08 Октомври 2026
Четвъртък от 19-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

Преп. Пелагия Покайница
Светата ни майка Пелагия (461)
Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Филипяни 1.20-27 (Апостол)

20според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми - било чрез живот, било чрез смърт. 21Защото за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка. 22Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная. 23Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро; 24но да оставам в плътта е потребно за вас. 25И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата, 26та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас. 27Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,

Лука 6.12-19 (Евангелие)

12През ония дни Той възлезе на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога. 13А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли: 14Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Иакова и Иоана, Филипа и Вартоломея, 15Матея и Тома, Иакова Алфеев и Сифона, наричан Зилот, 16Иуда Иаковов и Иуда Искариот, който и стана предател. 17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

Жития на светиите

Светата ни майка Пелагия (461)

„Тази светица беше известна актриса от град Антиохия и езичница, която водеше живот на необуздана разпуснатост и доведе мнозина до погибел. Наставена и кръстена от един епископ на име Нонн (10 ноември), тя замина за Елеонската планина близо до Йерусалим, където живееше като отшелница, преструвайки се на евнух на име Пелагий. Тя живеела в такава святост и покаяние, че в рамките на три или четири години била счетена за достойна да почива в благоухание на святост, в средата на V век. Гробът ѝ на Елеонската планина е място за поклонение оттогава насам.“ (Великият Часослов). Прологът добавя, че Пелагия е натрупала голямо състояние като куртизанка, което изцяло раздала на бедните при обръщането си.

Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Тя живеела в Александрия, където, когато била на седемнадесет години, собствената й майка я настанила в публичен дом, където благодарение на голямата си красота тя успяла да натрупа известно богатство. Свети Серапион (21 март), като чул за Таис и нейния начин на живот, бил подтикнат от Бога да се опита да я обърне към вярата. Той се облякъл като войник, намерил я, дал й златна монета и отишъл с нея в стаята й. Когато вратата се затвори, той свали туниката си, разкривайки монашеската си одежда, и я попита дали може да говори с нея. Сълзи в очите той й разказал за съдбата, която очаква грешниците, и за безкрайното милосърдие на Бога, който желае всички да бъдат спасени и приема всеки покаял се грешник. Таис, чието сърце се разтопило от думите му, изтичала на площада, изгорила всички скъпи дрехи и вещи, които беше придобила чрез занаята си, и отишла със Серапион в женски манастир. Там той я наставлява да остане в уединение в килията си, постоянно да моли за Божията милост и да яде само през ден; тя трябвало да прави това, докато не получи други указания. Таис живяла по този начин в продължение на три години, с такъв плам, че учудила всичките си монашески сестри. Междувременно свети Серапион отиде при свети Антоний Велики, за да го попита дали Бог е приел покаянието на Таис. Свети Антоний и неговите братя прекараха нощта в молитва и получиха видение, в което им беше потвърдено, че Таис е била счетена за достойна за Божията милост. Връщайки се в манастира, Серапион накара покаялата се светица да напусне килията си, макар че по това време тя вече желаеше само да прекара живота си в покайна молитва. След като прекарала само петнадесет дни в общия живот на манастира, святата Таис починала в мир.