1 Йоаново 2.18-3.10 (Апостол)

18Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време. 19Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши. 20И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. 21Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината. 22Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина. 23Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца. 24И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца. 25И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот. 26Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват. 27И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило. 28И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде. 29Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.

1Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна. 2Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е. 3И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист. 4Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие. 5И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма. 6Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен. 8Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола. 9Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога. 10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.

Марк 11.1-11 (Евангелие)

1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си 2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте. 3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука. 4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха. 5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето? 6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха. 7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна. 8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя. 9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне! 10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините! 11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.

Великомъченик Теодор Тиро (ок. 306)

Гръцката дума „Тирон” означава „новобранец”. Този свети мъченик на Христос е родом от Понт и е бил римски легионер по време на гоненията на Максимиан (около 303 г.). Въпреки че е бил християнин от детството си, той е пазил вярата си в тайна, докато е бил в армията. Докато неговата кохорта е била разположена близо до градче на име Еухаита, той научил, че хората там са били тероризирани от змей, който живеел в съседната гора. Той тръгнал да се изправи срещу змея, молейки се на Бога резултатът от битката да му бъде знак дали е дошло времето да се принесе в жертва за мъченичество. Намерил огнедишащото чудовище и, въоръжен със знака на кръста, забил копието си в главата му и го убил.

Успехът му го убеди, че след като е победил този плътски змей, е готов да победи и духовния змей – дявола. Когато командирът на лагера му нареди да принесе жертва на боговете, Теодор смело отказа, казвайки: „Аз съм християнин!“ Освен това, той насърчи и другите християни в отряда си да направят същото. Тази нощ той отиде до близък езически храм на Рея, майката на боговете, и го изгори. Той беше видян от пазача на храма и беше доведен без съпротива при управителя Публий. Теодор беше хвърлен в изолирана тъмница; там той отказа хляб и вода, казвайки, че Христос му е обещал храна от небето. Той прекарваше времето си там, пеейки химни с ангелите, така че стражите бяха убедени, че други християни по някакъв начин са се присъединили към него в килията.

Когато всички аргументи, ласкателства, подкупи и заплахи не успяха да отвърнат войника от Христос, управителят прибегна до изтезания, подлагайки светеца на ужасни осакатявания; но когато Теодор ги издържа спокойно и решително, управителят започна да се страхува, че неговият пример ще окуражи други християни, и заповяда да бъде изгорен. Заведен на клада, мъченикът свободно влезе в пламъците, където предаде душата си на Бога. Когато тялото му било изкупено и извадено от пепелта от един благочестив християнин, се оказало, че е непокътнато. В Еухаита била построена църква в чест на мъченика; много поклонници идвали там за изцеление на душата и тялото.

През 361 г. император Юлиан Отстъпникът наредил на префекта на Константинопол да поръси всички храни на пазарите с кръв от животни, жертвани на езическите богове през първата седмица на Великия пост, така че християните да не могат да избегнат контакта с идолопоклонството. Но свети Теодор се явил в видение на патриарх Евдоксий (360-364 г.), предупредил го за плана и му казал да нареди на паството си да не купува никаква храна от пазара, а да яде колива, приготвена от варени пшенични зърна. Така, благодарение на намесата на светеца, хората били запазени от петното на идолопоклонството. Оттогава Църквата чества чудото в първата събота на Великия пост. Оттогава коливата се предлага и в чест на светиите и в памет на покойниците. Цялото зърно символизира тялото, посято тленно, което ще възкръсне нетленно (2 Кор. 15:37); обикновено се подслажда с мед, за да символизира насладите на Рая.