Колосяни 4.10-18 (Апостол)

10Поздравява ви Аристарх, който е затворен заедно с мене, и Марко, племенникът на Варнава (за когото получихте заповед: ако дойде при вас, приемете го), 11също и Иисус, наричан Юст; те са от обрязаните и са едничките сътрудници за царството Божие, които ми бяха утеха. 12Поздравява ви вашенецът Епафрас, Иисус Христов раб, който винаги се подвизава за вас в молитвите, за да пребъдете съвършени и изпълнени с всяка воля Божия. 13Свидетелствувам за него, че той има голяма ревност и грижа за вас и за ония, които са в Лаодикия и Иерапол. 14Поздравява ви Лука, многообичният лекар, и Димас. 15Поздравете братята в Лаодикия, също и Нимфана, и домашната му църква. 16След като се прочете това послание у вас, наредете да се прочете и в Лаодикийската църква, а онова из Лаодикия да прочетете и вие. 17Кажете на Архипа: гледай да изпълняваш службата, що си приел в Господа. 18Саморъчен поздрав от мене, Павла. Помнете оковите ми. Благодатта да бъде с всички вас. Амин.

Лука 10.1-15 (Евангелие)

1След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде, 2и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си. 3Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци. 4Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте. 5И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща! 6И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас; 7и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща. 8И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат; 9изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие. 10В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете: 11и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие. 12Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град. 13Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли; 14обаче, на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото вам. 15И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.

Свети Йерон и тридесет и тримата му сподвижници, мъченици в Мелитене (290)

Йерон беше земеделец от Тиана в Кападокия, известен с голямата си физическа сила, както и с чистотата на душата си. Чувайки за неговата сила, имперски войници дойдоха да го наберат в армията. Знаейки, че ще бъде принуден да принесе жертва на идолите, Йерон ги прогонил само с дървена пръчка, след което се скрил в пустинята. По-късно обаче той отишъл доброволно при управителя и открито изповядал вярата си в Христос. Заради това му отрязали дясната ръка и го хвърлили в затвора заедно с тридесет и двама други вярващи. Докато чакали края си, Йерон укрепвал останалите във вярата. Всички били обезглавени заедно извън Мелитене в Армения.

Свети Вилиброрд, първи епископ на Утрехт и апостол на Холандия (739)

Роден е в Нортумбрия, Англия, около 638 г. На седемгодишна възраст е изпратен в манастира в Рипон, за да получи образование при абат Свети Уилфрид (24 април). На двадесет години заминава за Ирландия, за да живее сред светите монаси на тази земя; прекарва там дванадесет години като духовно дете на Свети Егберт (също 24 април). През 690 г. Свети Егберт изпраща Вилиброрд като водач на група от дванадесет монаси, за да разпространят Евангелието в езическите земи около Фризия. Светият мисионер първо отишъл в Рим, за да получи благословията на папа Сергий, а след това заедно със своите събратя монаси проповядвал Евангелието из цяла Холандия и Зеландия.

През 695 г. папа Сергий ръкоположи Вилиброрд за архиепископ на Утрехт, наставлявайки го да организира Църквата в цялата тази област. Като архиепископ Вилиброрд продължи да работи неуморно за разпространението на Евангелието в тези езически земи; мисионерските му пътувания го отнесоха чак до Дания. Той почина в мир през 739 г. в манастира Ехтернах (разположен в днешния Люксембург), след като служи четиридесет и четири години като епископ и по-голямата част от живота си като монах. Гробът му скоро се превърна в място за поклонение.