Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

Деяния 6.1-7 (Апостол)

1В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите * ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби. 2Тогава дванайсетте апостола, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. 3Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; 4а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото. 5Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, 6които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях. 7И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

Марк 15.43-16.8 (Евангелие)

43дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. 44Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? 45И като узна от стотника, даде тялото Иосифу. 46А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. 47А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.

1След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат. 2И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце, 3и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни? 4И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям. 5Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха. 6А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. 7Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал. 8И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.

Свети отец Никифор Исихаст (XIV в.)

Първоначално е бил римокатолик, но приема православието и живее в аскеза на Света гора като монах. Той е духовен баща на Свети Григорий Палама. Животът му външно е бил без събития и той починал в мир през 14 век. Той оставя следното много кратко описание на пътя на исихаста:

„Събери ума си и го принуди да влезе в сърцето ти и да остане там. Когато умът ти е здраво в сърцето ти, той не трябва да остава празен, а непрестанно да се моли: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!“ И никога не трябва да млъква. Чрез това целият низ от добродетели: любов, радост, мир и другите, ще се вселят във теб, чрез което тогава всяка твоя молба към Бога ще бъде изпълнена.“

Дева-мъченица Пелагия от Тарс в Мала Азия (287 г.)

Тя е родена в Тарс (домът на апостол Павел). Въпреки че родителите ѝ са били видни езичници, тя чува за Христос от християни в този град и сърцето ѝ се изпълва с любов към Спасителя. Император Диоклециан посещава Тарс и по време на престоя му синът и наследник на императора се влюбва в Пелагия и желае да се ожени за нея. За пълно учудване на родителите ѝ, Пелагия отговаря, че вече е обещана на годеника си, Христос Господ. След това бяга от дома на родителите си и отива при светия епископ Лин, който я учи във вярата и я кръщава. След това Пелагия раздава всичките си многобройни притежания, връща се у дома и казва на родителите си, че е кръстена. Синът на императора, отчаян да се ожени за нея, се самоубива. Майката на Пелагия тогава изобличава дъщеря си на императора, който я призовава на съд. Когато Пелагия свободно изповядва непоколебимата си вяра в Христос, императорът я осъжда да бъде изгорена в метален вол, нагрят от огън. Разказ за нейното мъченичество разказва, че влизайки във вола с благодарствени молитви на устни, тя мигновено се разтопила като восък. Епископ Лин, който я бил кръстил, намерил няколко от костите ѝ и ги погребал на хълм близо до Тарс. По време на управлението на император Константин Копроним (741-775) там била построена църква в нейна чест.

Света Моника, майка на блажения Августин (388)

---