Римляни 8.22-27 (Апостол)

22Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега; 23и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение - изкупване на нашето тяло. 24Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда? 25Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме. 26Също и Духът ни подкрепя в нашите немощи; защото не знаем, за какво да се помолим, както трябва, но Сам Духът ходатайствува за нас с неизказани въздишки. 27А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.

Матей 10.23-31 (Евангелие)

23А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг. Защото, истина ви казвам: няма да дообходите градовете Израилеви, докле Син Човеческий дойде. 24Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си: 25доста е за ученика да бъде като учителя си, и за слугата да бъде като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, то колко повече домашните му? 26И тъй, не бойте се от тях: защото няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае. 27Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласявайте от покривите. 28И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената. 29Не две ли врабчета се продават за един асарий *? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; 30а вам и космите на главата са всички преброени; 31не бойте се, прочее: от много врабчета вие сте по-ценни.

Свети Давид Солунски (540)

В продължение на години той живял аскетичен живот в груба къщичка на дърво, която си бил изградил от клоните на бадемово дърво. След това се преместил в Тесалия, където продължил живота си на пост, молитва и бдение, очиствайки душата си и удостоявайки се да извърши много чудеса. Веднъж, когато император Юстиниан го посетил, той взел в гола ръка жарава и окадил императора. Виждайки това, императорът се поклонил до земята пред Давид. Той починал в мир.

Празник на Тихвинската икона на Божията майка. Празник на иконата на Божията майка Одигрития

Тази икона някога се е съхранявала в църквата Влахерна в Константинопол. През 1383 г. тя внезапно се появява в небето над Ладожкото езеро, след което пътува по въздуха до град Тихвин, където каца край река Тихвина. Там е построен манастир, за да я приюти. През ХХ век е донесена в Америка. Безброй чудеса са извършени чрез тази чудотворна икона, особено изцеления на деца.

На този ден се почита и иконата на Божията майка „Одигрития“. Според много предания тази икона и Тихвинската икона са едно и също нещо, затова ги изброяваме заедно. „Одигрития“ се превежда като „Наставница“ или по-буквално „Тя, която показва пътя“. Тя е нарисувана от самия евангелист Лука, който е познавал Божията майка по плът. През годините иконата е пренесена от Антиохия в Йерусалим, след това в Константинопол, където е поставена в църквата във Влахерна. Когато Константинопол е нападнат по същото време от персите и скитите, патриарх Сергий носи светата икона около укрепленията и градът е чудотворно избавен от езическите си врагове. По време на иконоборческия период иконата е скрита в стена в манастира „Всемогущ“.