Яков 1.19-27 (Апостол)

19И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене, бавен на гняв, 20защото човешкият гняв не върши Божия правда. 21Затова, като отхвърлите всяка нечистота и набрана злоба, с кротост приемете насаденото слово, което може да спаси душите ви. 22Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си. 23Защото, който слуша словото и го не изпълнява, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледало: 24погледне се, отмине, и веднага забравя, какъв е бил. 25Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той, бидейки незабравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в действията си. 26Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледваш сираци и вдовици в техните скърби и да се пазиш неосквернен от света.

Марк 10.17-27 (Евангелие)

17А когато излизаше на път, някой се затече, падна пред Него на колене и Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 18Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. 19Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си. 20А той Му отговори и рече: Учителю, всичко това съм опазил от младини. 21Иисус, като го погледна, възлюби го и му рече: едно ти не достига: иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене, като вземеш кръста. 22А той, като се смути от тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот. 23И като погледна наоколо, Иисус казва на учениците Си: колко мъчно богатите ще влязат в царството Божие! 24А учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им отговаря и казва: чеда, колко мъчно е ония, които се надяват на богатството си, да влязат в царството Божие! 25По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. 26А те твърде много се чудеха и говореха помежду си: а кой може да се спаси? 27Иисус, като ги погледна, казва: за човеците това е невъзможно, ала не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.

Свещеномъченик Климент от Анкира и мъченик Агатангел (296)

Той е роден в Анкира, Галатия, син на езически баща и християнска майка на име Евфросина. На смъртното си легло майка му предсказала, че той ще претърпи големи мъки за Христа в продължение на много години. След смъртта ѝ той бил осиновен и отгледан от благочестива жена на име София. От дванадесетгодишна възраст започнал да пости и да се моли като монасите, така че скоро бил ръкоположен за дякон, а на двадесет години станал епископ на Анкира. Благочестието и ревността му към вярата привлекли вниманието на императорския управител на региона, който го арестувал. Така започнали двадесет и осемте години на почти непрекъснати страдания за вярата на Климент. Когато той остана непоколебим въпреки многото мъчения, го изпратиха при император Диоклетиан в Рим. Императорът му показа маса, на която от едната страна бяха подредени скъпи съдове, а от другата – инструменти за мъчения, и заповяда на Климент да направи своя избор. Светецът отговорил: „Тези скъпоценни съдове ми напомнят колко по-славни трябва да са вечните блага на Рая; а тези инструменти за изтезания ми напомнят за вечните наказания в ада, които очакват онези, които отричат Господа.“

Светецът беше жестоко измъчван, след което беше прехвърлен в Никомедия, където негов спътник стана обърнал се езичник на име Агатангел („добър ангел“). В продължение на много години те издържаха невъобразими мъчения, редуващи се с дълги затворнически престои, но нищо не можеше да ги накара да се отрекат от скъпоценната Христова вяра. След двадесет и осем години страдания Агатангел беше обезглавен; но Климент беше временно освободен и му беше позволено да отслужи богослужението на Богоявление и да даде Светото причастие на своите събратя християни. Няколко дни по-късно, докато отново отслужваше Божествената литургия, няколко езически войници нахлуха в църквата и го обезглавиха пред олтара.