Битие 28.10-17 (Вечерня)

10Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан, 11и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място. 12И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея. 13И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти; 14и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена; 15и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал. 16Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех! 17И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.

Езекиил 43.27-44.4 (Вечерня)

27След като се свършат тия дни, в осмия ден и по-нататък, свещениците ще принасят върху жертвеника вашите всесъжения и благодарствени жертви; и Аз ще бъда милостив към вас, казва Господ Бог.

1И доведе ме назад при външните врата на светилището, обърнати към изток, и те бяха затворени. 2И каза ми Господ: тия врата ще стоят затворени, не ще се отворят, и никой човек не ще влезе през тях, защото Господ, Бог Израилев, влезе през тях, и те ще стоят затворени. 3Колкото за княза, той, като княз, ще седне в тях, за да яде хляб пред Господа; ще влезе през притвора на тия врата и през там ще излезе. 4После ме поведе през северните врата пред лицето на храма, и аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен, и паднах ничком.

Притчи 9.1-11 (Вечерня)

1Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба, 2закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си; 3проводи слугите си да възвестят от градските височини: 4"който е неразумен, да свърне тука!" И на малоумните тя каза: 5"дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила; 6оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума." 7Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца - петно. 8Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне, 9дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание. 10Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум; 11защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.

Лука 1.39-49, 56 (Утринно Евангелие)

39И като стана Мариам през тия дни, отиде набързо в планинската страна, в град Иудин, 40и влезе в дома Захариев и поздрави Елисавета. 41Когато Елисавета чу поздрава Мариин, проигра младенецът в утробата й; и Елисавета се изпълни с Духа Светаго, 42извика с висок глас и рече: благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! 43И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? 44Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. 45И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа. 46И рече Мариам: душата ми величае Господа, 47и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, 48задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; 49задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; 56И остана Мариам с нея около три месеца, и се върна у дома си.

Ефесяни 3.8-21 (Апостол)

8На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат - да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово 9и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа, 10та многоразличната премъдрост Божия да стане сега чрез църквата известна на началствата и властите небесни, 11по предвечното определение, което Той е изпълнил в Христа Иисуса, Господа нашего, 12у Когото, чрез вярата в Него, имаме дръзновение да се доближаваме към Бога с доверие. 13Поради това моля ви, не падайте духом пред моите заради вас скърби, които са ваша слава. 14Затова прекланям колене пред Отеца на Господа нашего Иисуса Христа, 15от Когото се именува всеки род на небесата и на земята, 16да ви даде, по богатството на славата Си, крепко да се утвърдите чрез Духа Му във вътрешния човек, 17и чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, 18та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, 19и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните във всичката пълнота Божия. 20А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, 21Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса във всички родове от века до века. Амин.

Евреи 9.1-7 (Апостол, Покров)

1Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище; 2защото скинията биде стъкмена така: в първата й част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича "Святая". 3А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича "Святая Святих"; 4в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета, 5а над него - Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно. 6При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението; 7а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

Марк 11.22-26 (Евангелие)

22Иисус им отговори и рече: 23имайте вяра в Бога. Защото, истина ви казвам: ако някой каже на тая планина: дигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, - ще му се сбъдне, каквото и да каже. 24Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено. 25И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, та и Небесният ви Отец да прости вам прегрешенията ви. 26Ако ли вие не прощавате, и Небесният ви Отец няма да прости вам прегрешенията ви.

Лука 10.38-42, 11.27-28 (Евангелие, Покров)

38И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. 39Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. 40А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. 41Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, 42а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. 27А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал! 28А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.

Покров на Пресветата Богородица и Приснодева Мария

На 1 октомври 911 г., по времето на император Лъв Мъдри, в църквата „Блачерна“ на Божията Майка в Константинопол се провеждаше всенощно бдение, на което се бяха събрали много вярващи. Свети Андрей, блажен за Христа (почитан утре, 2 октомври), стоеше в задната част на църквата заедно с ученика си Епифаний. Около четири сутринта Пресветата Богородица се яви над хората, облечена в блестящи одежди, обкръжена от неописуемо сияние и държаща воал в протегнатите си ръце, сякаш за да защити всички хора. Свети Андрей казал на Епифаний: „Виждаш ли как Царицата и Госпожата на всичко се моли за целия свят?“ Епифаний отговорил: „Да, отче, виждам го и треперя от страх.“ Това чудно събитие е записано в житието на свети Андрей, написано от Епифаний. Поради това Църквата празнува ежегоден празник на тази дата.

