Йоан 21.15-25 (11-то утринно Евангелие)

15А когато се наобядваха, Иисус казва на Симона Петра: Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите агънца. 16Казва му пак втори път: Симоне Ионин, любиш ли Ме? Петър Му казва: да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 17Казва му трети път: Симоне Ионин, обичаш ли Ме? Петър се натъжи, за дето третия път му каза: обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Иисус му казва: паси Моите овци. 18Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. 19А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като рече това, казва му: върви подире Ми. 20А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята се бе облегнал на гърдите Му и рекъл: Господи, кой ще Те предаде? 21Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя - какво? 22Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. 23И разнесе се тая дума между братята, че тоя ученик няма да умре. Но Иисус му не рече, че няма да умре, но: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? 24Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско. 25Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.

Галатяни 6.11-18 (Апостол)

11Вижте, колко много ви написах с ръката си. 12Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов; 13защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът; 14а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. 15Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар. 16На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. 17Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. 18Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.

Лука 16.19-31 (Евангелие)

19Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво. 20Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му. 22Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; 23и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му 24и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък. 25Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш; 26па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават. 27А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща, 28защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката. 29Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат. 30А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. 31Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.

Нашият отец сред светиите Нектарий (Нектариос), епископ на Пентаполис, чудотворец и основател на манастира „Света Троица“ на остров Егина (1920).

„Свети Нектарий е роден в Селиврия, Тракия, на 11 октомври 1846 г. След като с много труд е завършил училище в Константинопол, през 1876 г. става монах на остров Хиос, приемайки монашеското име Лазар; благодарение на добродетелите си, година по-късно е ръкоположен за дякон, като получава новото име Нектарий. Под покровителството на патриарх Софроний Александрийски, Нектарий заминава за Атина да учи през 1882 г.; след като завършва богословските си студии през 1885 г., той отива в Александрия, където патриарх Софроний го ръкополага за свещеник на 23 март 1886 г. в катедралата „Свети Сава“, а през август същата година, в църквата „Свети Николай“ в Кайро, го направи архимандрит. Архимандрит Нектарий прояви голям ентусиазъм както за проповядване на Божието слово, така и за красотата на Божия дом. Той значително разкраси църквата „Свети Николай“ в Кайро, а години по-късно, когато Нектарий беше в Атина, Свети Николай му се яви в сън, прегърна го и му каза, че ще го възвиси много високо.

„На 15 януари 1889 г., в същата църква „Свети Николай“, Нектарий беше ръкоположен за митрополит на Пентаполис в източна Либия, която беше под юрисдикцията на Александрия. Въпреки че бързото изкачване на Нектарий по стъпалата на църковната йерархия не се отрази на неговата скромност и детска невинност, то предизвика завистта на по-малките хора, които убедиха възрастния Софроний, че Нектарий имаше в сърцето си желание да стане патриарх. Тъй като хората обичаха Нектарий, патриархът беше разтревожен от клеветите. На 3 май 1890 г. Софроний освободи митрополит Нектарий от задълженията му; през юли същата година той заповяда на Нектарий да напусне Египет.

„Без да търси отмъщение или дори да се защитава, невиненият митрополит замина за Атина, където откри, че обвиненията в аморалност са го изпреварили. Тъй като доброто му име беше опетнено, той не можа да намери длъжност, достойна за епископ, и през февруари 1891 г. прие длъжността на провинциален проповедник в Еубея; след това, през 1894 г., беше назначен за декан на Църковното училище „Ризариос“ в Атина. Благодарение на красноречивите си проповеди, неуморните си усилия да възпитава подходящи мъже за свещеничеството, щедрите си милостини въпреки собствената си бедност, както и святостта, кротостта и бащинската любов, които се проявяваха в него, той стана блестяща светлина и духовен водач за мнозина. По молба на някои благочестиви жени през 1904 г. той започна строителството на манастира „Света Троица“ на остров Егина, докато все още беше декан на училище „Ризариос“; като по-късно установи, че присъствието му там е необходимо, през 1908 г. се премести да живее на Егина, където прекара последните години от живота си, посвещавайки се на ръководството на манастира си и на много интензивна молитва; понякога го виждали да се издига над земята, докато е погълнат от молитва. Той стана покровител на цяла Егина, като чрез молитвите си избави острова от суша, изцели болните и изгони демоните. Тук той понасял и зли клевети с необикновено търпение, прощавайки на лъжесвидетелите си и не търсейки отмъщение. Въпреки че вече беше извършил чудеса приживе, след погребението му през 1920 г. чрез светите му мощи, които дълги години останаха нетленни, са извършени безброй чудеса. Няма почти болест, която да не е излекувана чрез молитвите му; но Свети Нектарий е особено известен с изцеленията си на рак за страдащите във всички части на света.” (Велики Хорологион)

Нашият Почитаем Отец Йоан Кърпачът (Йоан Късият) (4-ти в.)

