Ефесяни 6.18-24 (Апостол)

18с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време и старайте се за същото това с всяко постоянство и молба за всички светии 19и за мене, та, като отварям уста, да ми се даде слово, дръзновено да възвестявам тайната на благовестието, 20заради което съм пратеник в окови, за да го проповядвам смело, както ми прилича. 21А за да знаете и вие, как съм и що работя, за всичко ще ви извести Тихик, възлюбен брат и верен в Господа служител, 22когото пратих при вас за това същото, за да узнаете за нас, и да утеши сърцата ви. 23Мир на братята и любов с вяра от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа. 24Благодатта да бъде с всички, неизменно любещи Господа нашего Иисуса Христа. Амин.

Лука 4.22-30 (Евангелие)

22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син? 23Той им рече: навярно ще Ми кажете поговорката: лекарю, изцери се сам; направи и тук, в твоето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум. 24И рече: истина ви казвам: никой пророк не е приет в отечеството си. 25Наистина ви казвам: много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия, когато беше затворено небето три години и шест месеца, тъй че настана голям глад по цяла земя; 26и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта; 27тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея, и нито един от тях не се очисти, освен сириецът Нееман. 28Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост; 29и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу. 30Но Той премина посред тях и си отиде,

Светите мъченици Еулампий и Еулампия (196)

Те бяха брат и сестра от Никомедия, които пострадаха за Христа по времето на царуването на Максимиан. Еулампий е бил арестуван заради християнската си вяра; когато сестра му е получила вестта, тя се е притекла да се присъедини към него. И двамата са били подложени на различни жестоки мъчения, включително хвърляне в огън и вряща смола, от които по чудо са излезли невредими. Накрая Еулампий е бил обезглавен, а Еулампия е издъхнала, преди и тя да бъде обезглавена.

Блаженият безумен за Христа Андрей от Тотма (1637)

„Свети Андрей произхождал от семейство на набожни, неграмотни селяни. Той получил образование, като ходел на църква, и след смъртта на родителите си станал послушник в манастира в Галич, в епархията на Кострома. Игуменът, който се отличавал с мъдростта си, разпознал духовните дарби на Андрей и го насърчил да предприеме необичайната и трудна аскеза на безумието за Христа. Андрей напусна манастира, за да води скитнически живот, но често се връщаше, за да разкрива мислите и делата си на своя старец. След смъртта на своя старец той се заселил близо до църквата „Възкресение Христово“ в град Тотма, където бил напълно неизвестен. Прекарвал цялата нощ в молитва, а през деня просел милостиня, която веднага раздавал на бедните. Ходел бос лято и зима и се хранел само с хляб и вода. Всяка година извършвал поклонение до светите места в региона. Един ден към него се обърна вождът на едно дивашко племе. Човекът страдаше от очно заболяване и помоли Андрей, който вече се смяташе за чудотворец, да го излекува. Андрей избяга, но дивакът изми очите си в снега, стъпкан от светеца, и се излекува.

„Изтощен от аскеза и лишения, Свети Андрей предвидял деня на своята кончина. Той повикал свещеник, изповядал се и причастил се със Светите Тайнства, и не след дълго заспал в Господа, като небесен аромат изпълнил стаята, където лежало тялото му. Малко по-късно светецът се явил на една болна жена, докато тя спела, държейки Евангелието, за да го почита, и й казал да се моли на гроба му. Когато се събуди, жената беше изцелена.“ (Синаксар)