Колосяни 2.1-7 (Апостол)

1Желая да знаете, в каква голяма борба съм заради вас и заради ония, които са в Лаодикия и в Иерапол, и заради всички, които не са ме видели лично, 2за да се утешат сърцата им, та, съединени с любов за всяко обогатяване със съвършено разбиране, да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа, 3в Когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието. 4А това казвам, за да не би някой да ви прелъсти с примамливи думи; 5защото ако и да отсъствувам тялом, но духом съм с вас, като се радвам и виждам вашата уредба и вашата твърда вяра в Христа. 6Поради това, както приехте Господа Иисуса Христа, тъй и ходете по Него, 7вкоренени и утвърдени в Него и укрепени във вярата, както сте научени, преуспявайки в нея с благодарност.

Галатяни 1.11-19 (Апостол, Св. Яков)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Лука 9.12-18 (Евангелие)

12А денят начена да преваля. И като приближиха до Него дванайсетте, рекоха Му: разпусни народа, за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да намерят храна; понеже тук сме на пусто място. 13Но Той им рече: дайте им вие да ядат. Те рекоха: ние нямаме повече от пет хляба и две риби, - освен ако отидем да купим храна за всички тия човеци. 14Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: турете ги да насядат на редици по петдесет. 15И сториха тъй, и ги туриха всички да насядат. 16А Той, като взе петте хляба и двете риби и погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа. 17И ядоха и се наситиха всички; и дигнаха останалите им къшеи - дванайсет коша. 18По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?

Матей 13.54-58 (Евангелие, Св. Яков)

54А като дойде в отечеството Си, поучаваше народа в синагогата, тъй че всички се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили? 55Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, у Него всичко това? 57И падаха в съблазън поради Него. А Иисус им рече: пророк не бива без почит, освен в отечеството си и у дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.

Свети апостол Яков, брат на Господа и първи епископ на Йерусалим (63)

Еврейското му име е Яков. Той беше близък роднина на Христос и затова, според еврейския обичай от онова време, беше наричан негов „брат“. Някои източници твърдят, че е бил дете на Йосиф от първия му брак; други източници твърдят, че е бил син на Йосиф брат Клеопас и съпругата му Мария, която е първа братовчедка на Богородица. Той е приел назорейските обети на човек, напълно посветен на Бога според Закона, и от ранна възраст е бил наричан „Праведният“ от своя народ. В Писанието той се нарича Яков Младши (Марк 15:40), за да го разграничат от Яков, син на Зеведей, който се нарича По-големият. Апостолите го назначиха за първи епископ на Йерусалим. Той беше този, който председателстваше най-ранния събор на Църквата в Йерусалим, където реши проблема как да бъдат приемани в Църквата новоповярвалите езичници (вж. Деяния 15). Той е написал новозаветното послание, адресирано предимно към еврейските новоповярвали, което носи неговото име. Около 62 г. той се изкачи на върха на Храма в Йерусалим по време на Пасхата и там свидетелства за Христос толкова убедително, че народът извика „Осанна на Сина Давидов“. При това книжниците и фарисеите, страхувайки се, че целият народ ще се обърне към Христос, го хвърлиха на земята. По Божията благодат той оцеля достатъчно дълго, за да се изправи, да коленичи и да се моли, като своя Учител: „Прости им, Отче, защото не знаят какво правят.“ След това той беше пребит до смърт от един от книжниците.

Свети Макарий Римлянин от Месопотамия (?)

„Трима свети мъже, които живееха в аскеза в манастира „Св. Асклепий“ в Месопотамия, решиха да обиколят света в търсене на знак от Бога за своето спасение. Когато се приближиха до една пещера, дълбоко в пустинята, изведнъж усетиха чудесен аромат и видяха един старец да идва към тях, покрит само с косата и брадата си, която падаше до коленете му. Той се хвърли на земята и остана там за известно време, докато се увери, че тримата непознати не са демони. След това ги заведе в пещерата си, където живееше с два лъва. Те го помолиха да им разкаже STORYта си, което той и направи.

„Името му беше Макарий, син на богат сенатор от Рим. Когато навърши възраст за женитба, родителите му го сгодиха против волята му. В сватбената си нощ, в момента, когато трябваше да влезе в брачната стая по време на празненствата, той избяга при една благочестива вдовица, където прекара седем дни в укритие, плачейки и молейки Бога за помощ. Когато напусна дома й, мина един старец с добродушен и благороден вид и му каза да го последва. И наистина, Макарий го последва в продължение на три години, докато не стигнаха до пещерата, където старецът изчезна. Скоро след това той се яви на Макарий в сън и му разкри, че е архангел Рафаил, който някога е бил водач на Тобиас в неговите пътувания. Преди да си тръгне, архангелът го повери на грижите на Бога и на две лъвчета, които току-що бяха загубили майка си.

„Малко по-късно Макарий видя пред себе си най-красивата девойка, която му каза, че и тя е избягала от брака в Рим. Макарий не разполагаше с достатъчно проницателност, за да избегне капана на дявола, и я покани да прекара нощта в пещерата му. През нощта за първи път в живота си той беше жестоко нападнат от огнените стрели на плътското желание. Привидната девойка изчезна внезапно, докато дяволът триумфираше от успеха си да внесе мисълта за греха в ума на аскета. Тогава Макарий осъзна тежестта на падението си пред Бога. Плачейки горчиво, той реши да напусне пещерата и да си намери друго място, където да се покае. Но по пътя му архангел Рафаил му се яви отново и го прикани да се върне, защото именно в пещерата му Бог щеше да чуе молитвата му. Така той се върна и в продължение на много години измъчваше тялото си с пост, бдения и пълно самоотречение, за да възвърне сърцето си с непокътната чистота, в което да съзерцава образа на Бога.

„Когато укрепи тримата братя с разказа за своите борби, Макарий ги изпрати с мир и заспа в Господа, непознат за всички, в присъствието само на ангелите и светиите.“ (Синаксар)

В нашите източници не е посочен дори векът, в който е живял светецът.