1 Солунци 5.1-8 (Апостол)

1А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, 2защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. 3Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. 4А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. 5Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. 6И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. 7Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. 8Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение,

Лука 11.47-12.1 (Евангелие)

47Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха, 48с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници. 49Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят, 50за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира, 51от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род. 52Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте. 53И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща, 54като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.

1Между това, когато се събра народ с десетки хиляди, тъй че се тъпчеха един други, Той заговори първом на учениците Си: пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

Свети отец Григорий Декаполски (842)

Той е роден в Иринопол, един от „Десетте града“ на Мала Азия. Въпреки че родителите му искали да се ожени, той приел монашески живот като млад мъж и се подвизавал в продължение на много години, живеейки в отшелничество под ръководството на мъдър духовен отец. Един ден, докато се молил, той бил отнесен в Рая и изпитал блаженството, което изкупените ще познаят при всеобщото Възкресение. Видението му се сторило само за час, но той научил от ученика си, че е бил в екстаз четири дни.

Осъзнавайки, че Врагът може да се яви като ангел на светлината и че трябва да бъдем подозрителни към привидните откровения, той потърсил съвета на своя игумен, който го успокоил и му казал да благодари на Бога, като продължи в аскетичния си труд.

Скоро му било казано чрез откровение, че трябва да излезе в света, живеейки без земен дом, за да поддържа православната вяра, която тогава била подложена на атаки от иконоборците. Той пътувал през Ефес, Константинопол, Коринт, Рим, Сицилия, Солун и отново Константинопол, работейки в защита на вярата и вършейки много чудеса. Обикновено отсядал при бедни хора, които го приветствали в домовете си, въпреки че било забранено от закона да се приема православен монах (т.е. такъв, който защитава иконите). В последните си няколко години, измъчван от болест, той се установява в Константинопол, където почива в мир през 832 г., точно преди края на иконоборството и възстановяването на Православието. От 1490 г. нетленните му мощи се намират в манастира Бистрица в Румъния, където продължават да бъдат източник на чудеса за многото поклонници, които идват да им се поклонят.

Светият ни отец Прокъл, архиепископ на Константинопол (447)

Той бил ученик и писар на Свети Йоан Златоуст. Около 426 г. е ръкоположен за епископ на Кизик, но не е могъл да заеме катедрата си, защото друг е бил незаконно избран на негово място, затова остава в Константинопол. Около 428 г. Несторий е назначен за патриарх на Константинопол и почти веднага започва да проповядва своето богохулно учение, че Света Дева не може да се нарича Богородица, „Богоносец“, а само Христос, „Христоносец“. Прокъл се съпротивлява категорично на това учение, като веднъж изнася проповед в присъствието на еретическия патриарх, защитавайки православното учение за Богородица. Прокъл е издигнат на трона на патриарх на Константинопол през 434 г., след като Несторий е свален от длъжност и православното учение е ясно провъзгласено на Вселенски събор. Именно Прокъл убеждава император Теодосий Млади да върне светите мощи на неговия учител Свети Йоан Златоуст в Константинопол и ги приема при триумфалното им завръщане в града. Той починал в мир през 447 г.