Деяния 10.1-16 (Апостол)

1Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски, 2мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу. 3Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие! 4А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. 5И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър: 6той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. 7Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него, 8и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия. 9На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. 10И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе, 11и - вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята; 12в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни. 13И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж! 14А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто. 15И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто. 16Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

Йоан 6.56-69 (Евангелие)

56Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. 57Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. 58Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. 59Това говори Иисус в синагогата, когато поучаваше в Капернаум. 60Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: тежки са тия думи! кой може да ги слуша? 61Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му роптаят против това, рече им: това ли ви съблазнява? 62Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди? 63Духът е, който животвори; плътта нищо не ползува. Думите, що ви говоря, са дух и живот. 64Но има от вас някои, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше, кои са невярващи, и кой ще Го предаде. 65И рече: затова ви и казах, че никой не може да дойде при Мене, ако му не бъде дадено от Моя Отец. 66От това време мнозина от учениците Му се върнаха назад и вече не ходеха с Него. 67Тогава Иисус рече на дванайсетте: да не искате и вие да си отидете? 68Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот, 69и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий.

Нашите отци сред светиите Епифаний, епископ Кипърски (403) и Герман, архиепископ Константинополски (740)

Свети Епифаний е роден евреин в Палестина, но той и сестра му повярвали в Христос и били кръстени заедно. Епифаний раздал всичките си притежания на бедните и станал монах. Той познавал Свети Иларион Велики (памятник на 31 октомври) и пътувал сред египетските монаси, за да се учи от техните пътища и мъдрост. Славата за неговата добродетел се разпространила толкова широко, че били направени няколко опита да бъде назначен за епископ, първо в Египет, а след това в Кипър. Винаги, когато Епифаний чувал за тези планове, той бягал от района. Накрая бил назначен за епископ чрез буря: наредено му било да отиде в Кипър, но той се качил на кораб за Газа, но насрещен вятър отвел кораба му директно в Кипър, където „Епифаний попаднал в ръцете на епископи, които се били събрали, за да изберат наследник на новопочиналия епископ на Констанция, и преподобният Епифаний най-накрая бил принуден да бъде ръкоположен около 367 г.“ (Великият часовник). Той вярно пазил стадото си до края на живота си, вършейки много чудеса, защитавайки Църквата от арианската ерес и съставяйки няколко книги, от които най-обичаната е „Панарион“ (от латински за „кутия за хляб“), изложение на вярата и изследване на осемдесет ереси. Понякога е наричан „Петезичният“, защото е владеел свободно иврит, египетски, сирийски, гръцки и латински.

Свети Герман е син на видно семейство в Константинопол. Той става митрополит на Кизик, след което е възкачен на престола в Константинопол през 715 г. Именно той кръщава бебето Константин, което през целия си живот е наричано „Копроним“, защото се е изхождало в кръщелния купел (въпреки че не е нито първото, нито последното бебе, което го е направило). При този инцидент се казва, че патриарх Герман е пророкувал, че детето един ден ще донесе някаква гнусна ерес върху Църквата, което той и прави, превръщайки се в известен иконоборец като император. Герман открито се противопоставя на указа на император Лъв Исавр, с който започва преследването на светите икони. Заради това е свален от власт и прогонен в изгнание през 730 г. Той живее остатъка от живота си в мир. Свети Герман е композитор на много от църковните химни, особено тези за празника Сретение в храма.

Тези два светци винаги се почитат заедно.