Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Евреи 11.8, 11-16 (Апостол)

8С вяра Авраам, бидейки призоваван, послуша да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае, къде отива. 11Чрез вяра и сама Сарра (бидейки неплодна) доби сила да зачене и, въпреки възрастта си, роди, защото счете за верен Оногова, Който се бе обещал. 12И поради това от едного, и при това заматорел, родиха се толкова много, колкото са звездите на небето, и колкото е безбройният пясък на морския бряг. 13Всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята; 14защото ония, които тъй говорят, показват, че търсят отечество. 15И ако бяха имали на ум онова отечество, от което бяха излезли, щяха да имат време да се върнат; 16но сега желаят по-добро, сиреч, небесно; затова и Бог не се срами за тях да се нарича техен Бог: защото им приготви град.

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Серафим)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Марк 9.33-41 (Евангелие)

33Дойдоха в Капернаум; и когато Той беше вкъщи, попита ги: за какво разсъждавахте из пътя помежду си? 34Те мълчаха, понеже из пътя бяха разговаряли помежду си, кой е по-голям. 35И като седна, повика дванайсетте и им рече: който иска да бъде пръв, нека бъде най-последен от всички и на всички слуга. 36И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им рече: 37който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Тогова, Който Ме е пратил. 38Тогава Иоан Му отговори и рече: Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас; и му запретихме, защото не ходи след нас. 39А Иисус рече: не му запрещавайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, не ще може наскоро да Ме злослови. 40Защото, който не е против вас, той е за вас. 41И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истина ви казвам, няма да изгуби наградата си.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Серафим)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Св. Серафим от Саров (1833)

„Свети Серафим е роден в град Курск през 1759 г. От ранното си детство той е бил под закрилата на Пресветата Божия Майка, която, когато той е бил на девет години, му се е явила в видение и чрез иконата си от Курск го е излекувала от тежка болест, от която не се е очаквало да се възстанови. На деветнадесетгодишна възраст той влязъл в манастира в Саров, където учудил всички с послушанието си, възвишеното си аскетизъм и голямата си смиреност. През 1780 г. светецът е поразен от болест, която мъжествено издържа в продължение на три години, докато Богородица го изцели, явявайки му се заедно с апостолите Петър и Йоан. Той е постриган за монах през 1786 г., като е кръстен на името на светия йеромартир Серафим, епископ на Фанарион (4 декември), и е ръкоположен за дякон година по-късно. В неугасимата си любов към Бога той непрестанно добавял труд към труд, нараствайки в добродетел и молитва с титанични крачки. Веднъж, по време на Божествената литургия на Велики четвъртък, той бил счетен за достоен за видение на нашия Господ Иисус Христос, Който се явил, обкръжен от небесните войнства. След това страхотно видение той се отдаде на още по-големи подвизи.

„През 1794 г. Свети Серафим започнал уединен живот в килия в гората. Този период на крайна аскеза продължил около петнадесет години, до 1810 г. Именно по това време той се заел с едно от най-великите постижения в живота си. Обзет от отчаяние и буря от противоречиви мисли, предизвикани от врага на нашето спасение, светецът прекара хиляда нощи на скала, продължавайки да се моли, докато Бог му даде пълна победа над врага. При друг случай той е нападнат от разбойници, които с ударите си му счупват гърдите и главата, оставяйки го почти мъртъв. И тук той започва да се възстановява след явяването на Пресветата Богородица, която идва при него заедно с апостолите Петър и Йоан и, сочейки Свети Серафим, изрича тези внушителни думи: „Този е от моите.“

„През 1810 г., на петдесетгодишна възраст, отслабен от своите надчовешки борби, Свети Серафим се върна в манастира за третата част от своите аскетични подвизи, през която живееше като отшелник до 1825 г. През първите пет години от своето уединение той не говореше с никого и за този период се знае малко. След пет години той започна постепенно да приема посетители, давайки съвет и утеха на страдащите души. През 1825 г. Пресветата Богородица се яви на светеца и му разкри, че е угодно на Бога той напълно да прекрати уединението си; от този момент нататък броят на хората, които идваха да го видят, нарастваше ежедневно. Също по заповед на Светата Дева той пое духовното ръководство на Дивеевския манастир. Той изцеляваше телесни недъзи, предсказваше бъдещи събития, довеждаше закоравели грешници до покаяние и ясно виждаше тайните на сърцата на онези, които идваха при него. Чрез своето пълно смирение и детска простота, несравнимите си аскетични подвизи и ангелската си любов към Бога, той се издигна до святостта и величието на древните Богоносни Отци и стана, подобно на Антоний за Египет, лечител за цялата руска земя. Общо Пресветата Богородица му се явила дванадесет пъти през живота му. Последният път било на Благовещение, 1831 г., за да му съобщи, че скоро ще влезе в почивката си. Тя му се явила в съпровождение на дванадесет девици мъченици и монашески светии, заедно със Свети Йоан Кръстител и Свети Йоан Богослов. С тяло, изнемощяло и съкрушено от безбройни изпитания, и с непорочна душа, сияеща със светлината на Небето, светецът живял по-малко от две години след това, заспал в мир на 2 януари 1833 г., пеейки пасхални химни. В нощта на неговото почиване праведният Филарет от Глинската скит видя душата му да се възнесе към Небето в светлина. Благодарение на всеобщото свидетелство за изключителната святост на живота му и морето от чудеса, които той извърши както приживе, така и след смъртта си, почитанието му бързо се разпространи отвъд границите на Руската империя до всеки ъгъл на земята. Виж също 19 юли.” (Великият Часослов)

19 юли е денят, в който се чества откриването на светите мощи на Свети Серафим, на което присъствал цар Николай II.

