Исаия 4.2-5.7 (6-ти час)

2В оня ден младочката Господня ще се яви в хубост и чест, и плодът на страната - във величие и слава, за оцелелите синове Израилеви. 3Тогава останалите на Сион и оцелелите в Иерусалим - всички, записани като живеещи в Иерусалим, ще се наричат свети, 4кога Господ измие мръсотата на дъщерите сионски и очисти кръвта на Иерусалим из средата му с дух, който съди, и с дух, който пали. 5И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията й денем - облак и дим, а нощем - блясък от пламнал огън; защото над всичко почитано ще има покрив. 6И ще има шатра за сянка денем от пек и за убежище и защита от лошо време и дъжд.

1Ще запея на моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му. Моят Възлюбен имаше лозе навръх торна рътлина; 2Той го огради и го очисти от камъни, насади в него отбор лозови пръчки и съгради кула по средата му, изкопа в него лин и очакваше да роди добро грозде, а то роди диво грозде. 3И сега, жители иерусалимски и мъже Иудини, отсъдете между Мене и Моето лозе. 4Какво още трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде? 5И тъй, ще ви кажа, какво ще направя с лозето Си: ще му махна оградата, и то ще бъде опустошавано; ще му разруша стените, и ще бъде тъпкано; 6и ще го оставя да запустее: няма ни да го режат, ни да го копаят, - и ще обрасне то с тръне и бодили, и ще заповядам на облаците да не изливат дъжд върху него. 7Лозе на Господа Саваота е домът Израилев, а мъжете на Иуда - обичен Негов сад. И чака' Той правосъдие, но ето - кръвопролитие; чака' правда - и ето - писък.

Битие 3.21-4.7 (Вечерня)

21И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече. 22И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. 23Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. 24И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.

1Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа. 2Роди още и брата му Авеля. И Авел стана пастир на овци, а Каин беше земеделец. 3След няколко време Каин принесе Господу дар от земните плодове; 4и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; 5а на Каина и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи. 6И каза Господ (Бог) на Каина: защо се ти огорчи? и защо се помрачи лицето ти? 7Ако правиш добро, не подигаш ли лице? ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него.

Притчи 3.34-4.22 (Вечерня)

34Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат. 35Мъдрите ще наследят слава, а глупците - безславие.

1Слушайте, деца, бащина поука и внимавайте, та на разум да се научите, 2защото добро учение ви дадох. Не оставяйте моята заповед. 3Защото и аз бях син на баща си, нежно любим и едничък на майка си; 4и баща ми ме поучаваше и ми думаше: нека сърцето ти задържи думите ми; пази моите заповеди и живей. 5Придобивай мъдрост, придобивай разум; не забравяй това и не се отклонявай от думите на устата ми. 6Не я оставяй, - и тя ще те пази; обичай я, - и тя ще те варди. 7Главно е мъдростта: придобивай мъдрост и с целия си имот придобивай разум. 8Високо я цени, и тя ще те въздигне; тя ще те прослави, ако се към нея прилепиш, 9ще възложи на главата ти красен венец, ще ти достави великолепна корона. 10Слушай, синко, и приеми думите ми, - и ще ти се умножат годините на живота. 11Соча ти пътя на мъдростта, водя те по прави пътеки. 12Тръгнеш ли, ходът ти не ще бъде стеснен, и затечеш ли се, не ще се спънеш. 13Здраво се дръж за поуката, не я оставяй; пази я, понеже тя е твой живот. 14Не стъпяй в пътеката на нечестивите и не ходи по пътя на лошите; 15остави го, не ходи по него, отбий се от него и отмини; 16защото те не заспиват, ако не сторят зло; и сън ги не хваща, ако не доведат някого до падение; 17защото те ядат хляб от беззаконие и пият вино от грабеж. 18Пътеката на праведните е като лъчезарно светило, което свети все повече и повече досред пладне. 19А пътят на беззаконниците е като тъмнина: те не знаят, о какво ще се спънат. 20Синко, внимавай в думите ми и дай ухо към речите ми; 21да не отстъпват те от твоите очи; пази ги вътре в сърцето си: 22защото те са живот за оногова, който ги е намерил, и здраве за цялото му тяло.

Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)

„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)

Светата ни майка Анастасия (563)

Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.