Библейски четива (Синодален превод)
1 Йоаново 3.21-4.6 (Вечерня)
21Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога,
22и, каквото просим, получаваме от Него, защото пазим Неговите заповеди и вършим което е благоугодно пред Него.
23А заповедта Му е тая, да вярваме в името на Неговия Син Иисуса Христа и да любим един други, както ни е дал заповед.
24И който пази заповедите Му, пребъдва в Него, и Той - в него. А че Той пребъдва в нас, узнаваме по духа, който ни е дал.
1Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога, защото много лъжепророци се явиха в света.
2По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.
3А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.
4Вие сте от Бога, чеда, и сте ги победили; защото Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света.
5Те са от света, затова и по светски говорят, и светът ги слуша.
6Ние сме от Бога: който знае Бога, слуша ни; който не е от Бога, не ни слуша. По това и познаваме духа на истината и духа на заблудата.
1 Йоаново 4.11-16 (Вечерня)
11Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.
12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.
14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.
16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.
1 Йоаново 4.20-5.5 (Вечерня)
20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?
21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.
1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него.
2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди.
3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки.
4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра.
5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий?
Йоан 21.15-25
(Утринно Евангелие)
15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца.
16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци.
18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.
19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми.
20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде?
21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво?
22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми.
23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е?
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.
Ефесяни 1.7-17 (Апостол)
7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
10в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава - Христа.
11Чрез Него ние бяхме и избрани за наследници, предназначени по определение на Бога, Който върши всичко по решение на волята Си,
12за да послужим за похвала на славата Му ние, които отпреди се надявахме на Христа;
13чрез Него и вие, като чухте словото на истината - благовестието за вашето спасение, и като повярвахте в Него, бидохте запечатани с обещания Светий Дух,
14Който е залог за нашето наследство, та да се изкупи достоянието Му за похвала на славата Му.
15Ето защо и аз, като чух за вашата вяра в Христа Иисуса и за любовта към всички светии,
16не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си,
17щото Бог на Господа нашего Иисуса Христа, Отец на славата, да ви даде дух на премъдрост и откровение, за да Го познаете,
1 Йоаново 4.12-19
(Апостол, Св. Йоан)
12Бога никой никога не е видял. Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта Му е съвършена у нас.
13Че ние пребъдваме в Него и Той в нас, узнаваме от това, дето ни е дал от Своя Дух.
14И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец проводи Сина за Спасител на света.
15Който изповяда, че Иисус е Син Божий, в него пребъдва Бог, и той - в Бога.
16И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него.
17Любовта у нас се затуй съвършенствува, за да имаме дръзновение в съдния ден; защото, както е Той, тъй сме и ние в тоя свят.
18В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта.
19Ние Го любим, защото Той по-напред ни възлюби.
Марк 8.1-10 (Евангелие)
1В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
2жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
3Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
5И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
6Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
7Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
8И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
9А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
Йоан 19.25-27, 21.24-25
(Евангелие, Св. Йоан)
25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско.
25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.