Исаия 61.1-9 (Вечерня)

1Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение и на затворници - отваряне на тъмница, * 2да проповядвам благоприятната Господня година и деня за отмъщение от нашия Бог; да утеша всички тъгуващи, 3да възвестя на тъгуващите в Сион, че тям вместо пепел ще се даде украшение, вместо плач - елейна радост, вместо отпаднал дух - славна одежда; и ще ги нарекат силни с правда, сад на Господа за Негова слава. 4И ще застроят вековни пустини, ще възстановят стари развалини и ще подновят разорени градове, запустели от отдавнашни родове. 5Тогава ще дойдат другоземци и ще пасат стадата ви; синове на чуждестранци ще бъдат ваши земеделци и ваши лозари. 6А вие ще се наричате свещеници на Господа, - служители на нашия Бог ще ви наричат; ще се ползувате с имота на народите и ще се славите с тяхната слава. 7Зарад посрамянето двойно ще ви бъде дадено; зарад похулването те ще се радват на своя дял, защото в земята си двойно ще получат; вечно веселие ще бъде у тях. 8Защото Аз, Господ, обичам правосъдие, мразя грабеж с насилие, и ще им въздам награда по истина и ще поставя с тях вечен завет; 9и семето им ще бъде известно между народите, и потомството им - всред племената; всички, които ги видят, ще познаят, че те са семе, от Господа благословено.

Съставно 24 - Левит 26 (Вечерня)

1Господ говори на синовете Израилеви, казвайки: „Ако ходите в Моите наредби и пазите Моите заповеди и ги изпълнявате, ще ви дам дъжд в неговото време и земята ще даде своя плод, и дърветата на полето ще дадат своя плод. Времето на вършитба ще застигне гроздобера, и гроздоберът ще застигне сеитбата. Ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно във вашата земя; и никой няма да ви плаши. И ще унищожа злите зверове от вашите земи, и война няма да преминава през вашата земя, и враговете ще падат пред вас. Петима от вас ще гонят сто, и сто от вас ще гонят десетки хиляди. И ще ви погледна и ще ви благословя и ще ви умножа и ще утвърдя Моя завет с вас. И ще ядете старо и много старо, и ще изнасяте старото, за да направите място за новото. И душата Ми няма да ви се отвращава, и Аз ще ходя между вас, и ще бъда ваш Бог, и вие ще бъдете Мой народ. Но ако не Ме слушате, нито пазите тези Мои наредби, а ги отхвърляте, и ако душата ви се гнуси от Моите съдби, така че не пазите всички Мои заповеди, Аз от своя страна ще ви постъпя така: ще ви доведа бедствие и ще сеете семето си напразно, и враговете ви ще изяждат вашия труд. И ще обърна лицето Си срещу вас, и ще падате пред враговете си, и те ще ви преследват, а вие ще бягате, макар никой да не ви гони; и ще сломя гордостта на вашата надменност. И ще направя небето за вас като желязо, а земята ви като твърд бронз. И силата ви ще бъде напразна, и земята ви няма да дава плод, и дърветата на полето няма да дават своя плод. И ще изпратя зверовете на земята срещу вас, и те ще изяждат вашия добитък, и мечът ще дойде срещу вас и ще ви направи малко на брой. И земята ви ще стане пустиня и нивите ви ще станат пустиня; защото сте ходили криво пред Мен, и Аз ще ходя криво срещу вас с ярост, казва Господ Бог, Светият на Израил.“

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Йоан 21.1-14 (10-то утринно Евангелие)

1След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: 2бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. 3Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. 4А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. 5Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. 6А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. 7Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. 8А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. 9А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. 10Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. 11Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. 12Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. 13Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. 14Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

1 Коринтяни 4.9-16 (Апостол)

9Защото мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света - на Ангели и човеци. 10Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие силни; вие сте славни, а ние безчестни. 11Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, 12и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени - благославяме; гонени - търпим; 13хулени - молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. 14Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда. 15Защото, ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието. 16Прочее, моля ви, бъдете ми подражатели, както съм аз на Христа.

1 Тимотей 2.1-7 (Апостол, Нова година)

1И тъй, моля преди всичко да се правят просби, молитви, молби, благодарения за всички човеци, 2за царе и за всички, които са на власт, за да прекарваме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота; 3защото това е добро и угодно пред нашия Спасител Бога, 4Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. 5Защото един е Бог, един и Ходатай между Бога и човеци - Човекът Христос Иисус, 6Който отдаде Себе Си откуп за всички - нещо в свое време засвидетелствувано, 7за което аз съм поставен проповедник и апостол (истина казвам в Христа, не лъжа), учител на езичниците във вярата и истината.

Колосяни 3.12-16 (Апостол, Св. Симеон)

12И тъй, като избраници Божии, свети и възлюбени, облечете се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, 13като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. 14А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството, - 15и мир Божи да цари в сърцата ви; към него сте и призвани в едно тяло, затова благодарни бъдете. 16Словото Христово да се вселява у вас изобилно с всяка премъдрост; учете се и се вразумявайте един други с псалми, славословия и духовни песни, като с благодарност възпявате Господа в сърцата си.

Матей 17.14-23 (Евангелие)

14Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който падна на колене пред Него 15и рече: Господи, помилуй сина ми; по новолуние го хваща бяс, и зле страда, защото често пада в огън и често във вода; 16водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят. 17А Иисус отговори и рече: о, роде неверен и разврате'н! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука. 18И запрети Иисус на беса, и той излезе из момчето; и то от оня час оздравя. 19Тогава учениците пристъпиха към Иисуса насаме и Му рекоха: защо не можахме ние да го изгоним? 20А Иисус им рече: поради вашето неверие; защото, истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно. 21Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. 22А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: Син Човеческий ще бъде предаден в човешки ръце, 23и ще Го убият, и на третия ден ще възкръсне. И те се нажалиха твърде много.

