1 Солунци 5.14-23 (Апостол)

14Молим ви също, братя, вразумявайте безчинните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните и бъдете дълготърпеливи към всички. 15Гледайте, никой никому да не отвръща зло за зло; а винаги желайте доброто и един другиму, и на всички. 16Винаги се радвайте. 17Непрестанно се молете. 18За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса. 19Духа не угасяйте. 20Пророчествата не унижавайте. 21Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте. 22Въздържайте се от всякакво зло. 23А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа.

Лука 17.3-10 (Евангелие)

3Бъдете внимателни към себе си. Ако съгреши против тебе брат ти, смъмри го и, ако се покае, прости му; 4и ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти на ден се обърне към тебе и каже: кая се - прости му. 5И рекоха апостолите Господу: усили у нас вярата. 6А Господ рече: да имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тая черница: изтръгни се и се пресади в морето, и тя би ви послушала. 7Кой от вас, кога се завърне от полето негов слуга, орач или овчар, веднага ще му рече: върви, седни на трапезата; 8няма ли да му рече: приготви ми да вечерям, препаши се и ми шетай, докле ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш? 9Нима ще благодари той на оня слуга, задето е изпълнил заповедта? Не мисля. 10Тъй и вие, кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим.

Свети мъченик Трифон (250)

Той беше син на скромни, благочестиви родители във Фригия и се издържаше с отглеждане на гъски. Още в ранна възраст му беше дарен дарът да лекува болести на хора и животни и да изгонва нечисти духове.

Дъщерята на император Гордиан (238-244) била обладана от демон, който нито един лекар или езически магьосник не бил способен да прогони. Един ден демонът извика: „Само Трифон може да ме изгони!“ Гордиан изпрати слуги да претърсят империята в търсене на неизвестния лечител; в крайна сметка разследванията им ги доведоха до тийнейджъра, който отглеждаше гъски, и го заведоха в Рим, където молитвите му веднага изгониха демона. Императорът засипа Трифон с подаръци, които той раздаде на бедните по пътя си към дома.

Когато избухна преследването на християните при Деций (250 г.), Трифон беше докладван на регионалното правителство като опасен разпространител на християнството (въпреки че той продължаваше да живее като скромен селянин, чудесата и изцеленията му го бяха направили известен). Предишната му служба към императора беше или забравена, или без значение за управителя, който го подложи на жестоки мъчения, а след това го изпрати в Никея за по-нататъшен разпит. Там, когато никакви мъчения не го убедили да се отрече от Христос или да се поклони на идолите, той бил обезглавен извън градските порти. Мощите му били върнати в Лампсак, близо до дома му, където той продължил да върши много чудеса на изцеление.

Свети Трифон се почита особено за защита на градините и земеделските земи от скакалци, влечуги и всички дребни вредители.

Светите мъченици Перпетуа и Фелицита и онези, които бяха с тях в Картаген (203)

Перпетуа, Фелицита, Сатур, Сатурнин, Секунд и Ревокатус бяха млади катехумени, живеещи близо до Картаген. Перпетуа беше от благородно потекло; Фелицита (Felicitas) беше нейна робиня. Всички бяха арестувани по време на гоненията на император Валериан и изпратени в Картаген. Перпетуа имаше малко дете, което все още кърмеше, и помоли да го вземе със себе си.

Светите мъченици се явили пред съда и с радост приели присъдата си да бъдат хвърлени на дивите зверове в арената. Фелицитас, която била бременна в осмия месец, се тревожела, че мъченичеството ѝ може да бъде отложено заради бременността ѝ, но по молитвите на приятелите ѝ тя родила три дни преди игрите. Докато тя стенеше от болките, един тъмничар я подиграваше, като й казваше, че болката, която изпитва, е нищо в сравнение с тази, която ще изпита в арената. Светецата отговори: „Тук страдам за себе си; тогава ще има Друг с мен, който ще страда с мен; и моите страдания ще бъдат за Него!“ Когато роди, тя повери новороденото си дете на грижите на християнска двойка и се подготви за края си.

В деня на игрите братята и сестрите в Христа влязоха заедно в арената. Мъжете скоро бяха убити от зверовете, но Перпетуа и Фелицита, макар и осакатени, останаха живи. Нетърпеливите преследватели заповядаха да бъдат обезглавени. Вървейки към центъра на арената, двете духовни сестри си размениха целувката на мира и предадоха душите си на Бога.

Нашата Света Майка Бригида от Килдър (524)

Името ѝ се изписва също Бригит или Бриджит; тя се счита, наред със Свети Патрик (17 март), за покровителка на Ирландия. Родена е в Улстър в благородно ирландско семейство, което е било обърнато към християнството от Свети Патрик. Тя била необикновено красива и баща ѝ планирал да я омъжи за краля на Улстър. Но на шестнадесетгодишна възраст тя помолила Господ Иисус Христос да я направи непривлекателна, за да не я омъжи никой и да може да се посвети само на Него. Скоро тя загубила едното си око и й било позволено да влезе в манастир. В деня, в който положила монашески обет, тя била чудотворно излекувана и първоначалната й красота била възстановена.

Близо до Дъблин тя си построи килия под дъб, която се наричаше Кил-дара, или Килията на дъба. Скоро седем други млади жени се присъединиха към нея и основали манастира Кил-дара, който с времето се превърна в катедралния град Килдър. Манастирът се разраства бързо и се превръща в двойствен манастир с мъжки и женски обители, като игуменката заема по-висока позиция от игумена; от него са основани няколко други манастира из цяла Ирландия. (Смесените мъжки и женски монашески общности са практически неизвестни на изток, но са били често срещани през златния век на ирландската църква).

Светецата предсказала деня на смъртта си и починала в мир през 524 г., оставяйки монашески правилник за управление на всички манастири под нейна грижа. През Средновековието почитанието й се разпространило из цяла Европа.