Яков 2.1-13 (Апостол)

1Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата, без лицеприятие. 2Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи, 3и погледнете на облечения с бляскави дрехи и му кажете: ти седни тук добре, а на сиромаха кажете: ти стой там, или седни тук, при подножието ми, 4то не направихте ли в себе си разлика между тях и не станахте ли съдии с лукави помисли? 5Послушайте, възлюбени мои братя! Нали сиромасите на света избра Бог да бъдат богати във вяра и наследници на царството, обещано от Него на ония, които Го обичат? 6А вие презряхте сиромаха. Нали богатите ви притесняват и нали те ви влачат по съдилища? 7Нали те хулят доброто име, с което се вие наричате? 8Ако изпълнявате обаче царския закон според Писанието: "възлюби ближния си като себе си" - добре правите. 9Но, ако гледате на лице, грях правите, и законът ви изобличава като престъпници. 10Който опази целия закон, а съгреши в едно, той бива виновен във всичко. 11Защото Оня, Който е казал: "не прелюбодействувай", казал е и: "не убивай"; затова, ако не прелюбодействуваш, но убиеш, ти биваш престъпник на закона. 12Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата. 13Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда.

Марк 10.23-32 (Евангелие)

23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно. 28И Петър почна да Му говори: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. 29А Иисус отговори и рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Мене и Евангелието, 30и да не е получил сега, в това време, среди гоненията, стократно повече от къщи, и братя, и сестри, и бащи, и майки, и деца, и нивя, а в идещия век - живот вечен. 31А мнозина първи ще бъдат последни, и последни - първи. 32Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

Свети мъченик Полиевкт (ок. 250)

Полиевкт и Неарх бяха колеги офицери и близки приятели, служещи в римската армия в Мелитене, Армения. Неарх беше християнин. Полиевкт, макар и изпълнен с добродетели, все още беше затворен в идолопоклонничеството. Когато избухна преследването на император Деций (239-251), беше издаден указ, изискващ от всички войници да покажат своята лоялност, като принесат публично жертва на боговете. Неарх с тъга казал на Полиевкт, че заради указа скоро ще се разделят. Но Полиевкт, който научил за християнската вяра от своя приятел, отговорил, че Христос му се явил във видение, сменяйки военната му униформа с блестяща одежда и давайки му крилат кон. Полиевкт прие видението като знак, че трябва да приеме вярата и че той, заедно с Неарх, скоро ще бъде възнесен на небето. Почти веднага той първо събори императорския указ пред изненаданата тълпа, а след това разби идолите, които се носеха в езическа процесия. Той беше бързо арестуван и подложен на побой и бичуване за светотатство, но само провъзгласи още по-решително, че е християнин. Когато преследвачите видяха, че търпеливото издържане на Полиевкт привличаше други идолопоклонници към вярата, те го осъдиха на смърт.

Полиевкт се отправи към мястото на екзекуцията с изражението на роб, вървящ към свободата, и окуражаваше християните, които го придружаваха. Безстрашно изпъвайки врата си, за да приеме меча, той се кръсти със собствената си кръв и получи венеца на мъченика.

Свети Петър II, епископ на Себасте (IV в.)

Той беше десетото и най-малко дете в семейство на светци, брат на Свети Василий Велики, Света Макрина и Свети Григорий Нисийски. Баща му починал малко след раждането му през 319 г. и той бил отгледан предимно от сестра си Света Макрина. Бил ръкоположен за свещеник от брат си Свети Василий през 370 г. и посветен за епископ на Себасте при откриването на Втория вселенски събор (381 г.). Свети Петър взел активно участие в събора, мъдро пастил паството си и починал в мир.