Забележка: Този празник е особено обичан в славянските църкви. През 1960 г. Гръцката църква премести празнуването му на 28 октомври, в памет на закрилата на Божията Майка над гръцките сили, държащи албанския фронт срещу Италия през 1940 г.

Свети Роман Мелодист от Константинопол (556)

Роден е в Емеса, Сирия, вероятно от еврейски родители. Служил е като дякон в Бейрут, а след това в Константинопол по времето на патриарх Евфемий (490-496). Бил е неграмотен, нямал е музикално образование и пеел зле; поради това бил презиран от много от по-образованите духовници. Една нощ, след като Роман се помолил на Божията Майка, тя му се явила в сън, подала му лист хартия и му казала да го погълне. На следващия ден, на Рождество Христово, Роман отишъл на амвона и с ангелски глас изпял „Днес Дева...“, което и до днес се пее като Кондак на празника. Всички присъстващи били изумени от напълно неочакваната красота на химна и на пеенето на Роман. Свети Роман продължил да съчинява повече от хиляда Кондаки (които някога били дълги химни, а не кратките стихове, използвани в църквата днес). Той почти със сигурност е авторът на възвишения Акатист към Божията Майка, който е послужил като образец за всички други акатисти. Той почина в мир, докато все още беше дякон на Великата църква в Константинопол. Много от неговите химни бяха вдъхновени от химните на Св. Ефрем Сирин.

Влиянието на близкоизточната музика върху химнографията на Църквата е неизмеримо. Мнозина от тези, които са установили формата на църковната музика, са били сирийци: два известни примера са Св. Роман и Св. Йоан Дамаскин, които са съставили Октоехос, Пасхалната служба и Погребалната служба. Тяхната музика от своя страна е била моделирана по музиката на еврейския храм. Византийската музикална традиция произхожда без прекъсване от музиката, пеена по времето на Христос, и вероятно от самия Христос.

Нашият Свети Отец Григорий, хормейстърът (Доместикос) на Великата Лавра (1355)

Той беше певец в Великата Лавра на Атон. Веднъж, в навечерието на Богоявление, той беше вдъхновен да изпее химна „О, пълна с благодат, ти, която си радост на цялото творение“ вместо обичайния „Наистина е достойно да Те благословим“ по време на Божествената литургия. Когато направи това, Пресветата Богородица му се яви, благодарила му и му дала златна монета в знак на своята благосклонност. Монетата все още се съхранява в Лаврата. Той почина в мир. Оттогава химнът на Свети Григорий се пее като част от Божествената литургия на Свети Василий.

Свети Ремигий, епископ на Реймс, апостол на франките (533)

Роден е през 438 г. в Северна Галия. След като се посвещава за известно време на светско и богословско образование, той се оттегля в малка къща близо до Лаон, за да живее в уединение и молитва. Но когато в Реймс се налага да се избере епископ, духовенството и народът го извеждат от неговата пустиня и го правят свой епископ. Тогава той е само на двадесет и две години.

Светият епископ скоро става известен в цяла Северна Галия. Той обръща еретиците, връща арианските еретици към православната вяра и се грижи за мнозина, които страдат от ръцете на варварските нападатели. Където и да отиде, чудеса го съпътстват. Той изцелява болните и обладаните от демони, а веднъж, когато един град е в пламъци, се хвърля в огъня и го гаси. Птиците идват на трапезата му, когато яде, и той споделя храната си с тях.

През 482 г. младият воин Кловис стана водач на франкските племена в този регион. Въпреки че беше езичник, той познаваше и се възхищаваше на св. Ремигий и беше женен за християнка, св. Клотилда (3 юни). Веднъж, когато армията му е била на прага на поражението от алеманите, Кловис се е помолил на „Бога на Клотилда и Ремигий“ и е спечелил голяма победа. Този отговор на молитвите му го е убедил в истината на християнската вяра и той е помолил Свети Ремигий да го наставлява. Две години по-късно той е събрал всичките си вождове в Реймс, за да присъстват на кръщението му. Кръщението е било съпроводено от много чудеса, видяни от всички присъстващи. Две от сестрите на краля и три хиляди от неговите благородници и войници бяха кръстени по време на церемонията. Това събитие се счита за раждането на Франция като християнска нация.

В дълбока старост св. Ремигий ослепя, но по чудо възвърна зрението си. Той почина в мир на 105-годишна възраст, веднага след като отслужи Божествената литургия.