Филипяни 3.8-19 (Апостол)

8Па смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса, моя Господ, заради Когото от всичко се отрекох, и всичко считам за смет, за да придобия Христа, 9и да се намеря в Него, имайки не своя от закона праведност, а придобивана чрез вяра в Христа, сиреч праведност от Бога чрез вяра; 10за да позная Него, и силата на възкресението Му, и участието в страданията Му, като се уподобявам на Него в смъртта Му, 11та дано някак достигне възкресението на мъртвите. 12Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса. 13Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това; но едно само правя: като забравям, що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене, 14тичам към целта - към наградата на горното от Бога призвание в Христа Иисуса. 15Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие. 16Но по това, до което достигнахме, нека бъдем единомислени и да следваме същото правило. 17Подражавайте, братя, на мене и гледайте ония, които постъпват по образец, какъвто имате в нас. 18Понеже мнозина, за които ви съм често говорил, а сега дори със сълзи говоря, постъпват като врагове на кръста Христов; 19техният край е погибел, техният бог - коремът, а славата - в срама им; те мислят за земното.

Лука 7.31-35 (Евангелие)

31Тогава Господ рече: на кого, прочее, да уподобя човеците от тоя род? И кому те приличат? 32Те приличат на деца, които седят на тържището, викат едно на друго и казват: свирихме ви с пищялка, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не плакахте. 33Защото дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. 34Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници. 35И премъдростта биде оправдана от всички свои чеда.

Свети мъченик Лонгин Центурион (1-ви век)

Това е центурионът, който стоеше при кръста на Христос и, виждайки как Той издъхва, извика: „Наистина Този беше Син Божий“ (Матей 27:54). От този ден нататък той стана вярващ и скоро беше кръстен. Според някои сведения той е бил един от стражарите при гроба на Христос и е бил сред онези, които юдейските водачи са се опитали да подкупят, за да не разгласяват вестта за Възкресението. Но Лонгин не се поддаде на подкуп, затова водачите замислиха да го убият. Той напусна армията и отиде в родната си Кападокия, където смело проповядваше Христос. Беше обезглавен по нареждане на Понтий Пилат.

Нашият почитаем отец Гал, просветител на Швейцария (640)

Роден е в Ирландия в семейство на заможни родители, които го изпращат да се образова в манастира в Бангор. Там той приема аскетичния живот и става монах. Той е един от дванадесетте монаси, които пътуват с духовния си отец Св. Колумбан (23 ноември) като мисионери в Галия. С времето част от групата пътува в езически земи, нагоре по река Рейн до езерото Цюрих. Монасите се заселват на езерото Констанц около параклис, посветен на Св. Аурелия, който е бил превзет от езичниците като светилище; те почистват и преосвещават параклиса, който става център на новия им манастир. Свети Гал живее като отшелник, служейки на братята, като изработва мрежи и лов на риба. През 612 г. Свети Колумбан заминава за Италия с повечето от учениците си, оставяйки Свети Гал и още няколко души да продължат живота си. Когато Свети Гал избавил Фридебурга, дъщерята на местен херцог, от демон, той предложил на светеца парцел земя на брега на езерото Констанц; тук бил основан манастирът, който по-късно носел името на Свети Гал.

На няколко пъти свети Гал отказвал покани да стане епископ или да поеме абатството на големия манастир в Люксей. На всички такива молби той отговарял, че предпочита да служи, отколкото да командва. Той продължил да живее в своята изолирана монашеска общност, докато починал в мир през 640 г., на възраст от деветдесет и девет години. В по-късните години и чак до Средновековието манастирът „Св. Гал“ става известен със святостта на монасите си и с библиотеката си.