1 Коринтяни 7.12-24 (Апостол)

12А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя; 13и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя. 14Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети. 15Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог. 16Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената? 17Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви. 18Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва. 19Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко. 20Всякой да си остава в званието, в което е призван. 21Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството. 22Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов. 23Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци. 24Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

Матей 14.35-15.11 (Евангелие)

35Жителите на онова място, като Го познаха, разпратиха по цялата оная околност, и донесоха при Него всички болни. 36И Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и които се допряха, изцериха се.

1Тогава дохождат при Иисуса иерусалимските книжници и фарисеи и казват: 2защо Твоите ученици престъпват преданието на старците? понеже не си мият ръцете, кога ядат хляб. 3А Той им отговори и рече: защо и вие престъпвате Божията заповед заради вашето предание? 4Защото Бог е заповядал и казал: "почитай баща си и майка си"; и "който злослови баща или майка, със смърт да се накаже". 5А вие казвате: който каже на баща или майка: това, с което би се ти ползувал от мене, е Богу дар, - 6той може и да не почете баща си или майка си. Тъй нарушихте Божията заповед заради вашето предание. 7Лицемерци, добре е пророкувал за вас Исаия, казвайки: 8"тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 9ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човешки". 10И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: 11не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека.

Свещеномъченик Аполинарий, епископ на Равена (75)

Той е бил ученик на Свети Петър, роден в Антиохия. Свети Петър го е завел в Рим (той е бил епископ на Антиохия, преди да стане епископ на Рим, така че Антиохия е „престолът на Петър“ точно толкова, колкото и Рим) и го е направил епископ на Равена. В Равена той изцелил съпругата на военния управител от тежка болест, след което управителят и семейството му изповядали Христос и били кръстени. Аполинарий успял да създаде домашна църква в дома на управителя, откъдето се трудил за Евангелието в продължение на дванадесет години. В крайна сметка той бил осъден на изгнание в Илирия заради вярата си и започнал живот на мисионерски пътувания в Балканите, стигайки чак до Дунава. След дванадесет години на тази работа той е бил принуден да се върне в Италия поради враждебността на някои езичници. Той е бил посрещнат с радост от жителите на Равена, което е предизвикало завистта на езическите старейшини, които са го докладвали на император Веспасиан. Когато старейшините са поискали разрешение да убият Аполинарий, императорът им е дал разрешение само да го изгонят от града, като мъдро е казал: „ Не е прилично да се отмъщава от името на боговете, защото те сами могат да отмъстят на враговете си, ако бъдат разгневени.“ Но, в нарушение на императорския указ, езическите водачи нападнали и убили Аполинарий с ножове. Светите му мощи се съхраняват в Равена, в църква, посветена на него.

Светият пророк Езекиил (6 в. пр. Хр.)

Той се счита за третият по ранг от Големите пророци. Прочетете книгата от Стария Завет, която носи неговото име, в която Църквата признава пророчествата за Въплъщението на Господа от Девата и за всеобщото възкресение на човечеството.

Праведната Анна (Ханна), майка на пророк Самуил Праведната Анна (Ханна), майка на пророк Самуил

---