Римляни 4.13-25 (Апостол)

13Защото обещанието към Авраама или към семето му - да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вярата. 14Ако привържениците на закона са наследници, вярата е обезсилена, и обещанието унищожено; 15защото законът поражда гняв; дето пък няма закон, няма и престъпление. 16Затова оправданието е от вяра, за да бъде по милост, та и обещанието да бъде заздравено за всички не само по закон, но и по вяра потомци на Авраама, който е отец на всички ни, 17според както е писано: "поставих те баща на много народи", пред Бога, Комуто той повярва, Който животвори мъртвите и зове несъществуващото като съществуващо. 18Авраам, без никакво основание за надежда, повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: "тъй многобройно ще бъде семето ти". 19И без да отслабне във вярата, той не помисли, че тялото му е вече умъртвяло (понеже беше току-речи стогодишен) и утробата Саррина е в омъртвение; 20а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава, 21напълно уверен, че Той е силен и да изпълни това, що е обещал. 22Затова му се вмени за праведност. 23Но не само за него е писано, че му се е вменило, 24но и за нас: ще се вмени и нам, вярващите в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, 25предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване.

Матей 7.21-23 (Евангелие)

21Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен. 22Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? 23И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.

Мъченик Леонтий и с него мъченици Ипатий и Теодул в Триполи, Сирия (73)

Почитан римски командир в Триполи във Финикия, той е описан като „с голям физически ръст, могъщ, силен и смел в битка“. Когато се разбрало, че е християнин и е давал зърно на бедните от императорския склад, управителят Адриан, голям гонител на християните, изпратил Ипатий, военен командир, и Теодул, войник, заедно с някои други, за да го арестуват. По пътя Ипатий се разболял тежко от треска и ротата трябвало да отложи мисията си. Една нощ ангел Господен се явил на Ипатий и казал: „Ако искаш да бъдеш излекуван, ти и твоите войници трябва да извикаш три пъти към небето: „О, Боже на Леонтий, помогни ми!““. Ипатий разказал на другарите си за видението си и когато всички извикали, както му било наредено, Ипатий бил незабавно изцелен. След това Ипатий и Теодул продължили пред другите войници и намерили Леонтий. Леонтий ги приел гостоприемно и им предложил освежаване. Докато си почиваха в дома му, той проповядва вярата си в Христос и сърцата им започнаха да горят в тях. Докато Леонтий все още говореше, светъл облак се спусна върху двамата войници и изсипа роса върху тях, докато Леонтий казваше: „В името на Всесветата Троица: Отец, Син и Свети Дух.“ Така те бяха кръстени от Самия Свети Дух.

Когато жестокият Адриан разбрал това, той заповядал двамата войници да бъдат жестоко пребити, след което обезглавени; след това подложил Леонтий на най-жестоки мъчения, под които той накрая починал, непоколебим във вярата си. Това било по време на управлението на Веспасиан.