Галатяни 5.11-21 (Апостол)

11А за какво още ме гонят, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би се прекратила съблазънта от кръста. 12О, да бяха отсечени ония, които ви размиряват! 13Към свобода сте призвани вие, братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму. 14Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в: възлюби ближния си като себе си. 15Ако пък един други се гризете и се ядете, пазете се да се не изтребите един други. 16Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. 17Защото плътта желае противното на духа, а духът - противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали. 18Ако се водите по дух, вие не сте под закон. 19Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, 20идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, 21завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Предтеча)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Марк 7.5-16 (Евангелие)

5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща. 9И им рече: добре отменяте заповедта Божия, за да спазите вашето предание. 10Защото Моисей е казал: "почитай баща си и майка си", и, "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 11А вие казвате: ако някой каже на баща или на майка: корбан, сиреч, дар Богу, е онова, с което би се ти ползувал от мене, - 12такъв вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си, 13като престъпвате словото Божие чрез преданието си, що сте вие предали, и вършите много подобни неща. 14И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: 15нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16Ако някой има уши да слуша, нека слуша!

Лука 1.5-25 (Евангелие, Предтеча)

5В дните на Ирода, цар иудейски, имаше един свещеник от Авиевата смяна, на име Захария; а жена му беше от дъщерите Ааронови, и името й - Елисавета. 6И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни. 7Те нямаха чедо, понеже Елисавета беше неплодна, и двамата бяха в напреднала възраст. 8Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога, 9по жребие, както бе обичай у свещениците, падна му се да влезе в храма Господен, за да покади, 10а цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето, - 11тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, 12и Захария, като го видя, смути се, и страх го обзе. 13А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Иоан; 14и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; 15защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; 16и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; 17и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен. 18И рече Захария на Ангела: по какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст. 19Ангелът му отговори и рече: аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; 20и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си. 21И народът чакаше Захария и се чудеше, задето се бави в храма. 22А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, а той им се обясняваше със знакове, и оставаше ням. 23След като се изминаха дните на службата му, той се върна у дома си. 24След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: 25тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

Зачатие на Йоан Кръстител

„На този ден се празнуват Божията милост, Неговото чудно дело и Неговата мъдрост: милостта Му към благочестивите и праведни родители на Свети Йоан, възрастните Захария и Елисавета, които цял живот бяха молили за дете от Бога; чудото на зачатието на Йоан в престарялата утроба на Елисавета; и мъдростта на Божията провидение за спасението на човека.“ (Пролог) STORYта за зачатието на Кръстителя е разказана в първата глава от Евангелието на Свети Лука.

Света мъченица Ираида (Райс) от Александрия (308)

Тя била египетска девица, наричана по различни начини – Ираида, Райс и Райда. Един ден, докато черпела вода от кладенец близо до морето, тя видяла кораб, натоварен с християни, които били отвеждани от езическите си преследвачи към мъчения и смърт. По Божията благодат Ираида била обзета от желание да пострада за Господа. Тя отишла до кораба, признала се за християнка и веднага била взета в плен заедно с останалите слуги на Христос. Всички били отведени в египетския град Антинополис, където Ираида била първата от групата, която била обезглавена.

Новомученик Йоан от Епир (1814)

Той е роден от мюсюлмански родители в Коница, Албания — древната област Епир. Баща му е бил виден владетел сред мюсюлманите и член на суфийския орден, наричан понякога дервиши, мистична ислямска секта. Самият Йоан става виден суфи и се установява в Йоанина. Въпреки че не е християнин, той се вслушва в съвестта си и води трезвен и молитвен живот.

С течение на времето той все повече се привлича от християнската вяра и в крайна сметка моли да бъде кръстен. Никой християнин в неговия регион не се осмели да го кръсти, знаейки репресиите, които щяха да последват. Затова Йоан се пресели в Итака, беше кръстен и се засели там в село, наречено Ксиромерон, където се ожени и живееше като обикновен селянин. През 1813 г. бащата на Йоан по някакъв начин разбра къде се намира той и че е станал християнин. Той изпрати двама суфити да го върнат и да го върнат към мюсюлманската вяра. Поради това османските власти в Итака разбраха кой е той и го изправиха пред съдия. На всеки въпрос на съдията Йоан отговаряше само: „Аз съм християнин и се казвам Йоан.“

Осъзнавайки, че никакво убеждаване или принуда няма да го разколебаят, властите решиха да го обезглавят. По време на екзекуцията, тъй като не му развързаха ръцете, за да може да направи кръстния знак, Йоан извика: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!“ С тези думи той се предаде на мъченическа смърт. Турците имаха намерение да оставят тялото му на кучетата, но благочестиви християни го взеха и тайно му устроили почетно погребение.