Съставно 1 - Битие 17.1-2, 4, 5-7, 8, 9-10, 11-12, 14 (Вечерня)

1Господ се яви на Аврам и му каза: „Аз съм твоят Бог. Бъди благоугоден пред Мен и бъди непорочен. Ще установя Моя завет между Мен и теб и ще те умножа изобилно; и ти ще бъдеш баща на множество народи. И твоето име няма да бъде Аврам, но ще бъде Авраам, защото те установих за баща на много народи. И ще те умножа много силно, и ще те направя за народи, и царе ще произлязат от теб. И ще установя Моя завет между Мен и теб и между твоето потомство след теб за техните поколения като вечен завет, и Аз ще бъда техен Бог.“ И Авраам падна на лицето си и се поклони на Господа. И Бог каза на Авраам: „Ти трябва да пазиш Моя завет, ти и твоето потомство след теб за техните поколения. И това е заветът, който трябва да пазите между Мен и между твоето потомство след теб за техните поколения. Всеки мъж сред вас трябва да бъде обрязан; и ще обрежете плътта на вашата крайна плът, и това ще бъде знак на завета между Мен и вас. И всеки мъжко дете сред вас трябва да бъде обрязвано на осем дни за вашите поколения. А необрязаният мъж, който не бъде обрязан в плътта на своята крайна плът на осмия ден, тази душа ще бъде изтребена от своя род, защото е отхвърлила Моя завет.“

Притчи 8.22-30 (Вечерня)

22Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време; 23отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята. 24Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода. 25Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете, 26когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената. 27Когато Той приготвяше небесата, аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната, 28когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната, 29когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, - 30аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,

Притчи 10.31-11.12 (Вечерня)

31От устата на праведника тече мъдрост, а зловредният език ще бъде отсечен. 32Устата на праведника познават благоприятното, устата на нечестивите - развратеното.

1Неверни къпони са гнусота пред Господа, а право теглене е Нему угодно. 2Дойде ли гордост, ще дойде и посрама, но мъдростта е със смирените. (Праведник, умирайки, оставя съжаление; а гибелта на нечестивците бива внезапна и радостна.) 3Непорочността на простодушните ще ги ръководи, а лукавството на коварните ще ги погуби. 4Богатството няма да помогне в деня на гнева, а правдата ще избави от смърт. 5Правдата на непорочния уравня неговия път, а нечестивецът ще падне поради своето нечестие. 6Правдата на простодушните ще ги спаси, а беззаконниците ще бъдат хванати от своето беззаконие. 7Със смъртта на нечестивия човек изчезва надеждата му, и очакванието на беззаконниците загива. 8Праведникът се спасява от беда, а вместо него пада в нея нечестивецът. 9Лицемерецът погубва с уста ближния си, а праведниците чрез прозорливост се спасяват. 10Кога праведници благоденствуват, градът се весели, и кога нечестивци гинат, бива тържество. 11С благословение на праведните град се въздига, а чрез устата на нечестивците се разрушава. 12Малоумният изказва презрение към ближния си, но разумният човек си мълчи.

Йоан 10.9-16 (Утринно Евангелие)

9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. 10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие. 11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; 12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. 13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците. 14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават. 15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците. 16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

2 Тимотей 4.9-22 (Апостол)

9Побързай да дойдеш при мене скоро. 10Защото Димас ме остави, понеже обикна сегашния свят, и отиде в Солун; Крискент - в Галатия, Тит - в Далмация. Само Лука е с мене. 11Вземи Марка и го доведи със себе си, защото ми е нужен по службата. 12Тихика изпроводих в Ефес. 13Кога дойдеш, донеси фелона *, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените. 14Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му! 15От него пази се и ти, понеже той се възпротиви твърде много на думите ни. 16При първата моя защита никого нямаше при мене: всички ме оставиха. Дано им се не вмени за грях! 17Но Господ застана пред мене и ме укрепи, та чрез мене да се утвърди благовестието, и да чуят всички езичници; и аз се избавих от устата на лъва. 18Господ ще ме избави и от всяко лошо нещо и ще ме запази за Своето небесно царство. Нему слава вовеки веков. Амин. 19Поздрави Прискила и Акила и Онисифоровия дом. 20Ераст остана в Коринт. Трофима пък оставих болен в Милит. 21Побързай да дойдеш преди зимата. Поздравяват те Евул, Пуд, Лин, Клавдия и всички братя. 22Господ Иисус Христос да е с твоя дух. Благодатта да бъде с вас. Амин.

Колосяни 2.8-12 (Апостол, Обрезание)

8Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа; 9понеже в Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството, 10и вие сте пълни чрез Него, Който е Глава на всяко началство и власт; 11в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, 12като се погребахте с Него в кръщението, в което и възкръснахте заедно с Него чрез вяра в силата на Бога, Който Го възкреси от мъртвите.

