Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 19 - Михей 4.2-3, 5; 6.2-5, 8; 5.4, 5 (Вечерня)
1Така казва Господ: От Сион ще излезе Законът и Словото Господне от Йерусалим. И Той ще съди между многото народи и ще изобличава силни народи в далечна земя. Защото всички народи ще ходят всеки по своя път, а ние ще ходим в името на Господа нашия Бог вечно. Така казва Господ Вседържител: Слушайте, планини и долини, основи на земята, защото Господ има спор със Своя народ; Той ще влезе в съд с Израил, казвайки: „Народе Мой, какво съм ти сторил? Или с какво съм те огорчил? Или с какво съм те обременил? Отговори Ми. Защото Аз те изведох от земята Египетска и те избавих от дома на робството и изпратих Моисей и Аарон пред лицето ти. Народе Мой, какво са замислили срещу теб твоите врагове? Не ти ли беше казано, човече, какво е добро? И какво иска Господ от теб, освен да вършиш правосъдие, да обичаш милост и да бъдеш готов да ходиш с Господа твоя Бог?“ Затова Господ ще бъде възвеличен със сила и ще пасе Своя народ в мир до краищата на земята.
Съставно 20 - Исаия 55.1; 12.3-4; 55.2-13 (Вечерня)
1Така казва Господ: Вие, които сте жадни, идете към водата; и всички, които нямате пари, идете, купете и яжте, и пийте вино и мляко без пари и без цена. Защото така казва Господ Вседържител към вас: Народе Мой, черпете с радост вода от изворите на спасението. И в онзи ден ще кажете: Хвалете Господа, призовавайте името Му високо, възвестявайте славата Му сред народите, помнете, че името Му е възвисено. Народе Мой, слушайте Ме и яжте блага храна, и душата ви ще се наслаждава на блага. Приклонете ухо и следвайте пътищата Ми. Послушайте Ме и душата ви ще живее в блага. И ще сключа с вас вечен завет, и вие ще призовавате Ме. И когато се приближавате към Мене, нечестивият нека остави пътя си, и беззаконният – своите намерения; и нека се върне към Мене, и Аз ще се смиля над него и ще простя греховете ви. Защото мислите ви не са като Моите мисли, казва Господ; но както небето е далеч от земята, така пътищата Ми са далеч от вашите пътища и мислите ви от Моя ум. Защото както дъжд или сняг слиза от небето и не се връща там, докато не напои земята, и я направи да ражда и да дава семе на сеяча и хляб за храна, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми: няма да се върне при Мене празно, докато не извърши онова, което съм поискал, и не изпълни онова, за което съм го изпратил. Защото ще излезете с радост и ще бъдете водени с веселие; планините и хълмовете ще се радват пред вас, и всички дървета на полето ще ръкопляскат с клоните си; вместо трън ще израсне кипарис, вместо коприва ще израсне мирта; и Господ ще бъде за име и за вечен знак, казва Господ Бог, Светият Израилев.
Притчи 9.1-11 (Вечерня)
1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
3проводи слугите си да възвестят от градските височини:
4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза:
5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума."
7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно.
8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
Деяния 14.6-18 (Апостол)
6те, като узнаха, прибягнаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в техните околности,
7и там благовестяха.
8В Листра имаше един човек, немощен в нозете си, който, бидейки хром от майчина утроба, седеше; той никога не беше ходил.
9Той слушаше, когато Павел говореше; а Павел, като се вгледа в него и забележи, че има вяра, за да получи изцеление,
10каза му с висок глас: тебе казвам в името на Господа Иисуса Христа: изправи се на нозете си! И той веднага взе да скача и ходи.
11А тълпите народ, като видяха, какво стори Павел, издигнаха глас и казваха по ликаонски: боговете в образ човешки са слезли при нас.
12И наричаха Варнава Зевс, а Павла Ермес, понеже той първенствуваше в говоренето.
13А жрецът на Зевса, чийто идол се намираше пред техния град, като доведе при вратата юнци и донесе венци, искаше да извърши жертвоприношение заедно с народа.
14Но апостолите Варнава и Павел, като чуха за това, раздраха си дрехите и се хвърлиха между народа, виком казвайки:
15мъже, защо това правите? И ние сме подобострастни вам човеци и ви благовестим, да се обърнете от тия лъжливи богове към Бога Живий, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, що е в тях,
16Който в миналите поколения остави всички народи да вървят по своите пътища,
17макар че не преставаше да свидетелствува за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена и изпълняше сърцата ни с храна и веселост.
18И като говореха това, едвам убедиха народа да им не принася жертва, а всякой да иде у дома си. Докато те оставаха там, и поучаваха,
Йоан 7.14-30 (Евангелие)
14Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, - на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
Евреи 2.11-18
(Апостол, Благославяне на водите)
11Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12"ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".
13И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".
14А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
Йоан 5.1-4
(Евангелие, Благославяне на водите)
1Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Иерусалим.
2А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда *, която има пет притвора;
3в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата,
4защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.
Жития на светиите
Мъченик Исидор Хиоски (251)
Ревностен християнин от ранна младост, той бил отвлечен от родния си Хиос и принуден да служи в армията. Когато открито се признал за християнин, командирът му заповядал да принесе жертва на боговете. Когато той категорично отказал, командирът заповядал да бъде бит с железни цепове, а след това да му отрежат езика. Но дори и без език, Исидор по чудо успял да говори и ясно провъзгласил името на Христос. В същия момент командирът онемел. След това командирът заповядал със знаци Исидор да бъде обезглавен. Исидор отишъл на смъртта си, радвайки се и хвалейки Бога. Това се случило по време на гоненията на император Деций.
Свети отец Серапион Синдонит (V в.)
„Синдон“ означава „ленен плат“ и този светец бил наречен „Синдонит“, защото покривал голото си тяло само с ленен плат. Носел Евангелията в ръка. Серапион живеел като птиците, без покрив и без грижи, местейки се от едно място на друго. Той дал ленения си плат на един беден нещастник, който треперел от студ, а сам останал напълно гол. Когато някой го попитал: „Серапион, кой те съблече?“, той посочил Евангелията и казал: „Това!“ Но след това той раздал и Евангелията за парите, необходими на човек, преследван в затвора от задлъжнял кредитор. [забележка: Евангелията били писани на ръка и били рядкост и ценни.] Веднъж в Атина той не ял четири дни, тъй като нямал нищо, и започнал да вика от глад. Когато атинските философи го попитали за какво вика, той отговорил: „Имаше трима, на които бях задлъжнял: двама се успокоили, но третият все още ме измъчва. Първият кредитор е плътската похот, която ме измъчва от младостта ми; вторият е сребролюбието, а третият е стомахът. Първите двама ме оставиха на мира, но третият все още ме измъчва.“ Философите му дали малко злато, за да купи хляб. Той отишъл при хлебар, купил един хляб, сложил цялото злато и си тръгнал. Той си отишъл мирно при Господа в напреднала възраст, през V век.“ (Пролог)
Блажен Исидор Юродив Христа ради (1484)
Той бил немец по рождение, но привлечен от православната вяра, се преместил в Ростов и не само приел православен привърженик, но и поел подвига на безумието за Христос. Живял в пълна нищета, прекарвайки дните си в преструване на лудост, а нощите – в молитва. Много чудеса извършил този светец още приживе. Когато починал в оскъдната си колиба през 1484 г., ростовчани усетили благоуханна миризма из целия град. Търговец, когото той по чудо спасил от удавяне, построил църква на мястото, където се е намирала колибата му.