Ефесяни 5.1-8 (Апостол)

1И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени, 2и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание. 3А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменуват между вас, както прилича на светии, 4нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки, да се чува благодарение. 5Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбец, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. 6Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божий върху синовете на неверието; 7и тъй, не ставайте техни съучастници. 8Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината,

Лука 14.1-11 (Евангелие)

1Когато един съботен ден Той дойде в къщата на едного от фарисейските началници да яде хляб, ония, които бяха там, Го наблюдаваха; 2и ето, застана пред Него един човек, болен от красник. 3Иисус продума на законниците и фарисеите и рече: позволено ли е да се лекува в събота? 4Те мълчаха. И като хвана болния, изцери го и отпрати. 5След това им рече: кой от вас, ако осел или вол му падне в кладенец, няма веднага да го извади и в съботен ден? 6И не можаха да Му отговорят на това. 7А като забелязваше, как поканените избираха първите места, каза им притча: 8кога те покани някой на сватба, не сядай на предно място, да не би някой между поканените от него да бъде по-почетен от тебе, 9и да не би тоя, който е поканил тебе и него, дойде и ти каже: отстъпи на тогова място; и тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място. 10Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе; 11защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Нашите свети отци Атанасий Велики (373) и Кирил (444), патриарси на Александрия

Свети Атанасий, стълб на православието и Отец на Църквата, е роден в Александрия през 275 г. в семейство на благочестиви християни. Още като дете неговата набожност и преданост към вярата са били толкова забележителни, че Александър, патриархът на града, взел Атанасий под своя закрила. Като студент той получил задълбочено образование, но се интересувал повече от Божиите дела, отколкото от светското учение, и за известно време се оттеглил в пустинята, за да седи в краката на Свети Антоний (17 януари), чийто ученик станал и чиято биография по-късно написал. При завръщането си в Александрия той бил ръкоположен за дякон и започнал публичната си дейност за Църквата. Написал трактата си „За въплъщението“, когато бил едва на двадесет години. (В него се съдържа израз, който и днес често се цитира и който с няколко думи изразява част от дълбочината на Тайната на Въплъщението: Бог стана човек, за да може човекът да стане бог.)

Точно по това време Арий, свещеник в Александрия, проповядваше своето съблазнително учение, че Синът и Словото Божие не са от една същност с Отца, а са божествено творение на Отца. Това учение, което (както осъзнаваше Атанасий) нанася удар върху самата възможност за спасението на човечеството, намери широко приемане и за известно време изглеждаше, че заплашва самата християнска вяра. През 325 г. император Константин Велики свика Църковен събор в Никея, за да уреди размириците, които арианското учение беше разпространило в Църквата. Атанасий присъства на събора и защитава православната гледна точка толкова убедително, че печели възхищението на православните и вечната вражда на арианите. От този момент нататък животът му е посветен на защитата на истинската единосъщност (хомоусия) на Сина с Отца.

През 326 г., не много преди смъртта си, патриарх Александър назначи Атанасий за свой приемник и Атанасий беше надлежно възведен на патриаршеския престол. Той беше активен в пастирската си роля, пътуваше из Египет, посещаваше църкви и манастири и работеше неуморно не само за да потуши арианската ерес, но и за да разреши различни разколи и морален упадък, които засягаха територията му.

Въпреки че арианската ерес очевидно беше осъдена веднъж завинаги в Никея, Арий имаше много влиятелни съюзници в цялата империя, дори в императорския двор, и Атанасий скоро беше подложен на много видове преследвания, някои местни, други идващи от самия императорски трон. Въпреки че беше патриарх на Александрия повече от четиридесет години, голяма част от това време прекара в укриване от влиятелни врагове, които го заплашваха с затвор или смърт. Два пъти той избяга в Рим, за да потърси закрила от папата, който през първите векове на Църквата беше последователен защитник на православието срещу неговите различни врагове. От различните си скривалища Атанасий издаваше брошури, трактати и послания, които помогнаха да се обединят вярващите в цялото християнство за православната кауза.

През 366 г. император Валент, опасявайки се от въстание на египтяните в подкрепа на своя обичан архиепископ, официално възстанови Атанасий в благоволението си и той успя да прекара последните седем години от живота си в мир. От своите четиридесет и седем години като патриарх, около седемнадесет прекара в укритие или изгнание. Той почина в мир през 373 г., след като посвети целия си зрял живот, с големи страдания, на защитата на Христовата вяра.

Заедно със свети Атанасий Църквата почита и свети Кирил (Кирилос), също архиепископ на Александрия (412-44 г.). Неговата съдба беше да защити вярата срещу еретика Несторий, патриарх на Константинопол, който отричаше, че Христос в Своето въплъщение наистина е съединил божествената с човешката природа. Кирил се опитал в частна кореспонденция да върне Несторий към християнската вяра, а когато това се оказало неуспешно, заедно с папа Целестин от Рим поведе защитата на православието срещу учението на Несторий. Свети Кирил председателствал Третия вселенски събор през 431 г., на който несторианската ерес била официално отхвърлена. След като пастирствал паството си в продължение на тридесет и две години, той починал през 444 г.