1 Коринтяни 11.8-22 (Апостол)

8Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа; 9и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа. 10Затова жената трябва да има на главата си знак на мъжова власт над нея - заради Ангелите. 11Но все пак нито мъж без жена, нито жена без мъж бива в Господа. 12Защото, както жената е от мъжа, тъй и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога. 13Разсъдете сами в себе си: прилично ли е жена да се моли Богу гологлава? 14Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъж, ако си оставя коса? 15Но, ако жена си оставя коса, то е чест за нея, понеже косата й е дадена вместо покривало. 16Обаче, ако някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито църквите Божии. 17А по това, което ще говоря, няма да ви похвалявам, понеже не за по-добро се събирате, а за по-лошо. 18Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам. 19Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас. 20Но тъй, както се събирате заедно, това не значи, че ядете Господня вечеря; 21защото всеки бърза да изяде преди другите своята вечеря, тъй че един остава гладен, а друг се опива. 22Нямате ли къщи, за да ядете и пиете? Или презирате църквата Божия и засрамяте ония, които са немотни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не похвалявам.

1 Коринтяни 1.18-24 (Апостол, Кръст)

18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия. 19Защото писано е: "ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните". 20Де е мъдрецът? де е книжовникът? де е разисквачът на тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? 21Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. 22Защото и иудеите искат личби, и елините търсят мъдрост, 23а ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство, 24пък за самите призвани, както иудеи, тъй и елини - Божия сила и Божия премъдрост;

Евреи 11.33-12.2 (Апостол, Мъченици)

33които чрез вяра победиха царства, вършиха правда, получиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34угасиха огнена сила, избягнаха острието на меча, от немощни станаха крепки, бидоха силни на война, обърнаха на бяг чужди пълчища, 35жени приеха умрелите си възкръснали; други пък бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; 36други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, 37с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани 38(тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти. 39И всички тия, макар и да бяха засвидетелствувани чрез вярата, не получиха обещаното, 40защото Бог предвиди за нас нещо по-добро, та без нас да не постигнат съвършенство.

1Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, 2имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст, като презря срама, и седна отдясно на престола Божий.

Матей 17.10-18 (Евангелие)

10А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? 11Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; 12но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях. 13Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя. 14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя.

Йоан 19.6-11, 13-20, 25-28, 30-35 (Евангелие, Кръст)

6А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. 7Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. 8Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. 9И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. 10Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? 11Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе. 13Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон *, а по еврейски Гавата. 14Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! 15Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. 16И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха. 17И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса. 19А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски. 20Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински. 25При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. 26А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! 27После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. 28След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. 30А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух. 31И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. 32Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. 33А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; 34но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. 35И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.

Матей 10.32-36, 11.1 (Евангелие, Мъченици)

32И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен; 33а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен. 34Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; 35защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. 36И врагове на човека са неговите домашни.

1И когато свърши Иисус тия заповеди към дванайсетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в градовете им.

Евреи 2.11-18 (Апостол, При благославянето на водите)

11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки: 12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея". 13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде". 14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, 15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство. 16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; 17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа. 18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.

Йоан 5.1-4 (Евангелие, При благославянето на водите)

1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим. 2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора; 3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, 4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Литургия на Свещеното Дърво на Животворящия Кръст Господен (1164)

Първият от трите „Празници на Спасителя“ през август. Начало на Успениепостния пост.

Процесията е установена по времето на император Мануил Палеолог. В Константинопол дървото от Кръста е изнасяно от императорската съкровищница на 31 юли и поставяно на олтара на Великата църква, където остава до празника Успение, като всеки ден се носи в процесия за поклонение от народа.

Светите седем макавеи, майка им Соломония и учителят им Елеазар (168 г. пр. Хр.)

STORYта на Макавеите и тяхната героична борба за освобождаване на еврейския народ от безбожното управление на Антиох Епифан е разказана в книгите на Макавеите от Стария Завет. (Ако вашата Библия не съдържа тези книги, намерете си такава, която ги съдържа!) Злият цар някога заповяда на всички евреи да ядат свинско месо, в нарушение на Мойсеевия закон. Седемте благочестиви младежи, заедно с учителя си Елеазар и майка си Соломония, бяха арестувани и, когато всички те отказаха да нарушат Закона, бяха подложени на най-жестоките мъчения. Елеазар умря пръв, изгорен на клада, а след него всеки от младежите, от най-големия до най-малкия. Всички останаха твърди във вярата си до края. Когато Соломония видя най-малкия си син, още момче, хванат, за да бъде изгорен, тя се хвърли в огъня, поверявайки душата си на Бога. Това се случи през 168 г. пр. Хр.

Свети Николай, просветител на Япония (1912)

Роден в Русия през 1836 г., той стана един от великите православни мисионери на съвременността. Още като момче решил да стане мисионер в Далечния Изток. С съвета и благословията на епископ Инокентий Сибирски и Аляски, през 1861 г. заминал за Япония и се присъединил към малка руска мисия там. Въпреки че официалната цел на мисията е била да обслужва руската консулска общност, генералният консул, който поканил йеромонах Николай, се надявал да донесе светлината на православната вяра и на японския народ. Осъзнавайки, че може да се надява да обърне японците към християнството само ако се разбират добре помежду си, отец Николай се потапя в изучаването на японската мисъл, култура и език. През целия си живот той превежда по-голямата част от Библията и повечето православни богослужения на японски и започва да владее езика свободно. Среща голяма съпротива: проповядването на християнското учение е официално забранено в Япония, а веднъж един самурай се приближава към него с думите: „Чужденците трябва да умрат!“ Точно този самурай по-късно става първият му японски свещеник. През 1880 г. той е повишен в епископ на Япония. По време на Руско-японската война той остава в Япония и работи успешно за преодоляване на националистическите размирици, които биха могли да навредят или да унищожат Църквата в Япония. Той насърчава всички свои японски верни да се молят за японските въоръжени сили, макар че обяснява, че като руснак не може да го направи, и се изключва от всички публични служби за времето на войната. Изпраща рускоговорящи японски свещеници в лагерите за военнопленници, за да служат на руските военнопленници. Към момента на своето почиване през 1912 г., след четиридесет години в Япония, Св. Николай остави една катедрала, осем църкви, повече от 400 параклиса и молитвени домове, 34 свещеници, 8 дякони, 115 миряни-катехисти и 34 110 православни вярващи. Църквата в Япония днес е автономна православна църква под егидата на Московската патриаршия.