Исаия 42.5-16 (6-ти час)

5Тъй говори Господ Бог, Който е сътворил небесата и тяхното пространство, Който е разпрострял земята с нейните произведения, Който дава дихание на народа, що е на нея, и дух на ходещите по нея. 6Аз, Господ, Те призовах в правда, ще Те държа за ръка и ще Те пазя, ще Те поставя завет за народа, светлина за езичниците, 7за да отвориш очите на слепи, да изведеш вързаните от затвор и седещите в тъмнина - от тъмница. 8Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму, нито хвалата Си на истукани. 9Ето, предсказаното по-напред се сбъдна, и ново ще възвестя; преди то да стане, Аз ще ви възвестя. 10Пейте Господу нова песен, хвала Нему от земните краища, вие, които плавате по морето, и всичко, което го пълни, островите и живеещите по тях. 11Нека възвисят глас пустинята и нейните градове, селищата, дето живее Кидар; нека тържествуват живеещите по скали, нека възклицават от върховете планински. 12Нека въздадат Господу слава, и хвалата Му нека възвестят на островите. 13Господ ще излезе като исполин, ревност ще възбуди като воин; ще извика и ще подигне воински вик, и ще се покаже силен против враговете Си. 14Дълго мълчах Аз, търпях и се сдържах; сега ще викам като родилка, ще разрушавам и ще поглъщам всичко; 15ще опустоша планини и хълмове, и всичката тяхна трева ще изсуша; и реките ще направя острови, и езерата ще изсуша; 16и ще поведа слепите по път, който те не знаят, ще ги водя по незнайни пътеки, тъмата ще направя светлина пред тях, и кривите пътеки - прави: ето какво ще направя Аз за тях, и няма да ги оставя.

Битие 18.20-33 (Вечерня)

20И рече Господ: голям е поплакът против Содом и Гомора, и грехът им е твърде тежък; 21ще сляза и ще видя, дали постъпват тъкмо тъй, какъвто е поплакът против тях, който стига до Мене, или не; ще узная. 22И като потеглиха мъжете оттам, отидоха в Содом; Авраам пък стоеше още пред лицето на Господа. 23Тогава Авраам се приближи и рече: нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)? 24В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? 25не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? 26Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. 27Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: 28може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. 29Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. 30И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. 31Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. 32Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте. 33И Господ си тръгна, като престана да говори с Авраама; Авраам пък се върна на мястото си.

Притчи 16.17-17.17 (Вечерня)

17Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си. 18Пред погибел гордост върви, и пред падение - надутост. 19По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви. 20Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е. 21Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието. 22Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост. 23Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му. 24Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита. 25Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. 26Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят. 27Лукав човек зло крои, и на устата му - като че разпален огън. 28Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя. 29Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път; 30замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба). 31Седина в пътя на правдата е венец на слава. 32Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове. 33Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.

1По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор. 2Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството. 3Пота е за сребро, горнило - за злато, а сърцата Господ изпитва. 4Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език. 5Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван). 6Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.) 7На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа - лъжливи уста. 8Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее. 9Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел. 10На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара. 11Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него. 12По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост. 13Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му. 14Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила. 15Който оправдава нечестив и който обвинява праведен - и двамата са гнусота пред Господа. 16За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост - той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.) 17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.

Свети отец Никита Изповедник (824)

Той е роден в Кесария Витиния. Овдовелият му баща става монах, оставяйки Никита на грижите на баба си. Самият Никита, когато пораства, постъпва в манастир в Мидикион, на Мраморно море. След седем години монашески живот е ръкоположен за йеромонах от патриарх Тарасий. Когато Никифор, игуменът на манастира, умира, братята избират Никита за свой нов игумен.

Когато Лъв Арменецът станал император, той възродил иконоборческата ерес, въпреки че тя била потушена при императрица Ирина и осъдена от Вселенски събор. Императорът свалил от престола и изгнал светия патриарх Никифор, като на негово място поставил еретик. Никита, тъй като бил известен със своята святост и непоколебима почит към светите икони, бил затворен и измъчван, но не се поколебал в защитата си на Православието. Никита бил отвеждан от затвор в затвор, мъчения на мъчения и заточен два пъти, докато накрая Лъв Арменецът умрял и православният император Михаил се възкачил на престола и освободил всички затворени заради Православието.

След като бил освободен, Никита се оттеглил в уединено отшелничество близо до Константинопол, където прекарал остатъка от живота си в молитва и благодарност. Когато починал, тялото му било върнато в манастира му; по време на пътуването много от болните, които се докоснали до святото му тяло, били изцелени.

Свети Йосиф Химнограф (886)

„Свети Йосиф е от Сицилия, син на Плотин и Агата. Тъй като Сицилия е била покорена от мюсюлманите, той заминава оттам и, пътувайки от място на място, идва със Свети Григорий Декаполски (виж 20 ноември) в Константинопол, където претърпява горчиви страдания заради благочестивата си ревност. Пътувайки до Рим, той е заловен от арабски пирати и отведен в Крит, откъдето по-късно се завръща в Константинопол. Той става отличен химнограф и почина в святост малко след 886 г. (според някои, това е било през 883 г.). Мелизматичните канони на Минея са предимно дело на този Йосиф; те носят името му в акростиха на Деветата песнопение. Той е съставил и по-голямата част от свещената книга, известна като Параклетик, която допълва Октоиха. Поради тази причина Йосиф е наричан par excellence Химнограф.“ (Велик Часослов)

„Горчивите страдания“, които Свети Йосиф е претърпял, вероятно се дължат (съдейки по датите му) на почитането му на светите икони.

Забележка: В славянския календар той се чества на 4 април.

Свети Серафим Вирицки (1949) (21 март ст. ст.)

Роден през 1866 г., той се жени и има три деца. През 1920 г., на 54-годишна възраст, той и съпругата му тихо се разделят и всеки от тях започва монашески живот. В крайна сметка той става духовен отец на лаврата „Свети Александър Невски“ в Санкт Петербург, където като ясновидец старец изповядва и хиляди миряни. Той казва: „Аз съм складът, където се събират човешките страдания.“ В подражание на своя покровител, той се моли хиляда нощи на скала пред икона на Свети Серафим Саровски. Почива в Господа през 1949 г. и Руската църква го прославя през август 2000 г. Така целият му живот като монах преминава под комунистически преследвания.