Лука 4.16-22 (Евангелие, Нова година)

16И дойде в Назарет, дето бе възпитан, и по обичая Си влезе един съботен ден в синагогата, и стана да чете. 17Подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като разгъна книгата, намери мястото, дето бе писано: 18"Дух Господен е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам ония, които имат сърца съкрушени, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите прогледване, да пусна на свобода измъчените, 19да проповядвам благоприятната Господня година". 20И като сгъна книгата и я даде на слугата, седна; и очите на всички в синагогата бяха насочени в Него. 21И почна да им говори: днес се изпълни това писание, което чухте. 22И всички Му засвидетелствуваха, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му, и казваха: не е ли този Иосифовият син?

Матей 11.27-30 (Евангелие, Св. Симеон)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Началото на църковната година

Първият Вселенски събор установи, че църковната година ще започва на 1 септември, продължавайки практиката на Римската империя от онова време. Векове наред началото на гражданската година съвпадаше с църковната, но по-късно това се промени, първо в Западна Европа, а след това и в Русия по времето на Петър Велики.

Свети отец Симеон Стилит (459)

Роден в Сирия, той бил овчар, но на осемнадесетгодишна възраст напуснал дома си и станал монах, практикувайки най-строгия аскетизъм. Понякога постил по четиридесет дни. След няколко години в манастир той предприел аскетична дисциплина, уникална за онова време: качвал се на стълб и стоеше на него ден и нощ в молитва. Въпреки че търсел само уединение и молитва, неговата святост станала известна и хиляди хора идвали на поклонение, за да получат слово от него или да докоснат дрехите му. Безброй номади араби приели вярата в Христос чрез силата на неговия пример и молитви. За да се оттегли още по-далеч от света, той използвал все по-високи стълбове: първият му стълб бил висок около три метра, а последният – около петнадесет. Той бил известен и със здравите си съвети: потвърдил православната доктрина на Халкидонския събор и убедил императрица Евдокия, която била подведена от монофизитските вярвания, да се върне към истинската християнска вяра. След около четиридесет години, прекарани в аскетизъм, той почина в мир на възраст от шестдесет и девет години.

Първоначално го подозираха, че е избрал този начин на живот от гордост, но неговите монашески братя потвърдиха неговата смиреност по следния начин: Те отидоха при него като група и му казаха, че братството е решило, че той трябва да слезе от стълба си и да се присъедини отново към тях. Веднага той започна да слиза от стълба. Виждайки неговото послушание и смирение, те му казаха да остане с тяхното благословение.

Праведният Иисус, син на Навин

В Септуагинтата той се нарича Иисус, гръцката форма на Иисус. От евреите, които избягаха от Египет при Изхода, само той и Калеб бяха счетени за достойни да влязат в Обетованата земя. Той беше избраният от Мойсей наследник, който да води еврейския народ. Прочетете STORYта му в книгата от Стария Завет, която носи неговото име. Той почина на 110-годишна възраст, около 1500 години преди Христа.

Свети Мелетий Младши (1095-1124)

Роден е в Кападокия около 1035 г. Става монах в Константинопол, но след няколко години отива на поклонение в Йерусалим и Рим, след което се установява в малък манастир близо до Тива. Тук Мелетий става известен с благочестието си: носел една дреха, изтъкана от конски косми, и, както казва Синаксарионът, „ никога не позволявал на клепачите си да заспят, без да е напоил с сълзите си рогозката, върху която лежеше“. След двадесет и осем години аскетичен труд Мелетий, търсейки да избяга от нарастващата си слава, напуска манастира и в крайна сметка се установява близо до Манастира на Безплътните Сили край Миуполис в Гърция. Тук той мисли, че ще може да се моли в уединение, но отново славата за неговите добродетели привлече около него монашеска общност. По заповед на Константинополския патриарх той беше ръкоположен за свещеник и, много против волята си, стана игумен на монашеската колония. Император Александър Комнин искаше да даде голям паричен дар на манастира, но светецът, нежелаещ да трупа богатства на земята, прие само толкова, колкото беше необходимо за основните нужди на монасите: „но“ (казва Синаксарът) „в знак на благодарност, оттогава нататък той защитаваше благочестивия император във всичките му походи с молитвите си.“ След като дълги години се грижеше за манастира, в който прояви дарби за изцеление, прозрение и пророчество, свети Мелетий почина в мир на около седемдесет години, някъде между 1095 и 1124 г.

Свети новомученик Ангелис (1680)

Той бил златар, живеещ в Константинопол. Докато празнувал Успение Богородично с някои приятели в близко село, към компанията се присъединили и някои турски съседи. Християните и турците изпили заедно голямо количество алкохол и в един момент се забавлявали, като си разменяли шапки. На следващия ден, когато всички се изтрезвели, един турчин попитал Ангелис защо не носи мюсюлмански тюрбан, тъй като носенето му било знак за преминаване към исляма. (Доколкото ни е известно, това не е ислямски закон, а е било уловка, за да се окаже натиск върху младия Ангелис да се обърне към исляма.) Разтревоженият Ангелис бил заведен пред съдия и му бил даден изборът да се обърне към исляма или да бъде подложен на мъчения и смърт. Въпреки че преди това младият мъж не беше проявявал особена сериозност по отношение на вярата си, той бил изпълнен със Светия Дух и смело изповядал Христос, доброволно приемайки мъченическата смърт. Той беше обезглавен в неделя, 1 септември 1680 г.