Той е живял в пустинята Скетис (Scetis) в Египет през четвърти век, златната епоха на пустинните отци. Нищо не се знае за живота му в света. Той е прекарал много години като ученик на Аба Амос, който е бил много строг с него. Веднъж старецът взел една суха пръчка, забил я в пясъка и заповядал на Йоан да я полива всеки ден, докато даде плод. Въпреки че това било очевидно невъзможно, Йоан изпълнявал задачата без да се оплаква, изминавайки голямо разстояние, за да донесе вода, в продължение на три години. В края на това време пръчката дала плод. Аба Амос я донесъл в църквата следващата неделя и извикал към братята: „ Елате и яжте плода на послушанието!“ Въпреки че никога не беше хвалил или благодарил на своя ученик, преди да умре Аба Амос каза за Йоан: „Той е ангел, а не човек.“ След почиването на своя старец Аба Йоан се оттегли още по-далеч в пустинята, посвещавайки цялото си време на бдение и молитва. Докато се молеше, той плетеше кошници, които продаваше, за да задоволи скромните си нужди. Понякога той беше толкова погълнат от молитвата, че продължаваше да плете, докато кошницата достигнеше абсурдни размери, запълвайки килията му.

Когато, след много години, Аба Йоан беше освободен от всички зли мисли, Аба Поимен (почитан на 27 август) му каза да се моли на Бога за още едно изкушение, с което да се бори, защото само по този начин душата напредва. Той се радваше, когато го обиждаха, никога не се ядосваше на никого и бягаше колкото можеше по-бързо, ако видяше хора да се карат. Почина в мир.

„Молете се усърдно с разкаяние и бдителност. Не обръщайте внимание на грешките на другите. Не се сравнявайте с другите хора, защото сте по-нисши от всяко създание.“ — Аба Йоан Джуджето

Светите мъченици Онесифор и Порфирий (284)

По време на царуването на Диоклетиан и Максимиан тези благочестиви християни бяха арестувани и изведени пред съдията, където смело провъзгласиха Христос за единствения истински Цар и Бог. Заради това бяха жестоко измъчвани, но дори когато бяха прострени на разпалено решетъчно желязо, те благодариха на Бога. Радостта на светиите радост разярила мъчителите им, които накрая ги вързали зад диви коне, които били пуснати да галопират по неравна местност, разкъсвайки на парчета двамата невинни мъченици. Благочестиви християни събрали мощите им и ги погребали в град, наречен Панцеанон.

В един ранен разказ Онесифор се идентифицира с спътника, когото св. Павел споменава в 2 Тимотей 4:19; това не е невъзможно, но повечето разкази не споменават този детайл.

Светата ни майка Матрона (492)

Тя била от Перга в Памфилия и се омъжила много млада за младеж на име Домициан, от когото родила дъщеря. Двойката се заселила в Константинопол. Матрона станала толкова редовна посетителка на нощните бдения в многото църкви на града, че съпругът ѝ заподозрял невярност и ѝ забранил да излиза. Това било непоносимо за Матрона, която избягала от дома с дъщеря си. Решена да приеме монашеския живот, тя повери дъщеря си на грижите на монахиня на име Сусана, преоблече се като евнух и влезе в манастира на Св. Басиан (10 октомври) под името Вавилас. Въпреки че тя учудваше всички с ревността и аскетичните си подвизи, един ден Басиан разбра, че тя е жена. Въпреки че я смъмри строго, той не пожела да я изгони от монашеския живот заради ревността ѝ; затова я насочи да отиде в Емеса в Сирия, за да влезе в женски манастир там.

Матрона продължила да напредва в добродетелите и веднъж изцелила един слепец, като помазала очите му с мирра от главата на Св. Йоан Кръстител (която била чудотворно открита по това време). Чудото стана широко известно и благодарение на него съпругът на Матрона разбра къде се намира тя. Когато той дойде в манастира й, тя избяга в Йерусалим, но той я преследваше и там. Тя бягаше от място на място, дори живееше няколко години в изоставен езически храм в Бейрут, където постоянно беше нападана от демоните, обитаващи мястото. С времето няколко езически жени, виждайки нейните борби, помолили да станат нейни ученички и в езическия храм възникнала малка монашеска общност. След няколко години тя и нейните ученички се върнали в Константинопол, където Свети Басиан я приел с радост и й помогнал да основе манастир. Там я посетила императрица Верина, съпруга на Лъв Велики, и много други благородни жени от града, някои от които оставиха всичко, за да се присъединят към Матрона в монашеския живот. Света Матрона доживя до почти сто години и почина в мир, като беше предсказала деня на смъртта си.

Свети Симеон Метафраст (960)

Роден е в Константинопол и благодарение на изключителния си интелект и ерудиция се издига до ранг на логотет (императорски съветник), служейки при трима последователни императори. Той е толкова успешен в преговорите с арабите, които са окупирали Крит, че император Василий II го моли да си избере сам награда. Симеон моли само да му бъде позволено да се оттегли от държавната служба и да стане монах. Императорът, макар и натъжен, че губи такъв ценен съветник, го пусна, като го помоли да се моли за греховете му.

В монашеския живот Симеон продължи да прилага дарбите си на ученост: от разпръснати ръкописи и по-ранни антологии той състави сборник с жития на почти 150 светии, дело, което съставлява основата на Синаксарите, използвани днес. Той също така състави Всеобща хроника и редактира трактатите на няколко Отци на Църквата. Поради умелата си и усърдна работа той е наречен Метафраст, което означава „преводач“ или „редактор“. Той е автор на много красиви молитви, които се използват редовно и днес (една от тях се намира в Молитвите за подготовка за причастие). При погребението му от тялото му изтече благоуханна и лечебна смирна.