Исаия 29.13-23 (6-ти час)

13И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди; 14то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има. 15Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае? 16Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира? 17Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора? 18И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак. 19И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев; 20защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата, 21които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия. 22Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее. 23Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.

Битие 12.1-7 (Вечерня)

1И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; 2и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен. 3Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена. 4И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя. 6Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци. 7И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.

Притчи 14.15-26 (Вечерня)

15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища. 16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян. 17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен. 18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание. 19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника. 20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели. 21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е. 22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите. 23От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда. 24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост. 25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи. 26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.

Св. Иларион Нови, игумен Пелекетски, изповедник (754 г.)

Той приел монашески живот много млад и живял като отшелник в продължение на много години, като получил благодатта да лекува болести и да прогонва демони с молитвите си. По-късно станал игумен на манастира Пелекете във Витиния. По време на управлението на император Лъв Исавр, той и неговият манастир непоколебимо пазели светите икони и били жестоко преследвани. Иларион и неговите четиридесет монаси били заточени в затвор близо до Ефес, където светецът починал.

Покой на геронтиса Гаврилия (1992) (15 март по ст. ст.)

Майка Гаврилия, която е била позната на мнозина, които са все още живи, не е официално прославена от Църквата, но е смятана от мнозина за светица на нашето време. Нейната прекрасна биография, „Аскетка на любовта“, е преведена на английски и няколко други езика. Разказът по-долу е откъс от този на уебсайта на манастира „Свети Григорий Палама“.

„Геронтиса Габриелия е родена в Константинопол преди сто години, на 2/15 октомври 1897 г. Тя израства в града, докато семейството ѝ не се премества в Солун през 1923 г. Тя отива в Англия през 1938 г. и остава там през цялата Втора световна война. Учи се за подолог и физиотерапевт. През 1945 г. се завръща в Гърция, където работи с мисията за бежанци „Приятели“ и Американското селскостопанско училище в Солун в ранните следвоенни години. По-късно открива собствен терапевтичен кабинет в Атина до 1954 г. През март същата година майка ѝ умира и кабинетът е затворен. Сестра Лила напуска Гърция и пътува до Индия, където работи с най-бедните от бедните, дори с прокажените, в продължение на пет години.“

„Едва през 1959 г. тя отива в манастира „Мария и Марта“ във Витания, Палестина, за да стане монахиня. Когато пристига, тя моли отец Теодосий, капелан, за молитвено правило. Отец Теодосий е донякъде изненадан, когато открива, че тя може да чете дори древногръцки. Отец Теодосий казва: „Великите старци, за които чуваме, вече не съществуват. Аз със сигурност не съм такъв. Дойдохте тук, за да спасите душата си. Ако започна да ви давам правила, ще загубите душата си, а и аз също. Но ето отец Йоан. Той ще бъде вашият старейшина.“ Така че за първата ѝ година в манастира той я нарежда да чете само Евангелията и Свети Йоан Лествичник. (Трябва да се отбележи, че по това време „Лествицата“ не е била публикувана на съвременен гръцки език.)

„Тя беше три години във Витания. През април 1962 г. дойде съобщението, че патриарх Атинагор от Константинопол иска да изпрати православен монах в Тез, Франция. Сестра Габриелия отиде през Тез (тя говореше свободно френски от детството си) в Америка.“

„През 1963 г. тя се завръща в Гърция. Старецът е постриган в малката схима от игумен Амфилохий (Макрис) на Патмос в пещерата „Свети Антоний“ под манастира „Евангелизмос“, точно преди тя и монахинята Томасина да заминат отново за Индия. Старецът Амфилохий е ентусиазиран от идеята за монахиня, която да е отворена за активна евангелизация по света. В Индия тя прекарва три години в Нани Тал, Утар Прадеш, където отец Лазар Мур е свещеник и където се консултира със старецът в преводите си на Псалтира и Отците. Между 1967 и 1977 г. старецът пътува в мисионерското поле на Източна Африка, в Европа, включително посещава стари приятели и духовни отци Лев Жилет и Софроний от Есекс, отново в Америка и за кратко в Синай, където архиепископ Дамянос се опитва да въведе отново женското монашество. Тя пътува много, с голяма загриженост и широка любов към Божия народ. Някои от духовните ѝ деца я намират в Йерусалим до Гроба Христов; други намират…“ нея на мисионерското поле в Източна Африка. В продължение на години, започвайки около 1977 г., тя живееше скрита в малък апартамент, „Къщата на ангелите“ в Патисия, сред шума, смога и суматохата на централна Атина. Малко местенце, скрито местенце, ценно място за тези, които я познаваха там.

„През 1989 г. тя се преместила в скита „Свети Покров“ на остров Егина, близо до светилището на Свети Нектарий. Там тя призвала последните две от духовните си деца да станат монаси близо до нея и там продължила да приема много посетители. В началото на Великия пост през 1990 г. тя била хоспитализирана за рак на лимфните възли. Прекарала четиридесет дни в болницата, като я напуснала през Страстната седмица и получила причастие на Пасха. И за недоумение на лекарите, ракът изчезнал. Все още не било нейното време.“

„Старица най-накрая се оттеглила в тишина. Само с една последна монахиня тя се преместила за последен път в този живот на остров Лерос. Там установили исихастирион на Светите Архангели. Едва в тази последна година от живота си тя приела Великата схима от ръцете на отец Дионисий от скита „Малката Света Анна“ на Атон. Той дошъл да ѝ даде схимата в параклиса на Панагията в Кастро на върха на Лерос.“

„Геронтиса Габриелия почина от този свят на 28 март 1992 г., без никога да е построила манастир. През годините шест от нейните духовни деца станаха монаси, но никога повече от едно или две не бяха с нея едновременно. Само ангелите можеха да преброят броя на животите, които Бог докосна и промени чрез нея. Нейната биография и събрани съчинения бяха публикувани на гръцки през 1996 г., благодарение на труда на последната ѝ монашеска дъщеря и приноса на много, много други, които бяха скъпи за Геронтисата. Английският превод е в процес на подготовка [Забележка: вече е публикуван].“

„Всеки, който е познавал Старинтисата, е осъзнавал, че Бог не ни е оставил без Своите светии, дори и до днес. Малкото думи, записани тук, едва ли внушават яснотата и любовта на нейната душа. Думите са само инструменти на този свят; чудото на Старинтисата е било обгърнато от мистерията на тишината на идния свят.“

„Тя никога не е търсела репутация. Никога не е позволявала да се публикува нищо за нея през дългия ѝ живот и е позволявала на децата си да правят снимки само в последните ѝ години. Тези, до които Бог се е докосвал чрез нея, са я наричали Геронтиса; тя никога не се е превръщала в нещо друго освен в монахиня Габриелия.“

„Тя беше въплъщение на смирение и любов.“

Старинката въплъщаваше „екуменизъм“, който може да служи като модел за мнозина в наше време: тя беше напълно любяща и отворена към всички хора от всички вероизповедания, но въпреки че работеше свободно с протестанти и индуси в служба на човека, никога не правеше компромис с нито един аспект от православната си вяра. Веднъж някои протестантски колеги ѝ предложиха да се молят заедно; майка Гаврилия им благодари с любов, но каза: „Моля се само в църква или сама.“