Животът на Свети Серафим се превърна в вечен празник на Пасха: в последните години от живота си той се обличаше в бяла одежда, поздравяваше всички, независимо от сезона, с „Христос възкръсна!“ и пееше пасхалната служба всеки ден от годината.

Свети Силвестър, папа на Рим (335)

Той беше роден в Рим. Поради добродетелта си и любовта към всички, вярващите го избраха за папа против волята му след смъртта на папа Милтиад през 314 г. Той беше папа, когато Константин Велики сложи край на преследването на Църквата, и лично наставляваше императора във вярата. Неспособен да присъства лично на Никейския събор, той изпрати делегати да го представляват и да отстояват православната вяра там. Той почина в мир през 325 г.

Веднъж, по време на дебат между светеца и Замбриус, еврейски писар и окултист, Замбриус прошепнал магическа дума в ухото на бик, след което животното паднало мъртво. Замбриус тогава предизвикал папата да направи същото в името на Христос. Светият епископ отговорил: „Моят Бог дава живот и възкресение, а не смърт.“ Вдигайки ръце към небето, той възкресил животното. Императорът и тълпата, която е била свидетел на дебата, са аплодирали светеца, а много от тях са решили да се кръстят.

Почитаемата Юлиана от Лазаревское (1604)

Дъщеря на благочестив и щедър чиновник в царския двор, тя остана сираче на шестгодишна възраст и беше отгледана от роднини. На шестнадесет години беше омъжена за Георги Осоргуин, благородник, който живееше в имение в Лазаревское, близо до Муром.

Двойката беше образец за християнски брак. Когато съпругът ѝ беше у дома, те отделяха голяма част от времето си за съвместна молитва. Когато той беше далеч, на служба при царя, тя прекарваше цели нощи в молитва и ръчен труд. Тъй като не можеше свободно да раздава богатството си, както желаеше, тя печелеше пари за милостиня с ръцете си, нещо нечувано за дама от нейния ранг. Когато някой умираше в селото, тя се молеше дълго за него, а ако беше беден, плащаше за погребението му.

Когато двама от синовете на благочестивата двойка умряха, Юлиана помолила съпруга си да я пусне в манастир. Той отказал, защото имали други малки деца, които се нуждаели от грижите й; но й дал разрешение да води монашески живот под неговия покрив. От този момент нататък тя засилила поста си, прекарвала нощите в молитва и спела на пода. Когато съпругът ѝ почина десет години по-късно, тя разполагаше с цялото си богатство и го посвети изцяло на дела на милосърдие. Когато семейството ѝ я критикуваше, че се лишава толкова сурово, особено заради строгия ѝ пост, тя отговаряше: „Всичко, което тялото ми губи сега, няма да бъде храна за червеите по-късно. Какъв е смисълът да угояваме плътта, само за да загубим душата?“

От 1601 до 1603 г. Русия беше поразена в продължение на три години от най-тежката гладна криза в STORYта си, толкова тежка, че мъжете ядяха човешко месо в отчаянието си. Света Юлиана продала целия си добитък, раздала всички запаси в хамбарите си и освободила всички свои крепостни селяни, които желаели да си тръгнат. Останалите станали нейното семейство, с което тя споделяла всичко, което имала. Чрез молитвите й горчивите и негодни за ядене растения ставали вкусни, така че да могат да се превърнат в хляб. Светата жена, въпреки почти смъртоносните лишения, никога не се оплаквала, а изглеждала по-весела от всякога.

Света Юлиана почина в мир на възраст от седемдесет години през 1604 г. В момента на смъртта ѝ над главата ѝ се видял ярък ореол. Десет години по-късно тялото ѝ било намерено нетленно, а гробницата ѝ – изпълнена с ароматно смирна. Оттогава нататък тя била почитана от руския народ, макар че едва през 1988 г. била официално канонизирана от Московската патриаршия.

Свети новомученик Георги Грузинец (1770)

Роден в Грузия, той бил продаден като роб на един турчин и в младостта си станал мюсюлманин. Живял дълъг живот като мюсюлманин, като изглеждало, че няма спомен за вярата или езика на родителите си. Без предупреждение обаче, когато навършил седемдесет години, съвестта му се събудила, той се явил пред съдията и заявил, че е роден християнин и желае да умре като християнин. Старецът останал непоколебим под разпит, увещания, заплахи и накрая изтезания; той само казвал: „Аз съм християнин; искам да умра като християнин!“ Палачите го обесили, след което го свалили, за да видят дали това последно изпитание ще промени решението му. Когато той отново ги уверил, че е християнин, го обесили отново и му било позволено да приеме мъченичеството си.