жена, добре да управлява децата си и къщата си.
13Защото, които са служили добре, придобиват добър чин и голямо дръзновение във вярата, що имат в Христа Иисуса.
Лука 16.1-9 (Евангелие)
1А каза и на учениците Си: един човек беше богат и имаше пристойник, за когото му бе донесено, че разпилява имота му;
2и като го повика, рече му: какво е това, що чувам за тебе? Дай сметка за пристойничеството си, защото не ще можеш вече да бъдеш пристойник.
3Тогава пристойникът си рече: що да сторя? Господарят ми отнима от мене пристойничеството; да копая, не мога; да прося, срамувам се;
4сетих се, що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от пристойничеството.
5И като повика длъжниците на господаря си, всекиго поотделно, рече на първия: колко дължиш на господаря ми?
6Той отговори: сто мери масло. И рече му: вземи си разписката, седни и бърже напиши: петдесет.
7После рече другиму: а ти колко дължиш? Той отговори: сто крини пшеница. И му рече: вземи разписката си и напиши: осемдесет.
8И господарят похвали неверния пристойник, задето постъпил досетливо; защото синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината.
9И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища.
Жития на светиите
Светият ни отец Инокентий, епископ на Иркутск (1731 г.)
Той е произлязъл от благородно семейство близо до Чернигов. Става монах в Киево-Печерската лавра през 1706 г. и през 1721 г. е ръкоположен за епископ. Изпратен е като мисионер в Китай, но поради политически усложнения не може да влезе в страната и се установява временно близо до езерото Байкал в Сибир. Той и неговите спътници скоро остават без пари и са принудени да живеят известно време с милостиня и надничарски труд. Вместо да се обезкуражи, Свети Инокентий използва това време, за да научи родния език и основава училище за местния монголски народ, много от които той довежда до вярата. През 1722 г. е назначен за епископ на Иркутск, епархия, която обхваща цялата огромна област на Източен Сибир. По време на назначаването му в цялата епархия има само около тридесет църкви. В продължение на десет години епископът се посвещава на обръщането на монголските народи във вярата, проповядвайки им и катихизирайки ги на техния собствен език. В същото време работи за морална реформа сред руския православен народ в региона. Като епископ той живял в манастира „Възнесение Господне“ в Иркутск, където установил твърд аскетичен живот, в който самият той вземал пълноценно участие. Всяка нощ прекарвал в молитва, размишлявайки върху писанията на Отците и подготвяйки проповеди както на руски, така и на местни езици. Под напрежението на суровия сибирски климат светецът се разболял и починал през 1731 г. Много чудеса се случват и до днес на гроба му. Сред хората в Сибир той е почитан толкова високо, колкото и Свети Николай, и е смятан за Просветител на своята земя.
Свети отец Алипий Стълпник (ок. 607 г.)
Той бил от Адрианопол във Витиния и започнал аскетичен живот на млада възраст. След много духовни борби се установил на един стълб, където живял петдесет и три години. Тълпи идвали да търсят неговото застъпничество и съвет и след време близо до стълба бил основан женски манастир. Понякога от върха на стълба се виждала неземна светлина, придружена от гръмотевици и светкавици. Той не притежавал нищо и веднъж хвърлил единствената си туника на беден човек в нужда, оставяйки се напълно изложен на стихиите, докато един отшелник, живеещ наблизо, не видял състоянието му и не му се притекъл на помощ. След петдесет и три години Алипий получил инсулт, който парализирал половината му тяло, но той продължил да живее на стълба още четиринадесет години, предавайки душата си на Бога на деветдесет и девет години.
Свети Никон Метаноит („Покайте се!“) (ок. 1000 г.)
Той е роден около 930 г. в благочестиво и богато семейство близо до Трапезунд. Веднъж, докато оглеждал семейните имоти, той бил толкова разстроен от окаяните условия на бедните полеви работници, че се отчаял от щастието в този свят и решил да живее монашески живот. След години, прекарани в манастир, където блестял в послушание, молитва и себеотрицание, на светеца било дадено разрешение да пътува, за да проповядва Христовото Евангелие. В продължение на три години той се скитал на Изток, без дом и имущество, викайки на всеки, когото срещал: „Покайте се!“ и провъзгласявайки със сълзи посланието за спасение в Христос. След това прекарал седем години в Крит, след което отишъл в Гърция, ходейки бос от място на място, проповядвайки покаяние и станал толкова известен, че получил прякора „Метаноит“, което означава „Покайте се!“. След като прогонил голяма чума от Спарта чрез молитвите си, той се установил близо до този град, построил голяма църква, посветена на Христос Спасителя, и живял в църквата до края на живота си. С течение на времето към църквата бил прикрепен манастир за неговите ученици. Последният му съвет към учениците му бил: „Бягайте от гордостта, придържайте се към смирението; не презирайте бедните; пазете се от всяко зло, от всяка завист и от спомена за неправди; прощавайте на братята си. Ходете редовно на църква и често изповядвайте греховете си на свещениците и духовните отци. Ако спазвате тези съвети, никога няма да ви изоставя.“ След това той върнал душата си на Бога. Свети Никон веднага бил почитан като светец от народа на Спарта и е смятан за закрилник на града, където мощите му се почитат и до днес.
Свети новомъченик Георги Хиоски (1897)
Той е роден от християнски родители на Хиос. Като момче е хванат да краде пъпеши от градина с няколко другари. Изправен пред турския съдия, от страх от наказание, той се съгласява да стане мюсюлманин с името Ахмед. (Това е била обичайна практика по време на Туркократия: на християнин, изправен пред съдилищата, е била предлагана свобода в замяна на приемането на исляма. Мнозина се предават.) Той се връща у дома, плачейки и оплаквайки отстъпничеството си, и родителите му го поставят (вече на десет години) на грижите на добра християнка, за да го укрепи във вярата и да го скрие от турските власти. На двадесет и една години той е сгоден за млада жена от града, но се скарал с брат ѝ, който, знаейки миналото на Георги, отива при властите и го осъжда като отстъпник от исляма. Георги е затворен и измъчван, но вместо да го сломи, мъките му засилват любовта му към Христос и той решава да даде живота си за Него. Свещениците и вярващите от града бдят целонощно, молейки се на Бог да даде смелост на Неговия нов мъченик. На разсъмване Георги бил отведен до мястото на екзекуцията, повтаряйки отново и отново имената на Господ Иисус и неговата благословена Майка. Той бил застрелян, след което обезглавен, присъединявайки се към редиците на светите мъченици.