Евреи 7.26-8.2 (Апостол, Св. Василий)

26Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата, 27Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва. 28Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

1А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата, 2и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

Лука 20.1-8 (Евангелие)

1В един от ония дни, когато Той поучаваше народа в храма и благовестеше, застанаха първосвещениците и книжниците със стареите 2и Му рекоха: кажи ни, с каква власт вършиш това, или кой Ти е дал тая власт? 3Той им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума, и ми кажете: 4кръщението Иоаново от небето ли беше, или от човеците? 5А те, размишлявайки помежду си, казваха: ако речем от небето, ще каже: а защо му не повярвахте? 6Ако ли речем, от човеците, целият народ ще ни избие с камъни, понеже е уверен, че Иоан бе пророк. 7И отговориха: не знаем, откъде беше. 8Иисус им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.

Лука 2.20-21, 40-52 (Евангелие, Обрезание)

20И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано. 21Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преда да се зачене Той в утробата. 40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него. 41Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха. 42И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Иерусалим по обичая на празника; 43а когато се връщаха, след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус остана в Иерусалим; и не забелязаха това Иосиф и майка Му. 44Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; 45и като Го не намериха, върнаха се в Иерусалим и Го търсеха. 46Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; 47всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. 48И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. 49Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? 50Но те не разбраха казаните от Него думи. 51Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. 52Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Василий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Обрязването на нашия Господ Иисус Христос

В съответствие със Закона на Мойсей, родителите на Спасителя Го обрязаха осем дни след раждането Му (виж Лука, глава 2). На този ден, според еврейския обичай, Той получи името Иисус (Йешуа, форма на Иисус), което означава „Бог спасява“. Така на този ден Заветът на Мойсей беше изпълнен и приключен, а спасението на Божия народ беше провъзгласено пред света.

Нашият отец сред светиите Василий Велики (379).

В богослуженията си Църквата нарича Св. Василий „пчела на Църквата Христова”: той носи на вярващите меда на божествено вдъхновената мъдрост и уживява бунтовете на ересите. Той е роден в Кападокия в богато и знатно семейство. Светското им богатство обаче е нищо в сравнение с богатството от светии, които са дали на Църквата: родителите му Св. Василий Стари и Св. Емелия; сестра му Св. Макрина (19 юли), духовният глава на семейството; и братята му Св. Григорий Нисийски (10 януари) и Св. Петър, бъдещ епископ на Севастия (9 януари).

Вдъхновен и наставляван от баща си, известен професор по реторика, блестящият Василий се заема да овладее светското образование и изкуствата на своето време, като пътува до Атина, където учи заедно с приятеля си от цял живот Св. Григорий Назиански. Когато се завръща от следването си през 356 г., открива, че майка му и сестра му Макрина са превърнали семейния дом в манастир, а братята му също са приели монашеския живот наблизо. Надут от светските си постижения, той първоначално се съпротивлява на молбите на сестра си да посвети живота си на Бога, но накрая, благодарение на молитвите и увещанията ѝ, постъпва в аскетичния живот.

След като пътува сред монасите в Египет, Палестина и Сирия, той се установява в Кападокия като отшелник, живеейки в пълна бедност и пишейки своите аскетични проповеди. Около него постепенно се събира монашеска общност и за нейния добър ред Свети Василий написва своя Устав, който се счита за хартата на монашеството. (Свети Бенедикт на Запад е бил запознат с този Устав и неговият собствен е моделиран по него.)

Около 370 г. той е ръкоположен за епископ на Кесария в Кападокия. Дори като епископ той продължава да живее без никакви притежания, освен износена дреха, с която да се покрива. По това време арианската ерес раздираше Църквата и на Свети Василий се падна да защитава Православието в проповеди и писания, задача, която той изпълни с такава ерудиция и мъдрост, че го наричат „Василий Велики“. Той почина в мир през 379 г., на възраст от четиридесет и девет години.

Свети Григорий, епископ на Назианз (374), баща на Свети Григорий Богослов

Като възрастен той се обърна от езичеството към християнството под влиянието на своята благочестива съпруга Света Нона (5 август). През 329 г. беше ръкоположен за епископ на Назианз в Кападокия и служи вярно в продължение на четиридесет и пет години, защитавайки паството си срещу набезите на арианството и гоненията на Юлиан Отстъпник. В края на живота си той ръкоположи сина си Григорий, по-късно известен като Свети Григорий Богослов (25 януари), да му помага. Той почина в мир на почти 100-годишна възраст.

Света Емилия (375), майка на светиите Макрина, Василий Велики и Григорий Нисийски, Петър Себастийски и Теосевия

Основният ѝ празник е на 8 май.