Филипяни 2.24-30 (Апостол)

24и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас. 25Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми, 26понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен. 27Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб. 28Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен. 29Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет, 30понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.

Лука 6.46-7.1 (Евангелие)

46И защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам? 47Всеки, който дохожда при Мене и слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа кому прилича. 48Той прилича на човек, който гради къща и който изкопа дълбоко и тури основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на тая къща и не можа да я разклати, защото бе основана върху камък. 49А тоя, който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който съгради къща на земята без основи; и когато реката напря на тая къща, тя веднага рухна, и срутването и биде голямо.

1Когато свърши всичките Си речи към народа, който слушаше, Той влезе в Капернаум.

Светите мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целс от Милано (I в.)

Тези мъченици се бореха за вярата в Милано и бяха обезглавени при император Нерон. Много години по-късно мощите им бяха открити от св. Амброзий чрез видение и получиха почетно погребение.

Свети Козма Химнограф (VIII в.)

Той беше от Йерусалим. Сирак, той беше осиновен в семейството на Свети Йоан Дамаскин (почитан на 4 декември). Стана епископ на Майума, град на брега на Палестина, който по-късно беше наречен Констанция. Подобно на осиновителния си брат, той стана известен химнограф: „Канонът на Кръста“ (14 септември) и „Канонът за Рождество Христово“, „Христос се роди, славете...“, са негови творби.

Свети Николай Благочестиви (Святоша), княз на Чернигов (1143)

Той е първият руски княз, който се отказва от света и постъпва в монашество в Киево-Печерската лавра. Въпреки че кръвните му братя се опитват да го отклонят от избрания път, той се посвещава на монашеския живот с ревност, удивлявайки събратята си с смирението и благочестието си. Въпреки високия си ранг, той настояваше да бъде третиран като най-обикновения послушник, изпълнявайки с радост и най-тежките задачи. С времето игуменът му позволи да се оттегли от общия живот и да живее изцяло в килията си в постоянна молитва. Той почина в мир през 1143 г. Няколко месеца по-късно брат му, княз Изяслав, се излекува от тежка болест, когато облече власеницата на Свети Николай и изпи малко вода от манастира. Князът поиска да бъде облечен във власеницата в деня на смъртта си.

Св. преподобна Параскева-Петка Търновска (Епиватска) (XI в.)

Света Петка (Параскева) е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) в благочестиво семейство. От ранна младост тя се отдава на подвижнически живот, раздава имуществото си на бедните и се оттегля в пустинята, където прекарва години в пост и молитва. По-късно посещава Светите места в Йерусалим и се подвизава в Йорданската пустиня. След дълги години на аскетичен живот тя се завръща в родния си град Епиват, където мирно предава душата си на Бога.

Светите й мощи са открити по чудесен начин и пренесени в Търново от цар Иван Асен II през 1238 г. По време на османското нашествие те са пренесени в Сърбия, после в Константинопол, и накрая в Яш, Румъния, където почиват и до днес. Света Петка е една от най-обичаните и почитани светици в България и на целия Балкански полуостров. Тя е покровителка на жените, семейството и домашния уют.