Галатяни 1.1-10, 20-2.5 (Апостол)

1Павел апостол, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Иисуса Христа и Бога Отца, Който Го възкреси от мъртвите, 2и всички братя, които са с мене - до църквите Галатийски: 3благодат вам и мир от Бога Отца и от Господа нашего Иисуса Христа, 4Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от сегашния лукав век, по волята на Бога и Отца нашего, 5Комуто слава вовеки веков. Амин. 6Чудя се, че тъй скоро преминавате от Оногова, Който ви е призвал чрез благодатта Христова, към друго благовестие; 7не че има друго благовестие, но има някои, които ви смущават и искат да изопачат благовестието Христово. 8Но ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде. 9Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовествува нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде. 10У човеци ли сега търся благоволение, или у Бога? Или на човеци искам да угаждам? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб. 20А за това, що ви пиша, ето, пред Бога казвам, че не лъжа. 21След това дойдох в страните Сирийски и Киликийски. 22На Христовите църкви в Иудея лично не бях познат, 23а само бяха слушали, че оня, който някога тях гонеше, сега проповядва вярата, що преди разоряваше. 24И прославяха Бога за мене.

1Сетне, след четиринайсет години, пак възлязох в Иерусалим с Варнава, като взех с мене си и Тита. 2А възлязох по откровение и предложих на верните, насаме пък на най-видните, благовестието, което проповядвам между езичниците, - да не би да тичам, или да съм тичал напразно. 3Но и Тит, който беше с мене, макар и елин, не биде принуден да се обреже. 4Колкото пък за привмъкналите се лъжебратя, които скришно дойдоха да подглеждат нашата свобода, що имаме в Христа Иисуса, за да ни поробят, - 5тям нито за час се оставихме да ни покорят, та да се запази у вас истината на благовестието.

Марк 5.1-20 (Евангелие)

1И преминаха отвъд морето, в страната Гадаринска. 2И когато Той излезе от кораба, на часа Го срещна един излязъл от гробищата човек, хванат от нечист дух; 3той имаше живелище в гробищата, и никой не можеше да го върже даже с вериги; 4защото много пъти бе оковаван с окови и вериги, но той разкъсваше веригите, счупваше оковите, и никой не беше в сила да го укроти; 5и всякога, нощя и дене, по хълмове и гробища викаше и се удряше с камъни; 6а като видя Иисуса отдалеч, затече се и Му се поклони; 7и като извика с висок глас, каза: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Заклевам Те в Бога, не ме мъчи! 8Защото Иисус бе му казал: излез ти, дух нечисти, от човека. 9И го попита: как ти е името? А той отговори и рече: легион ми е името, понеже ние сме много. 10И молеше го много да не ги изпъжда вън от тая страна. 11А там, край планината, пасеше голямо стадо свини. 12И всички бесове Го молеха и казваха: прати ни в свините, за да влезем в тях. 13Иисус веднага им позволи. И като излязоха нечистите духове, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в морето, а те бяха до две хиляди; и се издавиха в морето. 14А ония, които пасяха свините, избягаха, та разказаха в града и в околността. И жителите излязоха да видят, що се е случило. 15Дохождат при Иисуса и виждат, че оня, който беше по-рано бесен, в когото имаше легион, седи, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. 16Ония, които бяха видели, разказваха им, как стана това с бесния и за свините. 17И наченаха да Го молят да си отиде от пределите им. 18И когато Той влезе в кораба, оня, който беше по-рано бесен, Го помоли да бъде с Него. 19Но Иисус му не позволи, а каза: иди си у дома при своите, и разкажи им, какво ти стори Господ и как те помилува. 20И отиде, и начена да разправя по Десетоградие, какво му стори Иисус. И всички се чудеха.

Светата ни майка Теодора от Александрия (490)

Докато беше млада омъжена жена, тя извърши прелюбодеяние с друг мъж. Обзета от угризения, тя избяга от дома на съпруга си, облече се като мъж, преименува се на Теодор и влезе в мъжки манастир, преструвайки се на евнух. „ Постите, молитвите, бденията и сълзите на „Теодор“ удивлявали „братята“ му. Тайната й била разкрита едва след смъртта й. Тя прекарала девет пълни години, посвещавайки живота си на покаяние за един грях. По време на живота си тя се проявила като чудотворка, укротявайки диви зверове и изцелявайки болести. Съпругът й дошъл на погребението й, а след това живял до смъртта си в килията на бившата си съпруга.

Свети Евфросин, готвачът от Александрия (9-ти век)

Иконата му се намира в безброй православни кухни. Прост и свят човек, когато постъпил в монашеския живот в Александрия, бил счетен за негоден за всякаква служба, по-взискателна от работата в кухнята. Там той се труди без да се оплаква, пренебрегван от повечето други монаси. Една нощ игуменът сънува, че е в Рая и там среща Евфросин, който му дава клонче с три ароматни ябълки. Когато се събужда, игуменът намира същите ябълки на възглавницата си. Той бърза да намери Евфросин и го пита: „Къде беше снощи, братко?“ Евфросин отговаря само: „Къде беше ти, отче?“ Абатът събра монасите и им разказа чудната STORY, чрез която всички осъзнаха святостта на готвача. Но Евфросин, нежелаещ да понася похвалите на хората, избяга от манастира в пустинята.

Св. Пафнутий Изповедник (IV в.)

„Епископ на египетската Тебаида, той претърпя големи страдания за православната вяра: еретиците му извадиха едното око и му счупиха левия крак. Той взе участие в Първия Вселенски събор, опровергавайки арианската ерес с голяма сила. Император Константин го цени много и често го целуваше по липсващото око, загубено за истината на православието. На събора той се противопостави на западните представители, които предложиха на светските свещеници да бъде напълно забранено да сключват брак. Той остана целомъдрен през целия си живот.“ (Пролог)

Канонизация на Света Ксения от Санкт Петербург (1978)

Почита се на 24 януари.