Библейски четива (Синодален превод)
Матей 22.15-23.39
(Евангелие, Жених)
15Тогава фарисеите отидоха и се наговориха, как да Го уловят на дума.
16И изпращат при Него учениците си с някои иродиани, казвайки: Учителю, знаем, че си справедлив и истински поучаваш на път Божий, и немариш за никого, понеже не гледаш на ничие лице;
17затова кажи ни: как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?
18Но Иисус, като разбра лукавството им, рече: що Ме изкушавате, лицемерци?
19покажете Ми една данъчна монета. Те Му донесоха един динарий.
20И казва им: чий е този образ и надпис?
21Отговарят Му: на кесаря. Тогава им казва: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.
22И като чуха това, те се почудиха, оставиха Го и си отидоха.
23В оня ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като думаха:
24Учителю, Моисей е казал: ако някой умре бездетен, нека брат му вземе жена му и въздигне потомство на брата си;
25у нас имаше седем братя: първият се ожени и умря и, понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си;
26също и вторият, третият, дори до седмия;
27а след всички умря и жената;
28и тъй, при възкресението, кому от седемте ще бъде тя жена? понеже всички я имаха.
29Иисус им отговори и рече: заблуждавате се, като не знаете Писанията, ни силата Божия;
30защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата.
31А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото вам от Бога, Който казва:
32"Аз съм Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов". Бог не е Бог на мъртви, а на живи.
33И народът, като слушаше, чудеше се на учението Му.
34А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно.
35И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече:
36Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
38тази е първа и най-голяма заповед;
39а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;
40на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.
41И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече:
42какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов.
43Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки:
44"рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"?
45И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?
46И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.
1Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си
2и рече: на Моисеевото седалище седнаха книжниците и фарисеите,
3затова всичко, що ви кажат да пазите, пазете и вършете; а според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат:
4връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги турят върху плещите на човеците, а сами не искат и с пръст да ги помръднат;
5и всичките си работи вършат, за да ги видят човеците; разширяват своите хранилища * и правят големи полите на дрехите си;
6обичат първо място по гощавките и предни седалища в синагогите,
7и поздрави по тържищата, и - да им казват човеците: учителю, учителю!
8А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител - Христос, а всички вие сте братя;
9и никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата;
10и наставници недейте се нарича; защото един е вашият Наставник - Христос.
11Но по-големият между вас да ви бъде слуга;
12защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат.
13Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
14Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето изпояждате домовете на вдовиците и лицемерно дълго се молите; затова ще получите по-голямо осъждане.
15Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето обикаляте море и суша, за да добиете един последовател; и кога сполучите това, правите го син на геената дваж по-достоен от вас.
16Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
17Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: златото, или храмът, който освещава златото?
18Също казвате: ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо; но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.
19Безумни и слепи, кое, наистина, стои по-горе: дарът ли, или жертвеникът, който освещава дара?
20И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, що е върху него;
21и който се закълне в храма, кълне се в него и в Оногова, Който го обитава;
22и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол, и в Оногова, Който седи на него.
23Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
24Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!
25Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.
26Слепи фарисеино, очисти първом извътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.
27Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота;
28тъй и вие отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведните
30и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците;
31с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
32допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си!
33Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?
34Затова, ето, Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници; и едни ще убиете и разпнете, а други ще бичувате в синагогите си и ще изгонвате от град в град,
35за да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника.
36Истина ви казвам: всичко това ще падне върху тоя род.
37Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените при тебе! Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!
38Ето, оставя се вам домът ви пуст.
39Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докле не кажете: благословен Идещият в име Господне!
Езекиил 1.21-28 (-2.1 LXX)
(6-ти час)
21Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо - от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
Изход 2.5-10 (Вечерня)
5И излезе фараоновата дъщеря на реката да се къпе, а нейните прислужници-жени ходеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръсталака и прати робинята си да го вземе.
6Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца.
7Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?
8Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето.
9Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми.
10И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих.
Йов 1.13-22 (Вечерня)
13Един ден синовете и дъщерите на Иова ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат.
14И ето, дохожда вестител при Иова и казва:
15воловете оряха и ослиците пасяха при тях, когато савейци нападнаха и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; и отървах се само аз, за да ти обадя.
16Докле още говореше, дохожда друг и казва: огън Божий от небето падна, изгори овците и момците и ги погълна; отървах се само аз, за да ти обадя.
17Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: халдейци, стъкмени в три чети, нападнаха върху камилите и ги откараха, а момците с остър меч погубиха; отървах се само аз, за да ти обадя.
18Докле и тоя говореше, дохожда друг и казва: синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на първородния си брат;
19ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгла на къщата; къщата се събори върху децата, и те умряха; отървах се само аз, за да ти обадя.
20Тогава Иов стана, раздра горната си дреха, острига главата си и падна на земята, та се поклони
21и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне!
22Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога.
Матей 24.36-26.2
(Евангелие, Преждеосвещена)
36А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец;
37но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
38защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега,
39и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, - тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески;
40тогава двама ще бъдат на нива: единия взимат, другия оставят;
41две жени мелещи на мелница: едната взимат, а другата оставят.
42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
1Тогава царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца;
2пет от тях бяха мъдри, а петте неразумни.
3Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си масло;
4а мъдрите, заедно със светилниците си, взеха и масло в съдовете си;
5и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.
6А посред нощ се чу вик: ето, младоженецът иде, излизайте да го посрещнете.
7Тогава всички тия девици станаха и приготвиха светилниците си;
8а неразумните рекоха на мъдрите: дайте ни от вашето масло, защото светилниците ни гаснат.
9Мъдрите пък отговориха и казаха: да не би някак да не стигне и нам, и вам, по-добре идете у продавачите и си купете.
10А когато те отиваха да купят, пристигна младоженецът, и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвориха.
11После дохождат и другите девици и викат: господине, господине, отвори ни!
12А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам.
13И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
31А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
32и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
33и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
34Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
35защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
36гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
37Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
38Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
39Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
40А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
42защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
43странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
44Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
45Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
46И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен.
1Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си:
2знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.