Деяния 12.25-13.12 (Апостол)

25Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.

1В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители, именно: Варнава и Симеон, наречен Нигер, Луций киринеец, Манаил, съвъзпитаник на Ирода четвъртовластника, и Савел. 2Когато те служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. 3Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха. 4И тъй, изпратени от Духа Светаго, те слязоха в Селевкия, а оттам отплуваха за Кипър. 5И когато стигнаха в Саламин, проповядваха словото Божие в иудейските синагоги; а имаха и Иоана за прислужник. 6Като преминаха целия остров до Пафос, намериха един магьосник лъжепророк, иудеин, на име Вариисус, 7който се намираше у проконсула Сергия Павла, мъж умен. Тоя, като повика Варнава и Савла, пожела да чуе словото Божие. 8А магьосник Елима (защото името му така се тълкува) се противеше на тях, като се стараеше да отвърне проконсула от вярата. 9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен с Дух Светий, устреми върху му поглед 10и каза: о, ти, който си пълен с всякакво коварство и всякаква измама, дяволски сине, враго на всяка правда! Не ще ли престанеш да изкривяваш правите Господни пътища? 11И сега ето, ръката Господня е върху тебе: ще бъдеш сляп и до някое време няма да виждаш слънцето. И изведнъж падна върху му тъма и мрак, и той, обръщайки се насам-нататък, търсеше водач. 12Тогава проконсулът, като видя станалото, повярва и се чудеше на учението Господне.

Йоан 8.51-59 (Евангелие)

51Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки. 52Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки. 53Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти? 54Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог, 55но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му. 56Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва. 57На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама? 58Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм. 59Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

Мъченик Талалей в Ега в Киликия и онези, които бяха с него (327)

Светият Талалей е причислен към Безнаемните Лекари. Той бил лекар, роден в Ливан в семейството на Беруций (епископ) и Ромилия. По време на гоненията на император Нумериан той избягал в Киликия, но бил заловен и доведен пред управителя Теодор. Когато Талалей смело изповядал Христос, жестокият управител заповядал на двама войници, Александър и Астерий, да пробият дуPKи в костите на краката му, да прокарат въже през тях и да го обесят на дърво. Но палачите, с Божията сила, били за момент лишени от разум и вместо това пробили дървена дъска, която окачили на дървото. Управителят гневно заповядал войниците да бъдат бичувани; по време на бичуването си те викали: „Господ е жив за нас; отсега нататък ние сме станали християни. Вярваме в Христос и страдаме за Него.“ Чувайки тези думи, управителят заповядал и двамата да бъдат обезглавени. След това грабнал шилото им и се опитал сам да пробие краката на Талалей; но ръката му внезапно се парализирала. Състрадателният лекар се помолил на Христос и изцелил ръката на преследвача му. Сърцето му все още било закоравяло, затова управителят заповядал светецът да бъде хвърлен във водата и да се удави; но той оцелял. След това бил хвърлен на диви зверове, но те облизвали краката му и нежно се търкали в него. Накрая светият мъченик бил обезглавен.

Отче наш сред светиите Алексий, митрополит Московски (1378)

Той е роден в Москва през 1292 г. През 1354 г. е ръкоположен за митрополит на Москва от Филотей, патриарх на Константинопол. Основава няколко манастира, включително първия женски манастир в Москва. Превежда Светото Евангелие от гръцки на славянски. По това време Русия е под властта на татарите и Свети Алексий два пъти посещава татарския хан, за да го умолява да облекчи потисничеството на руския народ. При едно от тези посещения той изцелява Тайдула, съпругата на хана. Основава Чудовския манастир в Москва на земя, дадена му от хана и съпругата му в знак на благодарност за това чудотворно изцеление; мощите на светеца се намират в същия този манастир. Това е празникът на откриването на светите му мощи през 1431 г.