1 Тимотей 5.11-21 (Апостол)

11А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят. 12Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание; 13освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. 14И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула; 15защото някои вече се повлякоха подир сатаната. 16Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици. 17Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение. 18Защото Писанието казва: "не вързвай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата". 19Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. 20Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. 21Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

Галатяни 4.22-31 (Апостол, Св. Анна)

22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната. 23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание. 24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар, 25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си; 26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни. 27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж". 28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

Лука 17.26-37 (Евангелие)

26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: 27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. 28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; 29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; 30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. 31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. 32Спомняйте си Лотовата жена. 33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. 34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; 35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; 36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. 37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

Лука 8.16-21 (Евангелие, Св. Анна)

16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат. 17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве. 18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има. 19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа. 20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят. 21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.

Зачатието на Пресвета Богородица

„В съответствие с вечната Божия цел, Който пожела да приготви за Себе Си пречисто обиталище, за да се въплъти и да живее сред хората, Йоаким и Анна бяха възпрепятствани да имат деца в продължение на много години. Тяхната безплодна старост беше символ на самата човешка природа, превита и изсъхнала под тежестта на греха и смъртта, но те никога не преставаха да молят Бога да отнеме укора им. Когато времето за подготовка, определено от Господа, се изпълни, Бог изпрати Ангел при Йоаким, който беше самотен на планината, и при Анна, която плачеше в скръбта си, за да им каже, че древните пророчества скоро ще се изпълнят в тях: ще им се роди дете, което е предопределено да стане истинският Ковчег на новия Завет, божествената Стълба, неопалимият храст, живият Храм, където Словото Божие ще се засели. Чрез зачеването на Света Анна, безплодието на самата човешка природа, отделена от Бога чрез смъртта, на този ден е сложен край; и чрез чудното раждане на тази, която остана бездетна до възрастта, в която жените не могат...“ вече не дават плод, Бог обяви и засвидетелства още по-удивителното чудо на Зачатието без семе и на непорочното раждане на Христос в сърцето и утробата на Пресвета Дева и Божия Майка.

„Въпреки че раждането на Пресвета Дева Мария се е случило чрез чудотворно действие на Бога, тя е била зачената от съюза между мъж и жена в съответствие със законите на нашата човешка природа, която е паднала чрез прегрешението на Адам и е станала подвластна на греха и тлението (вж. Бит. 3:16). Като избран Съд и скъпоценен Светилището, приготвени от Бога от началото на времето, тя наистина е най-чистата и най-съвършената от човечеството, но въпреки това не е била отделена от нашето общо наследство, нито от последствията от греха на нашите първи родители. Точно както е било уместно Христос, за да ни избави от смъртта чрез собствената си доброволна смърт (Евр. 2:14), чрез Своето Въплъщение да бъде уподобен на хората във всичко, освен в греха; така е било уместно Неговата Майка, в чиято утроба Словото Божие ще се съедини с човешката природа, да бъде подвластна на смъртта и тлението като всяко дете на Адам, за да не бъдем напълно включени в Спасението и Изкуплението. Божията Майка е била избрана и предпочитана сред всички жени не произволно, а защото Бог е предвидил, че тя ще я запази“ чистота и да я запази съвършена: зачената и родена като всички нас, тя е била достойна да стане Майка на Божия Син и майка на всички нас. Така, в своята нежност и състрадание, тя е способна да се застъпи за нас пред своя Син, за да ни помилва.

„Както Господ Иисус Христос беше плод на девствеността на светата Богородица, така и тя самата беше плод на целомъдрието на Йоаким и Анна. И следвайки същия път на целомъдрието, ние също, монасите и християнските женени хора, можем да накараме Христос да се роди и да расте в нас.“ (Синаксарий)

В латинската църква този ден се нарича празник на Непорочното зачатие, което отразява погрешния латински възглед за зачатието на Света Богородица.

„Доктрината за Непорочното Зачатие, провъзгласена от римокатолиците през 1858 г., е отхвърлена от Православната църква, но без по никакъв начин да се уронва достойнството на Божията Майка. Всъщност, според Отците, наследството от Адам не се състои в лична отговорност на всички хора за първородния грях, а просто в наследяването на последиците от греха: смърт, тление и страсти (включително размножаване и плътски съюз). Следователно православните нямат затруднения да признаят, че Божията Майка е била наследница, подобно на нас, на всички последици от греха на Адам – само Христос е бил освободен – но в същото време чиста и без личен грях, защото тя свободно се е пазила от всяко привличане към света и към страстите и доброволно е сътрудничила в Божията цел, като се е подчинявала на Неговата воля с покорство: Ето слугинята Господня; нека ми бъде според Твоето слово, отговори тя на ангел Гавраил (Лука 1:38)“ (Синаксарий)

Света Анна, пророчица, майка на пророк Самуил (XII в. пр.н.е.)

Нейната STORY открива Първа книга на Царете. Макар и безплодна, тя спазвала всички заповеди и се молела с пламенност да бъде отнета от нея укорът ѝ, като се заклела, че ако Бог ѝ даде син, ще го посвети на служба на Бога. Когато молитвите ѝ били чути, тя довела детето си Самуил да живее с първосвещеника Илий веднага щом го отбили. Нейната красива песен на хваление и благодарност (1 Царе 2:1-10) се е превърнала в третата библейска ода от утренния канон; днес тя се пее изцяло само в манастирите по време на Великия пост. Въпреки възрастта ѝ, Бог ѝ даривал трима сина и две дъщери. Тя починала в мир.

Свети Стефан Новият Светлина (Неоламп) от Константинопол (912)

Изглежда, че е живял в Константинопол през целия си живот, но там е живял сякаш в пустинята, посвещавайки се изцяло на уединение, пост и молитва. През по-голямата част от зрелия си живот е ял само няколко зеленчука без сол веднъж или два пъти седмично; по неговите молитви в града са станали много чудеса.

С времето той бил посветен на свещеник и служил в църквата „Свети Антипа“, където живял в уединение. Когато църквата била разрушена при земетресението през 879 г., той се оттеглил във влажна яма сред руините, където въздухът бил толкова нездравословен, че загубил косата и зъбите си и бил почти парализиран. Излязъл от тази аскеза едва след дванадесет години. След това служил Божествената литургия само на Господни празници, като си позволявал вода и плодове след службата; иначе прекарвал времето си сам в тиха молитва. Починал в мир през 912 г. на седемдесет и три години.