Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Петрово 3.10-22 (Апостол)

10"Защото, който обича живота и иска да види добри дни, нека държи езика си от зло и устата си от говорене коварни думи, 11нека се отклонява от зло и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него, 12защото очите на Господа са обърнати към праведните, и ушите Му - към молитвите им, а лицето Господне е против ония, които правят зло, за да ги изтреби от земята." 13И кой ще ви стори зло, ако залягате за добро? 14Но и да бихте страдали за правда, блажени сте; а от страх пред тях се не бойте, нито се смущавайте; 15Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда, 16имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот. 17Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло; 18понеже и Христос, за да ни заведе при Бога, веднъж пострада за греховете ни, Праведник за неправедните, бидейки умъртвен по плът, но оживял по дух, 19с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница, 20и които някога се не покориха, когато Божието дълготърпение ги очакваше, в дните на Ноя, при строението на ковчега, в който малцина, сиреч осем души, се избавиха от водата; 21образът на тая вода - кръщението (което не е отмахване плътската нечистота, а обещаване Богу добра съвест) спасява сега и нас чрез възкресението на Иисуса Христа, 22Който, като се възнесе на небето, е отдясно Богу, и Комуто се покориха Ангели и Власти и Сили.

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Евтимий)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Марк 12.18-27 (Евангелие)

18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19Учителю, Моисей ни е написал: ако някому умре брат и остави жена, а деца не остави, то нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си. 20Имаше седем братя: първият взе жена, и на умиране не остави потомство. 21Взе я вторият, и умря, но и той не остави потомство; също и третият. 22Вземаха я и седмината, и не оставиха потомство. След всички умря и жената. 23И тъй, при възкресението, кога възкръснат, кому от тях ще бъде жена? понеже седмината я имаха за жена. 24Иисус им отговори и рече: не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия? 25Защото, кога възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, а са като Ангели на небесата. 26А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Моисея, как Бог му каза при къпината: "Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов"? 27Но Той не е Бог на мъртви, а Бог на живи. И тъй, вие много се заблуждавате.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Евтимий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Нашият преподобен отец Евтимий Велики (473)

„Този светец, който беше от Мелитина в Армения, беше син на благочестиви родители на име Павел и Дионисия. Той се роди около 377 г. Тъй като майка му беше бездетна, той беше кръстен Евтимий, което означава „добро настроение“ или „радост“, защото това е, което родителите му изпитаха при раждането му. Учил е при Еутрой, епископ на Мелитина, от когото е бил ръкоположен и на когото е била поверена грижата за манастирите в Мелитина. След това, след като е дошъл в Палестина около 406 г., той е станал водач на множество монаси. Чрез него голямо племе от араби се е обърнало към благочестието, когато той е излекувал болния син на техния вожд Аспебетос. Аспебетос се кръстил заедно с целия си народ; приел християнското име Петър и по-късно бил посветен за епископ на племето си, наричан „Епископът на шатрите“. Свети Евтимий също се борил срещу несторианците, евтихианците и манихеите. Когато Евдокия, вдовицата на Свети Теодосий Млади, се заселила в Палестина и попаднала в ереста на монофизитите, която в Палестина се отстоявала от някой си Теодосий, тя изпратила пратеници до Свети Симеон Стилит в Сирия (виж 1 септември), питайки го за мнението му относно Евтихий и Халкидонския събор, който го осъдил; Свети Симеон, възхвалявайки святостта и православието на свети Евтимий, близо до когото тя живеела, я изпратил при него, за да бъде избавена от заблуждението си (светата императрица Евдокия се почита на 13 август). Той станал божественото оракуло на Църквата, или по-скоро „съдът на божественото слово“, както пише един историк. Той беше наставник и старец на Свети Сава Освятения. Живял деветдесет и шест години, той починал през 473 г., на 20 януари. (Великият Часослов)

Светите мъченици Инна, Пинна и Римма (Нира) (I – II в.)

Те са били ученици на свети апостол Андрей, първият мисионер в земите на север от Черно море. Те са свидетелствали за Христос около река Дунав и са обърнали много хора към вярата. Те са били арестувани и осъдени и са умрели, потопени до врата в ледена вода.

В „Пролога“ Свети Николай Велимирович ги описва като „първите славянски мъченици, споменати в STORYта“. В древните мартирологии те са наричани скити, термин, прилаган за народите, живеещи около Черно море в ранната християнска епоха. Съмнително е дали са били членове на славянския народ, както го разбираме днес, макар че изглежда, че са били първите мъченици в земите, които днес са населени от славянски народи.

Свети Петър митарят (VI в.)

„Свети Петър, който е бил от патрициански произход, е бил назначен от император Юстиниан (527-65) да управлява римската провинция Африка. Суров и без капка състрадание, той станал всеизвестен като „Скъперникът“. Един ден един просяк го молеше настоятелно за милостиня, затова той взе един от топлите хлябове, които слугата му току-що беше донесъл, и го хвърли като камък по главата му. Просякът го хвана с радост и избяга. Два дни по-късно Петър внезапно се разболя от треска и видя себе си да се явява на Страшния съд, за да даде отчет за всичките си дела. Пред него донесоха везни и мрачни същества сложиха всичките му зли дела в лявата чаша, докато светли ангели стояха отдясно, отчаяни, че нямат нищо добро, което да сложат в дясната чаша, освен хляба, който той беше хвърлил в гняв по просяка. Тогава Петър се събуди с трепет и, забравил за болестта си, побърза да раздаде всичките си вещи на нуждаещите се, дори дрехите си. По-късно в сън видя Христос, облечен в дрехите, които беше раздал, и затова реши да не спира дотук, а да се продаде като роб на златар, за да даде милостиня от цената, платена за него. Малко по-късно, страхувайки се, че самоличността му ще бъде разкрита, той избяга в Йерусалим, а оттам в Константинопол, където в старата си къща предаде душата си в мир на Бога.“ (Синаксарион)

Източникът на тази STORY е по-дългият Житието на Свети Йоан Милостивия (12 ноември).

Св. патриарх Евтимий Търновски (ок. 1404)

Свети Евтимий е последният патриарх на Второто Българско царство (1375-1393). Роден е около 1327 г. в Търново. Ученик на Свети Теодосий Търновски, той възприема исихастката традиция и прекарва години в подвижнически живот в различни манастири. След като е ръкоположен за патриарх, той полага огромни усилия за реформа на българската книжовност и богослужение, като провежда правописна и езикова реформа.

При падането на Търново под османска власт през 1393 г. Св. Евтимий остава единственият от духовните и светските водачи в столицата. Той е заточен в Бачковския манастир, където прекарва последните години от живота си. Паметта му се чества заедно с тази на Свети Евтимий Велики.