Деяния 21.26-32 (Апостол)

26Тогава Павел взе ония мъже и, като се очисти с тях, на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистянето и в който ще се пренесе за всекиго едного от тях принос. 27А когато щяха да се свършат седемте дена, асийските иудеи, като го видяха в храма, побуниха целия народ и туриха ръце на него, 28викайки: мъже израилтяни, на помощ! Тоя човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място; при това още и елини въведе в храма, та оскверни това свято място. 29Защото преди това бяха видели в града с него ефесеца Трофима и мислеха, че Павел го е въвел в храма. 30Целият град се раздвижи и народът се стече. И като хванаха Павла, повлякоха го навън от храма; и веднага вратата бидоха затворени. 31И когато искаха да го убият, стигна вест до хилядника на полка, че цял Иерусалим се е побунил; 32а той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях; те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павла;

Йоан 16.2-13 (Евангелие)

2Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. 3И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене. 4Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас. 5А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? 6Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга. 7Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; 8и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: 9за грях, че не вярват в Мене; 10за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; 11а за съд, че князът на тоя свят е осъден. 12Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. 13А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.

Свети мъченик Лукилиан и онези с него (270)

Лукилиан прекарва по-голямата част от живота си като езически жрец. В напреднала възраст той научава истината на християнската вяра и е кръстен. Обръщането на толкова публична личност бързо привлича вниманието и Лукилиан е изправен пред съд в Никомидия. След като издържа много мъчения, той е затворен с четирима млади християни, едва по-големи от деца: Клавдий, Ипатий, Павел и Дионисий. Когато са доведени пред управителя Силван, и петимата изповядват вярата си и са осъдени на смърт и хвърлени в огнена пещ. Когато по чудо излизат невредими, са отведени във Византион, където четиримата млади мъже са обезглавени, а Лукилиан е разпнат на кръст. Девойка на име Паула открито отнася телата на мъчениците и ги погребва. Заради това тя от своя страна е измъчвана и, отказвайки да се отрече от вярата си в Христос, е обезглавена. Това е по време на управлението на император Аврелиан. В тяхна чест е построена църква в Константинопол.

свещеномъченик Лукиан (2 в.)

Той бил римски благородник, ученик на апостол Петър. Папа Климент го изпратил, заедно със Свети Дионисий Ареопагит, да проповядват Евангелието в Галия, като ги ръкоположил и двамата за епископи, преди да заминат. По-късно император Домициан изпратил войници в Рим, за да заловят християнски евангелисти. Те убили Свети Дионисий в Рим, след което, чувайки за делото на Свети Лукиан, го проследили, докато го открили в днешна Белгия. Там той бил обезглавен заедно с двамата си съмишленици, свещеникът Максиан и дяконът Юлиан. Над мощите му била построена църква.

Свети великомъченик Димитрий, царевич на Русия (1591 г.)

Той е убит на осемгодишна възраст по злите замисли на Борис Годунов в град Углич. След смъртта си се явил на монах и точно предсказал смъртта на Борис Годунов. Безброй чудеса били извършени на гроба на царевич. Когато гробницата му била отворена петнадесет години след смъртта му, мощите му били намерени цели и нетленни и били тържествено погребани в църквата „Архангел Михаил“ в Москва.

Обстоятелствата около смъртта на Борис Годунов си струва да бъдат разказани. Първоначално той се опитал да убие Царевича, използвайки най-силната отрова, но това не дало резултат. След това той публично обезглавил детето. Не след дълго се появил „фалшив Димитрий“, който твърдял, че е Царевич, и събрал голяма армия срещу Годунов. Годунов бил доведен до толкова отчаяно положение, че отнел живота си с отрова – „лекарството“, което бил предвидил за истинския Димитрий.