Марк 16.9-20 (3-то утринно Евангелие)

9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса. 10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; 11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. 12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. 13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. 14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал. 15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. 16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. 17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици; 18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави. 19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога. 20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.

2 Коринтяни 1.21-2.4 (Апостол)

21А Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; 22Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни. 23Аз призовавам Бога за свидетел на душата ми, че, щадейки вас, не съм дошъл досега в Коринт; 24не че имаме власт над вярата ви, но спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.

1И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение. 2Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил? 3Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви. 4От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.

Матей 22.1-14 (Евангелие)

1Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше: 2царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си 3и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат. 4Пак изпрати други слуги, като рече: кажете на поканените: ето, приготвих моя обяд; юнците ми и каквото е угоено са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватбата. 5Но те пренебрегнаха и отидоха, кой на нива, кой по търговия; 6други пък хванаха слугите му, поругаха ги и убиха. 7Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им. 8Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни. 9Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата. 10И като излязоха тия слуги по пътищата, събраха всички, колкото намериха - и лоши, и добри; и напълни се сватбеният дом с много сътрапезници. 11Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна, 12и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше. 13Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби; 14защото мнозина са звани, а малцина избрани.

Св. Кириак Отшельникът (555/557)

Роден е в Коринт от благочестиви християнски родители. На осемнадесетгодишна възраст заминава за Палестина, където, след като учи при няколко свети отци, постъпва в монашество и става ученик на Св. Герасим Йордански. След смъртта на Св. Герасим той живее в строга самота, аскетизъм и мълчание в продължение на много години, като накрая постъпва в манастира на Св. Харитон, където почива в мир на 109-годишна възраст. Въпреки своя много строг аскетизъм, той бил едър и силен, оставайки такъв до края на живота си. Според правилата на Св. Харитон, той и събратята му ядели само веднъж на ден, след залез слънце. В пустинята той живял години наред само с суровите растения, които събирал там. Казвал за себе си, че докато бил монах, слънцето никога не го видяло да яде или да се ядосва на някого.

Света Мария от Палестина (6 в.)

„Първоначално тя била четяща Псалтира в Църквата на Възкресението в Йерусалим, но тъй като била красива, била източник на скандал за греховните умове. За да не бъде причина за грях у другите, Мария се оттеглила в пустинята Сука с кошница боб и стомна вода. Тя прекара осемнадесет години в пустинята и, с Божията сила, никога не й липсваха нито боб, нито вода. Учениците на Св. Кириак я намериха още приживе и по-късно я погребаха.“ (Пролог)

Светите мъченици Дада и събратята му (IV в.)

Дада беше висш персийски чиновник, служещ в двора на цар Шапур II, и тайно християнин. Когато беше назначен за управител на провинция, отдалечена от двора, Дада започна да почита и проповядва Христос открито. Това стигна до ушите на царя, който изпрати един от синовете си, Губарлахас, да се опита да го екзекутира. Дада беше осъден и осъден да бъде хвърлен в огнена пещ. Но когато Дада направи знака на кръста, огънят угасна, което изуми принца и в крайна сметка го доведе до обръщане към Христос.

Възмутеният цар хвърли сина си в затвора и го подложи на мъчения. Губарлахас издържал дни на ужасни мъчения без да се оплаче и, въпреки че бил подложен на ужасни осакатявания, излязъл от килията си невредим. Това чудо довело други, включително още две от собствените деца или роднини на царя, да приемат Христос. На Казой, дъщерята на царя, било позволено да почива в мир веднага щом започнали мъченията й. Губарлахас бил чудотворно кръстен по време на по-нататъшни мъчения: Глас отвисоко произнесе думите на кръщението и дъжд от вода и масло се изля върху мъченика. Не след дълго той загина, заедно с Дада и Касдиос, един от роднините на Губарлахас, който беше убеден в Истината от чудесата, които беше видял.

Преподобен Киприан от Устюг (1276)

„Свети Киприан основал манастира „Влизане в храма на Божията Майка“ близо до Устюг в област Вологда през 1212 г. и прехвърлил цялото си имущество на него. Той никога не напуснал манастира, след като станал игумен, а се посветил на аскетични подвизи, сякаш всеки ден беше последният му на земята. Той бди над духовния напредък на монасите си с бащинска любов и с готовност жертва времето и енергията си за тяхното добро. Свети Киприан заспа в Господа през 1276 г. Светите му мощи почиват в манастира му.“ (Синаксарион)