Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Марк 6.30-45 (Евангелие)

30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42И ядоха всички, и се наситиха. 43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Свети Еумен, епископ на Гортина (VII в.)

„От младостта си той се посвети на Христос с цялото си сърце, освобождавайки се от две тежки бремена: бремето на богатството и бремето на плътта. От първото се освободи, като раздаде всичките си имоти на бедните и нуждаещите се, а от второто – чрез строг пост. Така той изцели себе си и беше способен да изцелява другите. Безстрастен и изпълнен с благодатта на Светия Дух, Еумениус сияеше с блясък, който не можеше да бъде скрит, както е писано: „ Град, разположен на хълм, не може да се скрие“ (Мат. 5:14), и така свети Еумениус не можеше да се скрие от света. Като го видяха, хората го избраха за свой епископ в Гортина. Като епископ той пасеше Христовото стадо като добър пастир. Той беше баща за бедните, богатство за нуждаещите се, утеха за наскърбените, изцеление за болните и чудотворец -творец. Той извършил много чудеса чрез молитвите си: убил отровна змия, изгонил демони, изцелил много болни и направил това не само в родния си град, но и в Рим и в Тебаида. В Тебаида той донесъл дъжд от Бога във време на суша и там накрая завършил земния си път и влязъл във вечното присъствие на своя Господ. Той живял и творил през VII век.” (Пролог)

Света Ариадна от Фригия (II в.)

Тя живяла по времето на император Адриан в град Промисея във Фригия. Въпреки че била християнка, тя била робиня на езически благородник на име Тертул. За да отпразнува рождения ден на сина си, Тертул заповядал на цялото си домакинство да отиде в езически храм и да принесе жертва на идолите; но Ариадна останала у дома, молейки се на единствения истински Бог. Това разярило Тертул, който я пребил, хвърлил я в затвора, а след това я изгонил от дома си. Той бързо променил решението си и изпратил слугите си да я върнат. Когато Ариадна видяла, че преследвачите й се приближават, тя коленичила до голям камък и се помолила. Камъкът се разцепил и я скрил. В този момент Синаксарионът разказва, че около камъка се появиха ангели, носещи копия, и прогониха преследвачите ѝ. Прологът разказва, че слугите, неспособни да намерят Ариадна, се скараха помежду си, стигнаха до сбиване и загинаха един от ръцете на друг.