1 Коринтяни 15.29-38 (Апостол)

29Инак, какво ще сторят ония, които се кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите, ако изобщо мъртви не възкръсват? Защо ли се и кръщават, вярвайки във възкресението на мъртвите? 30Защо ли и ние се подлагаме всеки час на опасност? 31Всеки ден умирам: това ми е вашата похвала, която имам в Христа Иисуса, нашия Господ. 32Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! 33Не се лъжете: лоши беседи развалят добрите нрави. 34Свестете се, както трябва, и не грешете; защото някои от вас нямат познание за Бога - за ваш срам го казвам. 35Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? 36Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. 37И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; 38но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

Матей 21.23-27 (Евангелие)

23И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт? 24Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това: 25кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте? 26Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк. 27И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Мъчениците Аникетас и Фотий от Никомедия (305)

Тези свети мъченици претърпели победоносно страдание през 305 г. (Пролог) или 288 г. (Великият Часослов), по време на царуването на Диоклетиан, който посетил Никомедия, за да разпали там гонение срещу християните. Аникет, един от градските управители, се явил пред императора, смело изповядал християнската си вяра и осъдил поклонението на идолите. Аникет бил подложен на поредица от жестокости: езикът му бил отрязан, но той чудесно продължил да говори; беше хвърлен на лъв, но той отказа да го нападне; след това беше жестоко пребит с пръчки, докато костите му се показаха през раните. Неговият племенник Фотий, виждайки как той издържа на всички тези изпитания, се втурна напред, прегърна чичо си и заяви пред императора, че и той е християнин. Императорът заповяда да бъде обезглавен незабавно, но палачът, вдигайки меча си, нанесе такава рана на себе си, че вместо това умря той. След много изтезания двамата бяха хвърлени в затвора за три години, след което бяха изведени и хвърлени в огнена пещ, където умряха, макар че телата им бяха извадени от пламъците непокътнати.

Свети Аникетас се счита за един от Светите Безсребърници.

Свещеномъченик Александър, епископ на Комана (III в.)

„Той живееше в град Комана близо до Неокесария като обикновен въглищар. Когато епископът на Комана почина, Свети Григорий Неокесарийски, Чудотворецът (17 ноември), беше поканен да председателства Събора за избор на нов епископ. На Събора присъстваха както духовенство, така и миряни. Те не успяха да се споразумеят за един човек, като оценяваха избраните кандидати според външния им вид и поведение. Свети Григорий им каза, че не трябва да придават толкова голямо значение на външното впечатление, колкото на душата и духовните способности. Тогава някой шегаджия извика подигравателно: „Тогава нека изберем Александър, въглищаря, за епископ!“, и всички се разсмяха. Свети Григорий попита кой е този Александър. Считайки, че името му не би било споменато пред Събора, освен по Божията провидение, той заповяда да го доведат. Като въглищар, той беше черен от сажди и облечен в дрипи, и външният му вид предизвика още по-голямо веселие в Събора. Тогава Григорий го отведе настрана и го помоли да каже истината за себе си. Александър му разказа, че е бил гръцки философ, ползващ се с голяма чест и положение, но че е оставил всичко това настрана, смирил се и се направил на глупак за Христа от момента, в който прочел и разбрал Свещеното Писание. Григорий заповяда да го изкъпят и облекат в нови дрехи, след което влезе в Събора с него и пред всички започна да го изпитва по Писанията. Всички бяха изпълнени с удивление от мъдростта и благодатта на думите на Александър и не можеха да разпознаят бившия въглищар в този мъдър човек. С единодушно решение го избраха за епископ, а той спечели любовта на паството си заради своята святост, мъдрост и доброта. Той умря като мъченик за Христа по времето на Диоклетиан.” (Пролог)