Тит 1.15-2.10 (Апостол)

15За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто; тям са осквернени и ум и съвест. 16Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат, бидейки гнусни, непокорни и негодни за никакво добро дело.

1Ти пък говори онова, което е съгласно със здравото учение: 2старците да бъдат трезвени, почтени, целомъдри, здрави във вярата, в любовта, в търпението; 3стариците също да се държат свещенолепно: да не бъдат клеветници, да се не предават на много вино, да са поучливи на добро, 4за да вразумяват невестите да обичат мъжете и децата си, 5да бъдат целомъдри, чисти, къщовници, добри, покорни на мъжете си, та да се не хули словото Божие. 6Увещавай също младежите да бъдат целомъдри, 7като във всичко представяш себе си за образец на добри дела, показвайки чистота в учението, почетност, непоквареност, 8слово здраво, безукорно, та да се засрами противникът, понеже не ще има да каже нещо лошо за нас. 9Увещавай слугите, да се покоряват на господарите си, да им угаждат във всичко, като не отвръщат, 10не крадат, а показват във всичко добра вярност, та да украсяват учението на нашия Спасител, Бога, във всичко.

Лука 20.19-26 (Евангелие)

19И в тоя час първосвещениците и книжниците поискаха да турят ръка на Него, понеже разбраха, че Той за тях каза тая притча, ала се побояха от народа. 20И като Го следяха, изпратиха съгледвачи, които преструвайки се за праведни, да Го уловят в някоя дума, та да Го предадат на началството и властта управителева. 21И Го запитаха, думайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш и не гледаш на лице, но истински поучаваш на път Божий; 22позволено ли е нам да даваме данък кесарю, или не? 23А Той, като разбра лукавството им, рече им: що Ме изкушавате? 24Покажете Ми един динарий: чий образ и надпис има? Те отговориха: на кесаря. 25Той им рече: отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу. 26И не можаха да Го уловят с дума пред народа, почудиха се на отговора Му и млъкнаха.

Свети мъченик Бонифаций (290)

Той живял в Рим по време на управлението на Диоклециан. Бил роб на Аглаида, дъщеря на сенатор, и служил като управител на нейното домакинство и голямото ѝ богатство. Освен това живял в блудство с нея и бил пристрастен към пиенето. Въпреки тези грехове, той бил мил, гостоприемен към непознати и щедър към нуждаещите се.

С времето Аглаида започнала да се тревожи в съвестта си за начина си на живот и започнала да мисли за отчета, който ще трябва да даде на Бога за греховете си. Някои християни ѝ разказали за светите мъченици и, трогната от техните разкази, тя заповядала на Бонифаций да отиде в Тарс и да донесе мощите на тези светци. Бонифаций, все още глух и сляп за Божиите неща, казал шеговито: „И ще ме почетеш ли като светец, ако ти донеса собственото си тяло като мощ?“

Бонифаций пътувал до Тарс с голяма охрана, добре снабдена със злато. Той отишъл веднага в Амфитеатъра, където видял множество мъченици, подложени на ужасни мъки за удоволствие на тълпата, но ги понасял всички с търпение и спокойствие. При гледката разпуснатият управител бил трогнат от благодат и почувствал как сърцето му се топи. Той се затичал към мъчениците, паднал в краката им, целунал веригите им и високо заявил, че и той е ученик на Христос. Така и той бил окован във вериги, подложен на ужасни мъчения и накрая обезглавен, радвайки се и хвалейки Бога.

Ескортът на Бонифаций, озадачен от дългото му отсъствие, разпитал и бил изумен да открие, че техният безбожен и грешен спътник е приел мъченическа смърт предния ден. Те платили петдесет паунда злато за тялото му и го върнали в Рим, като по този начин изпълнили неволното пророчество на самия Бонифаций.

Ангел Господен се явил на Аглаида и казал: „Стани и иди да посрещнеш този, който някога беше твой слуга и съучастник в греха, а сега е станал наш брат. Приеми го като свой господар, защото благодарение на него всичките ти грехове ще бъдат простени.“ Радвайки се, Аглаида приела светите мощи на бившия си любовник и построила църква в негова чест, където се извършили много чудеса. Аглаида раздала богатството си, посветила се на аскеза и молитва и самата тя получила благодатта да върши чудеса. Тя починала в мир тринадесет години по-късно, уверена, че греховете от миналото ѝ са били заличени чрез застъпничеството на свети Бонифаций.