Римляни 9.18-33 (Апостол)

18И тъй, когото иска, милува, а когото иска, ожесточава. 19Но ще ми кажеш: а защо още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му? 20Ами ти, човече, кой си, та спориш с Бога? Изделието нима ще каже на майстора си: защо си ме тъй направил? 21Или грънчарят не е властен над глината, та от едно и също месиво да направи един съд за почетна употреба, а друг - за долна? 22Какво от туй, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си, и да яви мощта Си с голямо дълготърпение, понесе някои съдове на гняв, приготвени за погибел? 23и ако Той, за да яви богатството на Своята слава над някои съдове на милосърдие, приготвени от Него за слава, 24помилува нас, които Той призва не само от иудеи, но и от езичници? 25както и в Осия казва: "ще нарека Мой народ оня, който не беше Мой народ, и възлюбена - невъзлюбената". 26"И на онова място, дето им е казано: вие сте не Мой народ, там ще бъдат наречени синове на живия Бог". 27А Исаия се провиква за Израиля: "ако броят на синовете Израилеви бъде колкото морския пясък, остатъкът само ще се спаси; 28защото Господ ще завърши делото и ще реши по правда: Господ ще извърши решително дело на земята". 29И, както предрече Исаия, "ако Господ Саваот не бе ни оставил семе, щяхме да станем като Содом и щяхме да заприличаме на Гомора". 30Какво, прочее, ще кажем? Езичниците, които не търсеха оправдание, получиха оправдание, и то оправдание чрез вярата. 31А Израил, който търсеше закона на правдата, не достигна до закона на правдата. 32Защо? Затова че търсеха не от вярата, а като че от делата на закона. Защото се препънаха о Камъка на препъване, 33както е писано: "ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами".

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол, Апостоли)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

Матей 11.2-15 (Евангелие)

2А Иоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици 3и Му каза: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? 4Отговори им Иисус и рече: идете и разкажете Иоану, каквото чувате и виждате: 5слепи прогледват и хроми прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви възкръсват и на бедни се благовествува; 6и блажен оня, който се не съблазни поради Мене. 7А когато те си отиваха, Иисус почна да говори народу за Иоана: какво излязохте в пустинята да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра? 8Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи? Ето, ония, които носят меки дрехи, са в царските палати. 9Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. 10Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе". 11Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него. 12А от дните на Иоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; 13защото всички пророци и законът бяха пророкували до Иоана. 14И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде: 15който има уши да слуша, нека слуша!

Марк 3.13-19 (Евангелие, Апостоли)

13После се възкачи на планината и повика при Себе Си, които Сам искаше; и дойдоха при Него. 14И отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват, 15и да имат власт да церят болести и да изгонват бесове; 16и отреди тия дванайсет: Симона, комуто даде име Петър; 17Иакова Зеведеева и Иоана, брат на Иакова, на които даде име Воанерге'с, сиреч, синове на гръма; 18Андрея, Филипа, Вартоломея, Матея, Тома, Иакова Алфеев, Тадея, Симона Кананит 19и Иуда Искариотски, който Го и предаде.

Събор на светите, славни и всехвални дванадесет апостоли

Въпреки че всеки от дванадесетте апостоли има свой собствен празник, на този ден те се почитат заедно. От дванадесетте само Свети Йоан Богослов е починал в мир; останалите са постигнали мъченически край. По-долу са посочени техните индивидуални празници и начинът на тяхната смърт.

Римските граждани не можели да бъдат разпъвани на кръст: разпятието се смятало за срамна смърт, недостойна за гражданин. Поради тази причина апостол Павел имал „привилегията“ да бъде обезглавен.

Петър: 29 юни, 16 януари. Разпнат с главата надолу.

Андрей: 30 ноември. Разпнат на кръст.

Яков, син на Зеведей: 30 април. Обезглавен.

Йоан Богослов: 26 септември, 8 май. Почина в мир по чуден начин.

Филип: 14 ноември. Разпнат на кръст.

Вартоломей: 11 юни, 25 август. Разпнат на кръст, след което одран и обезглавен.

Тома: 6 октомври. Пронизан с пет копия.

Евангелист Матей: 16 ноември. Изгорен жив.

Яков, син на Афей: 9 октомври. Разпнат на кръст.

Тадей (или Юда, братът на Яков): 19 юни. Разпнат.

Симон Зилот: 10 май. Разпнат.

Матияс: 9 август. Убит с камъни, след което обезглавен с брадва, когато е мъртъв.

Павел: 29 юни. Обезглавен.