Преподобният Евстратий Чудотворец (9 век)

Роден е в Тарсия, Витиния, в семейство на благочестиви родители. На двадесетгодишна възраст постъпва в манастира Агаурес, близо до родния си град. Там става образец за молитва, аскеза и стремеж към святост — не притежава нищо освен наметалото, което носи, и дори няма собствена килия, като вместо това избира да спи на голата земя. Когато спеше, той не лягаше по гръб или на лявата си страна, а винаги на дясната си страна. В църквата той стоеше и повтаряше „Господи, помилуй!“ на себе си през цялото време на богослужението. Той беше ръкоположен за свещеник и с времето стана игумен на общността. Но точно по това време Лъв Арменецът стана император и възроди иконоборческата ерес. Монасите от Агаурес, които се придържаха към православната вяра, се разпръснаха по пещери и гори, за да избягат от преследването. Самият Евстратий беше затворен за известно време и успя да събере отново общността и да поеме ръководството ѝ едва когато Лъв умря и православието беше възстановено през 842 г.

Като игумен Евстратий продължил да живее като най-скромният от братята, прекарвайки деня в споделяне на тяхната ръчна работа, а по-голямата част от нощта – в молитва и поклони. Често пътувал из подчинените на големия му манастир селища, за да дава съвети и да окуражава братята. По време на пътуванията си често давал палтото си или дори коня си на всеки нуждаещ се, когото срещал по пътя. Веднъж той дал единствения вол на манастира на един селянин, който беше загубил своя. Веднъж, при посещение в Константинопол, императорът му дал голяма сума пари за манастира; на връщане той раздал всичко на бедните. Веднъж, по пътя, срещнал човек, който се беше отчаял заради греховете си и беше на път да се обеси. Светецът хванал ръката на мъжа и казал: „Дете мое, нека тежестта на греховете ти отсега нататък падне върху мен. В деня на Страшния съд аз ще отговарям за тях вместо теб. Само хвърли това въже и се надявай на Бога.“

През живота си Свети Евстратий извършил безброй чудеса чрез молитвите си: изцелявал болни, гасял пожари, възкресявал мъртви. Починал в мир в Константинопол на възраст от деветдесет и пет години, след като прекарал седемдесет и пет години в монашески живот.

Свети Филип, митрополит на Москва (1569)

Роден е през 1507 г. в благородно семейство и за кратко е служил в кралския двор. На тринадесетгодишна възраст постъпва в манастира Соловки на Бяло море, в рамките на Полярния кръг. Тук той живее в строга аскеза и в крайна сметка става игумен. Благодарение на неговите усилия и молитви манастирът скоро се превръща в център на духовността и културата в целия регион. Славата му привлича вниманието на цар Иван IV („Грозни”), който през 1566 г. го назначава за митрополит на Москва, против волята на игумена.

Цар Иван почитал Филип („както Ирод почитал Свети Йоан Кръстител“, казва „Великият Хорологион“) и бил щедър благодетел на Соловския манастир.

Но веднага след като митрополит Филип встъпил в длъжност, той започнал да упреква царя за бруталното управление, което наложил на народа. Въпреки многото предупреждения и заплахи от страна на царя, светият епископ отказал да мълчи пред лицето на мащабната несправедливост, като казал на Иван, че никога не е искал да бъде митрополит, че е желал само да живее тихо в Соловки, но сега, когато е пастир на своето стадо, не може да мълчи. „Не мога да се подчиня на твоята заповед, а не на Божията. Защитавам това, което е истинно и право, и ще продължа да го правя, дори и да бъда лишен от длъжността си и да претърпя най-тежките мъчения; в противен случай нашата вяра би била напразна, а напразна би била и апостолската длъжност.“

Накрая царът събра различни лъжесвидетели срещу митрополита и свика събор срещу него през 1568 г. Свети Филип беше осъден и хвърлен в затвора в Москва, но скоро царът, уплашен от любовта на народа към своя епископ, го изпрати в манастир в Твер, където той живееше в затворничество и в големи лишения.

„На 23 декември 1569 г. дойде царски пратеник, който поиска благословията на митрополита за царската експедиция към Новгород. Свети Филип му каза да направи това, за което е дошъл, след което вдигна ръце в молитва към Бога. Царският пратеник се нахвърли върху него и задуши светия йерарх с възглавница. През 1591 г. мощите му бяха пренесени в Соловки, а през 1652 г. – в Успенския събор в Москва; чрез светите му мощи се извършиха много чудеса.“ (Великият Часослов)