Колосяни 3.17-4.1 (Апостол)

17И всичко, що вършите словом или делом, всичко вършете в името на Господа Иисуса Христа, като благодарите чрез Него на Бога и Отца. 18Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, както подобава, в името на Господа. 19Вие, мъжете, обичайте жените си и не ги огорчавайте. 20Деца, бъдете във всичко послушни на родителите си, защото това е благоугодно Господу. 21Бащи, не дразнете чедата си, за да не падат духом. 22Вие, робите, бъдете послушни във всичко на вашите по плът господари, слугувайте им не само за очи като човекоугодници, а простосърдечно, като се боите от Бога. 23И всичко, що вършите, вършете от душа, като за Господа, а не за човеци, 24знаейки, че като награда от Господа ще получите наследство, понеже на Господа Христа служите. 25А който върши неправда, ще получи според неправдата си: лицеприятие няма.

1Вие, господарите, отдавайте на робите си справедливото и дължимото, като знаете, че и вие имате Господар на небесата.

Лука 9.44-50 (Евангелие)

44вложете в ушите си тия думи: Син Човеческий ще бъде предаден в ръце човешки. 45Но те не разбираха тая дума; защото тя беше прикрита за тях, за да я не схванат, а бояха се да Го попитат за тая дума. 46И дойде им мисъл: кой от тях ще да е по-голям. 47А Иисус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно дете и го изправи до Себе Си, 48и рече им: който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който Мене приеме, приема Тогова, Който Ме е пратил; защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям. 49А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и му забранихме, защото не ходи с нас. 50Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас.

Светите мъченици Галактион и Епистеме (ок. 250 г.)

Една езическа двойка, Клеитофон и Леуципе, които живеели в Емеса по времето на император Деций, били наскърбени, че не можели да имат деца. Един ден монах на име Онуфрий дошъл на вратата им, търсейки милостиня за бедните, и като видял натъженото лице на Леуципе, я попитал какво й е. Когато тя отговорила, че е бездетна, Онуфрий й казал, че това е по Божията провидение, за да не бъде детето им предадено на идолопоклонство, и че ако приемат Христос, тя ще роди дете. Леуципа се кръстила във вярата и не след дълго родила син, което от своя страна довело съпруга й до вяра в Христос. Синът бил кръстен с името Галактион.

Години по-късно бащата на Галактион, вече овдовял, решил, че Галактион трябва да се ожени за езическа девойка на име Епистеме. Галактион се оженил от послушание, но не се приближавал до леглото на Епистеме, тъй като тя била езичница. С времето той я убедил в истината на вярата и сам я кръстил. Не след дълго тя чула в сън за славата, която очаква онези, които се посвещават изцяло на Бога. Когато разказала на съпруга си за съня, и двамата решили да останат в девственост, заселвайки се в отделни монашески общности, близо една до друга.

По време на едно от преследванията на християните от императора, Галактион бил заловен от имперски войници и откаран, за да бъде убит. Епистеме, на която в видение било съобщено за ареста му, помолила игуменката си за благословия, за да се присъедини към него в мъченичеството. Получила я, тя се втурнала към мястото, където бил затворен Галактион, смело обявила вярата си в Христос и след много изтезания и унижения съпругът и съпругата били обезглавени заедно.

Светите апостоли Патробас, Хермас, Линус, Гай и Филолог

Те са сред Седемдесетте ученици на Господа.

Свети Хермас и Свети Патробол са споменати от Свети Павел в Римляни 16:4. Свети Хермас стана епископ на Филипи. Някои смятат, че той е авторът на „Пастирът“, която беше толкова ценена от ранната Църква, че е включена в някои ранни версии на Новия Завет. Свети Патробол стана епископ на Поцуоли в Италия.

Свети Линус (споменат в 2 Тимотей 4:21) е ръкоположен от Свети Петър като първи епископ на Рим. Той е мъченик, вероятно през 76 г.

Свети Гай (споменат в Римляни 16:23, където научаваме, че Свети Павел е отседнал при него в Коринт), наследява Свети Тимотей като епископ на Ефес.

Свети Филолог (споменат в Римляни 16:15) е бил ръкоположен за епископ на Синопе в Понт от апостол Андрей.

Светият ни отец Григорий Изповедник, патриарх на Александрия (началото на 9 век)

Този много обичан пастир на Църквата в Александрия е избран единодушно за патриарх от епископите и народа на този град. Въпреки че е бил кротък и скромен, той е бил яростен защитник на святата православна вяра, която по това време е подложена на нападки от император Лъв Арменеца (813-820). Заради безстрашната си защита на светите икони Григорий е арестуван по заповед на императора и отведен в окови в Константинопол. Изправен пред Лъв, светият патриарх му казва ясно, че той е еретик и враг на Църквата. Разгневеният император заповядва Григорий да бъде бичуван, след което го изпраща в изгнание, където той почива три години по-късно.